Райко Иванов е завършил социология в УНСС. 9 години преподава икономика в стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, работи във  „Витоша рисърч”, а за кратко и в Комисията за регулиране на съобщенията. От 2009-та година е мениджър на агенция “Скан” , а от 2011 г. ръководи Изследователска агенция „е-Скан”. 

Основните насоки, в които  е насочил дейността си са провеждането на маркетингови, социални, икономически, политически, рекламни и медийни изследвания. 

Интервю на Мая Стоянова

- Г-н Иванов,  минаха три години от управлението на ГЕРБ, оправдаха ли се голямата изборна победа и доверието, което гласува народът на Бойко Борисов?

-  Да, спомням си, че преди три години, агенцията, която ръководех тогава („Скан”) беше една от малкото, които предсказваха убедителната победа на ГЕРБ. Това беше естествено, защото тя беше успяла да фокусира обществения вот срещу порочните политики на Тройната коалиция и излъчи лидер, олицетворяващ „силната ръка” срещу корупцията и престъпността. Първоначално управлението на ГЕРБ мина под ентусиазма на обществените очаквания за „възтържествуване на справедливостта” и забелязваните и тогава слабости както на провежданите политики и особено на кадрови провали (Р.Желева, здравните министри, липсата на управленчески капацитет във висшите партийни структури и т.н) се приемаха снизходително. Сега обаче, когато тежестта на кризата е толкова голяма, когато във всяка една обществена сфера се чувства липсата на ресурси и идеи все по-трудно българинът може да погледне с надежда в бъдещето. Не случайно възникнаха граждански движения, като форма, в която активните хора в тази държава искаха да бъдат чути и да защитят интересите си. Предлаганите им политики да се „върви след събитията” и пожарно да се потушават възникналите бедствия вече не ги устройва. Много от действащите политици не ги разбират все още и не могат да оценят силата им през изборната година в една бързо развиваща се информационна среда. Но това си е за тяхна сметка. За разлика от тях, не може обаче да се отрече политическият нюх на Борисов и способността му да чувства много точно „обществения пулс” и да го насочва в печеливши за него решения. Затова, въпреки тежките предсказания на едни или други „червени” стратези и ментори, доверието към ГЕРБ (по данни от последното ни проучване  е 25.3%) и към Борисов в частност е високо, и то в края на управленческия му мандат, при изключително неблагоприятна външна икономическа среда.

- Депутатите са във ваканция и карат спокойно лято. Какви са прогнозите ви за политическата есен и зима?

- Ще разочаровам онези  читатели, които очакват значителни и остри революционни събития. В страната ни от доста дълго време „нищо не става”, запазва се статуквото. Въпреки очакваните по-високи цени на енергийните източници в новия отоплителен сезон, на основните хранителни продукти, които безусловно ще ударят огромната част от всички нас. Неблагоприятни са очакванията ми като цяло и за икономическото развитие на страната, и за качеството на социалните услуги (здравеопазване, образование и пр.). Всичко това ще се използва от опонентите на управляващите за извличане на политически дивиденти в предизборната година. Но едва ли ще отидат на решителни стъпки за сменяне на управлението, защото не го желаят към момента и нямат необходимия ресурс за това. Единствената реална опозиция на сегашното управление е в неформалните движения, а те са с неопределен политически статут.

- За три години това е правителството, което почти перманентно е под обсада и в конфликти. Кои бяха трите най-сериозни кризи при управлението на ГЕРБ досега?

- Въпреки парламентарното си мнозинство, не може да се каже, че правителството работеше в комфортна обстановка. Имаше доста сериозни моменти на изпитания, при които трябваше да се вземат едни или други решения. Доколко са били сполучливи, ще отговори суверенът догодина. Все пак това, което стана миналия месец на летище Сарафово и съвпадна почти по време с доклада на ЕК, поставя такива неприятни въпроси по отношение на националната сигурност, които трудно може да бъдат изпуснати. А тя е приоритет на всяко едно държавно управление. Друг такъв въпрос, който опира отново до националната ни сигурност, е съдбата на ядрената ни енергетика и решението за строителството на АЕЦ „Белене”. Не на последно място по важност и емоционален заряд бих поставил спечеленият през януари 2011 вот на доверие за цялостната политика, провеждана от кабинета „Борисов”. 

- Очертаха ли се вече нагласите на избирателите към новия играч - партия „Движение България на гражданите”?

