Интервю на Анелия Димитрова

- Господин Тагарев, адекватна ли е нашата армия на съвременните предизвикателства за сигурността на България? Кои, според Вас, са основните заплахи за страната? 

- Първо трябва да поздравим военнослужещите и да подчертаем нещо, което хората забравят, че военната служба е високорискова професия и хората, които се отдават на тази професия са единствените, които са готови да отдадат живота си, ако трябва, за сигурността и независимостта на Родината си. И те заслужават нашите адмирации и нашата подкрепа по всякакъв начин.

А доколко армията е адекватна на съвременните предизвикателства - това е въпрос, който не се решава от военнослужещите, това са въпроси, които се решават от политическата класа, и в частност от тази партия или група партии, които в момента ръководят изпълнителната власт. Това е изцяло в техните отговорности и резултата, който ние виждаме е следствие от начина, по който те виждат заплахите за сигурността и ролята на Българската армия. 

От публичната информация, която излиза, всички знаем, че така нареченият "процент на некомплект" е изключително висок като цяло за армията. С особена сила това важи за Сухопътни войски и за бойните поделения от Сухопътни войски. Когато имаме 20-30% неокомплектоване на армията, то не е сериозно да говорим, че армията може да посрещне съвременните предизвикателства, тъй като няма как едно бойно поделение, което не е окомплектовано, да кажем на 70% да може да изпълнява задачите си, така както са предвидени със съответните доктринални документи и планове. В този смисъл състоянието на армията няма как да не бъде разглеждано като риск за нашата сигурност и то като имаме предвид, че заплахите през последните две-три години значително нараснаха. Съюзите, на които сме членове, взеха сериозни мерки, а пък ние, поне така ми се струва на мен, изоставаме значително от това, което правят нашите съюзници, подготвяйки се да посрещнат тези заплахи. Това са заплахите от разгаряне на сепаратистки настроения, от подтикване към такъв тип настроения, от всички събития, които се случват в Близкия Изток, от геостратегически интереси, които се намесват в Близкия Изток, а и на Западните Балкани. Не всички от тези заплахи могат да бъдат неутрализирани със сила, но армията си остава изключително важен инструмент и, за да се чувстваме сигурни, ние трябва да имаме добре подготвена армия.

- Кои са най-сериозните проблеми и има ли политическа воля за решаването им?

- Основният въпрос е с некомплекта, който може да бъде формулиран и като недостатъчен интерес към военната служба при условията, които държавата е създала за тази служба. И вместо да решава този проблем, ръководството на МО се занимава с някакви други проблеми, формулирани незнайно от къде, като например връщане на наборна служба или създаване на някаква доброволна служба или доброволно обучение и всякакви такива неща, които изяждат време. Може би трябва да подчертаем, че в продължение на тази една година от съществуването на настоящото правителство не сме видели никакви сериозни ходове за решаване на проблемите на армията. Единият - този с некомплекта, и вторият - с модернизацията на армията, който е по-стар. Очакваме да видим двата проекта, които министър Каракачанов е изпратил за съгласуване в МС, но междувременно нямаме друго решение. Имаме цяла серия от решения, които са свързани с поддръжката на стара, безперспективна, оперативно-несъвместима техника, което е грешен разход на народни пари.

- Модернизацията, за която се говори от години, на дневен ред ли е реално?

- Публичното говорене за модернизирането на армията е говорене само на парче и дори не за всички въпроси, които изискват технологично обновяване, а само за избрани и "високо видими" проекти, като много от нещата, които са необходими и много от нещата, които се правят остават невидими за нашата общественост.

За мен е сериозен проблем това, че ние нямаме цялостна визия за това как трябва да бъде модернизирана армията. Тук искам да подчертая, че Атлантическият съвет изработи визия за България и мястото и в НАТО и европейската отбрана до 2030 година, и там сме ги развили тези въпроси, необходимите проекти за модернизация, разполагане във времето, необходимите етапи и ресурсното осигуряване. От страна на изпълнителната власт не виждаме такива ходове. На преден план излизат тези два проекта, третият от тях - с корабите, неизвестно защо не е възобновен тази година. А това далеч не е всичко, което е нужно на армията, но междувременно се сключват договори и се харчат крупни суми за модернизация на стара техника, за поддържането на всички самолети МиГ-29, поддръжка на радио-локационни станции, които са на над 30 години и са безкрайно далеч от съвременните изисквания и съвременните възможности. И по много други поводи се харчат немалко средства.

- До къде стигна "сагата" с изтребителите за армията? Какво е мнението Ви за решението на министър Каракачанов за МиГ-овете? 

- По отношение на ремонта на МиГ-овете Атлантическият съвет извърши детайлен анализ на рамковото споразумение и отправи изключително критични въпроси със заключението, че това споразумение не защитава националните интереси. Но това остава "изстрел" в празно пространство, никой не обърна внимание.

