Централите, които рисуват с пастелни боички пасторален комунизъм, притежават средства да деформират историята

Добре охранени от олигарсите люде играят, като лоши студенти от втори курс в НАТФИЗ, етюди за благородството на столетната си партия, казва пред Faktor.bg режисьорът, автор на едни от най-добрите документални филми за комунизма и прехода

Интервю на Васил Василев

- Г-н Елезов, как си обяснявате, че 30 години след падането на Берлинската стена наши историци се опитаха да сложат ореол на социализма и да го включат като нещо положително в учебниците по история? 

- Този, който не е сляп и има познание за случващото се, може да прогледне и в бъдещето, а това явно е опасно за някои кръгове. Зад подобни провокации се крият онези "имагинерни" сили, които от началото на т.нар. преход винаги се спотайват в злачна сянка. Хибридната война е част от психофизическото им състояние на оцеляване в услуга на чужди интереси. Опростачването на нацията е важно за тях, защото тъмният народ лесно се манипулира и води в мрака на пещерата на забравата. Наблюдавайки процесите, в мен възникна спомен от учебник за трети клас преди няколко години. В него се мъдреше песничка за Кумчо Вълчо със скъпия му джип, дето газел всичко наред и неговата Кума Лиса, която искала да стане миска. Само можем да си представим как са седнали няколко мъдри, беловласи глави и са умували като как да вкарат в съдържанието на учебника подобна простотия. И тя е преминала и одобрена след това в сериозен редакционно-издателски процес, за да се насладят децата ни на достойните за подражание мутренски  модели. Как после да се учудваме, че сега в учебниците на 9-ти септември не се е случила никаква окупация, а освободителна за България война. Освободителна от кого, от какво и на каква цена? Последвалите репресии, хилядите убити без съд  са нещо, споменато с по две изречения. И накрая идва просветлението, че трябвало да  дойде на власт великият вожд на нацията, Тодор Живков, да смекчи режима и го направи благовиден и с човешко лице. Доста озъбено и кръвожадно лице, бих казал! Като прибавим и печалния факт, че 90% от учителите ни са с промити мозъци от времето на този режим и именно те са призвани да тълкуват епохата, нещата се изпълват с неподправен трагизъм. Няма как след като сме в ЕС и НАТО да ни пречат да предоставим достоверна информация на децата от 10-ти клас, която те да могат да усвояват и дедуктивно да анализират. А вместо това да им подхвърлят откровени, захаросани лъжи. Ако тези комуноидни автори бяха писали учебници по история в Германия в тази стилистика, вероятно щяха да опишат Хитлер като добрия, храбър чичко,  дал хляб, работа, народни автомобили и магистрали на всички. 

- Умишлено ли беше направен опитът за подмяна на историята ни, или понятието „комунизъм“ вече се е сраснало с хората, които продължават да го проповядват?

