Не трябва да превръщаме Дякона в идол, защото няма да стане по-велик

Първият филм за революционера - „Джингиби” също не беше успешен, както и този, констатира пред Faktor.bg известният археолог, който разследваше къде е погребан великият българин

Интервю на Васил Василев

- Проф. Овчаров, защо филмът „Дякон Левски“, посветен на Апостола, предизвика такъв нечуван скандал в българското кино?

- Аз не мога да коментирам самия филм, тъй като не съм го гледал, но прочетох какви са отзивите след премиерата му, както и обясненията на режисьора, които за мен не са удовлетворителни. Помня първия филм за Левски, т. нар. „Джингиби” отпреди 40 години. Тогава лентата също не се възприе добре. Днес стигам до извода, че Апостола е различен образ, който не трябва да бъде пипан. Той се е превърнал в своеобразна икона за българите. Далеч съм от идеите за канонизирането му, тъй като е напуснал църквата. Говоря за светския смисъл на думата икона. След 10-и ноември се опитаха някои хора да пишат някакви неща за Дякона, но обществото моментално ги отряза. Който и да се заеме с образа на Апостола, дори и да го направи по най-добрия начин, ще претърпи крах.

- Трябва ли да се пишат художествени сценарии или да се снимат филми за Дякона?

- Има две тенденции, които водят винаги до този крах. Едната е той да бъде идеализиран, а другата е да бъде представен като обикновен човек. И в двата случая има противоречие. Апостола не може да бъде приет от обществото като обикновен човек, който може да ходи до тоалетна и псува. Той е икона за България. Още миналата година казах на хората, които се заеха да правят филма, че лентата ще претърпи крах. Филмирането на Левски е свързано с опитите той да бъде превръщан в идол. На идола се покланяме на кости, коси и т.н. Истинската икона обаче е в сърцата на хората. Още от Средновековието християнството отрича именно това идолопоклонничество. Левски няма да стане по-велик, ако му намерим гроба или косата. За мен лично е важно Апостола да остане така, както го чувстват душите и сърцата на хората.

- Защо обаче не са осъждани по този начин подобни филми и дори мюзикълът „Исус Христос суперзвезда”?

- Да, прав сте, но вижте какво става, ако се нарисува пророкът Мохамед? Тук не става дума за религия. Действително българите за добро или за лошо са създали култ към Левски, който граничи с религиозното. Неговото оскверняване по някакъв начин води в по-мек вариант на отношението на мюсюлманите с оскверняването на Мохамед и тяхната вяра. Ние пазим образа на Левски толкова здраво, колкото мюсюлманите този на Мохамед. Това не е започнало от вчера и от днес, а от самото начало след обесването на Дякона, след Освобождението. Българският народ има нуждата от такъв образ и Левски запълва тази празнота. Всеизвестно е, че нашият народ не е особено религиозен, макар че Християнството до голяма степен ни е съхранило, но домашното, тъй като дълго време сме нямали патриарх. Можеше името, което запълва тази празнина, да не е Левски, но ние сме имали нужда. Имаме обаче историческо напластяване на неговия образ.

- Трябва ли подобни емблематични личности от историята ни да бъдат пресъздадени във филми?

- Аз не казвам трябва ли или не трябва да бъдат снимани подобни филми, а само констатирам, че втори несполучлив филм се появи за Левски. Първата лента с главен герой Илия Добрев имаше по-скоро повествователен характер. В новия филм виждам, че са приземили Левски. И да го обожествят – пак ще направят гаф. Нека да оставим Апостола да остане във фантазиите ни такъв, какъвто е. Важното е, че не бива по елементарен начин да бъдат да бъдат показвани героите ни. Подобно екранизиране осквернява виждането на българите за героите ни. То е като житието на един светец. Ние не сме сигурни, дали е вървял над огъня в Рим, но знаем за чутовните неща, които е направил, какъвто е примерът с Васил Левски.

- Някои историци сравняват името на Апостола с английския Робин Худ. Може ли да се направи подобна аналогия?

- Напротив, Левски е много повече от Робин Худ, който е свързан с обикновени приключения. Апостола не отмъщава само на лошите, а се е превърнал във вярата на българите. Без да го канонизирам, той има силата на светец, както Иван Рилски. По-голямата част от това, което се говори, може би не са и истина. Гледах репортаж, в който беше показана някаква къща в Пазарджик, в която бил преспал Левски. Знаете ли колко такива къщи има? Аз знам на 20 подобни митове. По този начин легендите се наслагват, което според мен не е лошо в днешното време на безвремие и липсата на герои. Левски не е бил това, което ние имаме в нашите представи, но именно това е ролята на иконите.

- Ако се направят филми за Ботев, Стамболов или Раковски, ще има ли същата негативна реакция?

- Между хората, които изброихте и Левски, има разлика. Ако Стамболов беше загинал като Апостола, можеше да стане икона. Дякона обаче е икона и се намира между небето и земята. Стамболов е приземен от историците.

- Страшно ли е, че новата продукция за Левски е забранена за деца да 12 г?

- Не мога да преценя, но явно има кадри с насилие и това е нормална практика, ако е така. На мен ми направи впечатление, че филмът е три часа и половина, което ми се вижда прекалено дълго време за продукция.