За модернизиране на МиГ-овете е абсурд да се говори. Имаше договор за модернизация, ако не се лъжа, беше сключен 2002 - 2003 година.  И този договор беше провален, защото няма как РСК "МиГ" да постави система "свой-чужд" на натовски самолет. Това е изключено, никой няма да даде на РСК "МиГ" тази технология. И едва ли съществува експерт, който би си помислил, че това може да стане. Но МО похарчи грешни пари, заложи на тази модернизация, вместо още в началото на века да вземем Ф-16, макар и използвани, и отдавна да сме забравили с проблема с МиГ-29. Но така процедира тогава правителството на господин Сакскобургготски.

Така че модернизацията е изключена, поддръжката - да, трябва да поддържаме този самолет. Но сегашното ръководство на МО изолира всякакви възможни алтернативи за тази поддръжка. После то тръгна с едно решение да поддържаме всички самолети, което няма смисъл.  На нас ни трябват толкова машини, че да можем да осъществим прехода към новия тип боен самолет, а задачата Министерството на отбраната си я формулира само по друг начин и заложи 80 милиона публични разходи да изтекат в тази посока, без, според мен, да има нужда от това.

Нашите МиГ-29 продължават да са несъвместими в НАТО. Те биха могли да летят в една мирна обстановка, когато е сравнително спокойно и когато се знае, че наша двойка самолети лети в един район, а наши съюзници са в друг район, известно им е, няма да се засичат, няма да се възприемат като цели. В минимално по-сложна обстановка нашите самолети ще останат на земята, тъй като те ще бъдат възприети от съюзническите ни самолети като вражески и е много вероятно да бъдат свалени.

- Това какво ни казва за цялостната концепция и отношението към модернизацията на армията ни?

- Само от този казус е трудно да направя изводи, но говори първо за липса на политически интерес, отсъствие на ясен ангажимент въпросът най-накрая да бъде решен и то правителство след правителство, забавяне на проекта за новия самолет, и то след като имаше комисия в НС, която излезе с препоръки за доработване на проекта. Мисля, че това беше септември или октомври, господин Каракачанов беше заявил, че първата седмица на ноември отново ще внесе проекта, но оттогава мина половин година. Аз лично не разбирам какво правихме половин година. Да, правихме подготовка на рамково споразумение с РСК "МиГ".

- Кое е условието, без което не може развитието и модернизирането на армията ни?
 
- За модернизиране на МиГ-овете е абсурд да се говори. Имаше договор за модернизация, ако не се лъжа, беше сключен 2002 - 2003 година.  И този договор беше провален, защото няма как РСК "МиГ" да постави система "свой-чужд" на натовски самолет. и готовност да бъдат осигурени ресурсите, необходимите средства. Второто условие е, вътре в МО да се изгради и утвърди една система, която да има капацитет за решаване на толкова сложни въпроси и в която има взаимен контрол и баланс. Защото това, което видяхме със самолета, моят анализ идентифицира, че един от проблемите е свръхконцентрация на правомощия в един орган. Това не се случва никъде в една нормална управленска система. Например, при нас един и същи орган определяше изискванията, критериите за сравняване на алтернативи, методиката за сравняване на алтернативите, този същият орган реално сравнява предложенията, когато те постъпят и с идеята, че същият орган ще приеме на въоръжение и доставката от доставчика, с който бъде сключен договорът. Това го няма никъде. Трябва да има система за взаимен контрол и баланси, и странното е, че в МО има такава система, не претендирам, че тя е работила перфектно, но тя беше заобиколена в случая с инвестиционния разход за самолета.

- Ясно ли са формулирани политически потенциалните заплахи към страната ни? 

- В официални документи, които се приемат - да, говори се за хибридната война, говори се за Русия, като изключително рисков фактор с нейната политика и в Близкия Изток, и на Балканите, и спрямо наши съюзници, говори се за рисковете в Западните Балкани поради различните интереси, които се намесват и поради забавянето на интеграционните процеси в ЕС и НАТО. Но това, като че ли не се превръща в политическо говорене. Някак си политиците, като че ли говорят на малко по-различен език от експертите.

- Ако през 19 и 20 век безуславната гордост на нашата армия е факта, че няма пленено българско бойно знаме, каква е формулата на достойнството на армията ни през 21 век?

- Самите военнослужещи би трябвало да се чувстват действайки заедно с нашите съюзници като признати професионалисти със сериозен принос. И такъв принос ние имаме - и в Ирак, и в Афганистан, и в Косово. Нашите военнослужещи се представиха много добре, но пак това отсъства от политическото говорене при представянето на армията, от отношението към армията. Тя не се създава самостоятелно, казвал съм го и друг път, армията е такава, каквато я направим ние, каквато я направи държавата.