- Няма нищо случайно. Централите, които носталгично рисуват с пастелни боички един пасторален комунизъм, притежават средства, механизми и изпълнители да деформират информацията, за да изглежда достоверно.  Използват всевъзможни трикове за манипулация на фактологията от близкото минало, а истината просто се подминава или неглижира. И за това не са случайни авторите на учебниците по история - измислени университетски преподаватели. И се проглушават ушите ни с академичната независимост. Как да си представим, че Искра Баева ще описва непредубедено що за репресивен апарат е била Държавна сигурност, като филиал на КГБ или убийството на Георги Марков, примерно? Пълен абсурд. За това ДС почти не се споменава  в учебниците, както и трите фалити на държавата. Мълчи се и за най-голямото национално предателство, когато два пъти се опитваха да ни превърнат в 16-та съветска република. Това са теми, които трябва да се изучават много задълбочено. За насилственото помакедончване в Пиринския край също се споменава под сурдинка в новите учебници. Това са познати до болка неща за нас, но децата няма от къде да го научат и кой да им го преподава. Не се говори за насилственото ограничаване на пътуванията зад  граница, за унижението "изходна виза" и "открит лист", за преследването на мисълта, потъпканата свобода на изказ, "бившите хора",  лагерите и прочие. Все неща, които младите хора, няма как и откъде да разберат. Преименуването на помаците и турците не започва в средата на 80-те години, както е написано. Още през 64-та опитват да преименуват помаците в Гоцеделчевско, избухват бунтове, пленени са заложници от милиционерите. През 71-ва режимът опитва отново, този път по-успешно и с хиляди прекършени съдби. Никъде не пише, че Белене е открит за трети път отново през 85-та, за да "приюти" несъгласните с новите си имена турци.  Много са нещата, които ме карат да се чувствам омерзен. Когато се говори с полуистини, накрая дори лъжата започва да се приема за убедителна действителност. Слава Богу, че има и хора като проф. Евелина Келбечева, която с титанични усилия успя да се пребори все пак режимът да се изучава в училище. Не ми се мисли колко години и какво костваше същото да се случи и на постоянната рана за съвестта ни - Георги Марков. И ако това "познание" ще споходи с подобни учебници клетите ученици, то сякаш по-добре е комунизмът въобще да не се изучава, за не се трупа печал в обществото. Мисля, че автори, прекланящи се пред най-мракобесния режим в историята ни, нямат етично и морално право да напишат и една буква от учебниците по история и цивилизация.

- Безпомощен ли е министърът на образованието срещу „червената армия“ от историци, които със зъби и нокти бранят режима на Живков? 

- Министърът е оставен сам на върха на една пирамида, по чиито кътчета се плетат носталгични паяжини по миналото, докато недосегаемите паяци се кискат тържествуващо. Красимир Вълчев направи добре, че спря учебниците и мотивировката му е сериозна, колкото и дипломатична да е тя. Възмущението на мислещите хора му помогна в това отношение. Ние сме в 21-ви век, евроатлантици сме и изучаването в дълбочина на тоталитарното минало предпоставя качеството на европейския ни път. 

- Как си обяснявате тази носталгия към тираничния режим, която изпитват все още някои хора?

- Когато господарят в Рим е освобождавал своя роб, на другия ден той вече е търсел нов господар. Робът не може да приеме свободата, защото не може да я почувства и усети като верую. Тя трябва да е изстрадана и да бъде носена дълго в сърцето преди това. Защо, например, не изучаваме в учебниците подвизите на хора като Георги Константинов(взривил паметникът на Сталин в София, б.р.) или на горяните, на стотиците пленници на режима в лагерите и затворите? Всичко се неглижира и се оставя настрани, за да се занимаваме с човеколюбието на правешкия диктатор, който е правил какво ли не, за да се задържи на власт и е слугувал на Съветския съюз. Именно негови са думите, че Държавна сигурност е неотменна част от КГБ и като такава е задължена да ѝ служи вярно. Това нещо няма да го прочетем в учебниците. 

- Румен Радев взима отношение по много теми, но за комунизма в учебниците си замълча. Как си обяснявате липсата на реакция на президента? 

- Румен Радев е марионетка на Леонид Решетников и е част от стратегическия план на Русия за отклоняване на България  от евроатлантическия й път. Ако вземе отношение, държавният ни глава ще се разобличи окончателно. Той не може да играе ролята на обединител. Радев е една парцалива марионетка на тукашния „библиотекарски институт“. Кучето е заровено в библиотеката, но книгите, които се четат там, не са тези, които трябва да изучават децата ни.

- Защо Корнелия Нинова и хора от БСП не застанаха да защитят своите червени историци? 

- Това са хора, които могат да пишат тайно подобна история, но никога няма да застанат открито зад думите си. Става въпрос за стратегия, внимателно изработвана на чужда, враждебна територия. Не е случайно, че Корнелия Нинова и стадото й ходят периодично в Правец на поклонение пред истукана на своя гуру, Тодор Живков. Тези добре охранени от олигарсите си люде играят, като лоши студенти от втори курс в НАТФИЗ, етюди за благородството на столетната си партия, въпреки че със закон бе определено нейното мракобесие. За жалост, свидетели сме как тази наглост се пренася върху страниците на учебниците за 10-ти клас.