- Както виждате от самото наименование на тази политическа сила това е поредният политически субект, който прераства от едно неформално движение в политическа партия. С това формирование и с лидера му –Меглена Кунева, бяха свързани надеждите на една значителна част от българското общество по време на миналогодишните президентски избори за нов ред в правенето на политика в страната, основан на европейските норми, прозрачност и откритост. Представянето на Кунева на тях беше отчетено като успех. Към момента тази партия регистрира трети по значимост резултат в борбата за печелене на общественото доверие (7,1% според данните от последното ни изследване), изпреварвайки с приблизително 1% досегашния балансьор - ДПС. Тъй като до следващите парламентарни избори има много време и степента на непредвидимост е доста висока. Ако тази партия трябва да играе ролята на балансираща сила, не е ясен все още начинът, по който ще го направи. Въпреки че привлече голяма част от разочарования „син” електорат, партията дошла на политическата сцена със заявлението да стопира уродливите политически практики, пропусна шанса си да го докаже с неубедителната си позиция по време на протестите на „Орлов мост”.

- През последните месеци под сериозна атака попадна гилдията на социолозите – обвиняват ви в поръчковост и нагласени резултати. Като човек от системата кажете имат ли почва тези съмнения? 

- Да, наистина в последно време с голяма тъга забелязвам, че във фокуса на общественото внимание попадат не резултатите от едни или други изследователски проекти, а данните за недостойни и фалшиви практики на агенции, чиито управители са познатите до втръсване „анализатори” и „експерти”, окупирали националния ефир и другите водещи национални медии. Още преди една година казах, че не богатата теория и методология върху, които почиват изследванията са причина за изкривяването на данните от тях, а използването им и превръщането им в средство за инсинуации и манипулации. Това го оставям на професионалната съвест на тези, които го практикуват, макар и да съзнавам, че в България на тези неща се гледа с насмешка. Искам да подчертая ,обаче, че доста дълго работя в тази професионална сфера и огромната част от хората в нея познават и използват съвестно тайните на репрезентативното изследване, което не е никак леко и в този смисъл са истински професионалисти. Така, че ако трябва да прецизирам малко въпроса, аз не съм част  от системата на политическо угодничество и непрозрачно печелене на обществени поръчки.

- Основателно ли е искането да бъде приет закон за социологията?

- Безспорно обществен коректив срещу изкривяването на данни от социологическите проучвания трябва да бъде намерен. Трябва да се намерят онези механизми, които да ограничат манипулирането на хората от политическите партии и субекти чрез едни или други социологически агенции. Както и обезщетяването на последните под формата на непрозрачно проведени обществени поръчки, скрито финансиране чрез ненужни изследвания, повишаване на имиджа им чрез гарантирани медийни изяви и т.н. От тази гледна точка  приветствам обявяването и публичното присъствие както на поръчките на агенциите от политическите партии, така и доходите на собствениците и управителите на социологическите агенции. Но е важно да се намери баланса и да не се отиде в другата крайност.

Вярно е, констатирахме немалко случаи, при които изнесените от агенции данни драстично се разминават с действителните и няма теоретично обяснение за огромните разлики. Имайте предвид, че самата природа на електоралните изследвания е такава, че те по принцип са обременени от множество възможни грешки от различно естество и порядък. Ако към това се прибавят и „очакваните субективни ползи”, нещата наистина излизат извън контрол. Но да се използва това за да се вкара тази дейност в някакви тесни нормативни рамки е недалновидно. По тази логика за всяка публична дейност трябва да бъде създаден отделен закон и по този начин се засилва твърде много бюрократичния контрол. Вижте, България е страна, в която масовото съзнание е доста реактивно и много често това се използва с едни или други мотиви, които за съжаление не винаги са чистоплътни.

Ето по данни от последното проучване от преди една седмица, засиленият публичен интерес към тези негативни явления от гилдията ни рефлектира в доста агресивна позиция на обществото към нея. Манипулацията на общественото мнение чрез угоднически социологически агенции излезе като един от трите най-сериозни дефекти на сега действащата политическа машина, изпреварвайки такива съществени негативни явления, като приемането на лобистки закони в Парламента, обслужване на олигархичните интереси от страна на държавните институции и т.н

Ако искаме трайно решаване на този проблем, усилията трябва да бъдат концентрирани към по-висшите звена на функциониращата система и към пресичане на каналите, по които се осъществява обмена между Възложител и Изпълнител. Единствено нормално функциониращ политически пазар може да изчисти такива явления. Но у нас малко се познава политическият маркетинг. Със сигурност тогава няма да има и сцени от вида „дай си ми куклите- на ти си парцалите” разиграни в националния ефир.

Нямам колеги от чужбина (представител съм на New Direction за България), които да организират проучванията си на базата на действащия в тяхната страна закон за социологията.