Интервю на Стойко Стоянов

-Отче, във вашия храм тази година станаха чудеса, сакато момиче проходи след години парализа. Има ли българинът нужда от чудо, какво да очаква на Рождество?

- За мен всеки ден в природата и в света стават чудеса, но стига да сме обърнати към небето.  Само тогава можем да ги видим. В моя храм”Св. Троица” в Стамболийски през лятото наистина стана чудо. Едно момиче започна да ходи. Направи само 8 крачки до икона на иконостаса. Има хора, които бяха очевидци, с нея беше и лекуващата й лекарка, присъстваха и около 50-ина вярващи.

Нашият народ има нужда от чудеса, които да ни спасят от безпътицата и безверието. По Коледа старите хора казват, че стават чудеса. И в това няма никаква мистика или фантазия. По Коледа стават чудни и странни неща, които нямат противоречие със законите на духовното битие. Когато у хората се появяват някакви светли чувства, те непременно оказват благотворно влияние върху всеки. С тези светли чувства ни лекува сам нашият Спасител, със словото Божие. Исус е изцерявал, правел е знамения. С такава сила са били надарени и нашите светии. Безкрайни са примерите в Стария завет и колкото по-светли и по-силни са чувствата на човек към човека, толкова е по-щедра благодатта на нашия Спасител.

-Но  българинът става все по-голям неверник, лута се като слепец, на какво да се опре? 

-Да, братко, може така да се каже. Чудесата са нещо обичайно около нас. Ако търсим доброто от цялото си сърце, от цялата си душа, с цялата си мисъл и се концентрираме в молитва – то ще ни бъде дадено. Аз съм обикновен свещеник, повече от 30 години служа в храма в Стамболийски и на хората. Гледам колкото много да бъда полезен и да правя добро на този свят. Не казвам думата „Аз”, защото аз съм никой. Трябва да открием света не през нашето „Аз”, а чрез най-великият Спасител – Исус Христос, който за нас се роди преди 2013 години, който дойде да изкупи първородния грях. Важно е хората да бъдем малко по-добри, да си подадем ръце, да се освободим от злобата, от завистта, и тогава вярата ще се върне в душите ни. Много пъти съм казвал – няма по-голяма сила от едната светла любов, която носим  в нас. Но тя трябва да пребъдва във вековете и да се почувстваме, че сме деца Божии и чада на Светлината. Защото минаваме през много изпитания, но чрез покаяние всичко може да бъде опростено и да се връщаме пак във вярата. Но това завръщане става с покаяние, молитви и любов, в тях е силата. Няма хора, които да са безгрешни, безгрешен е единствено нашият Господ Исус Христос.

- Какво ни откъсва от словото и делата на Спасителя?

- В  целия свят бушува икономическа криза, локални войни и кървави конфликти, но за мен по-страшна е духовната криза, която ни е обзела. Ние жадуваме за духовното, а живеем в плен на материалното – това е големият проблем на съвременния човек. Материалното ни откъсва от делата и словото на Спасителя. Именно заради това не вярваме и на чудесата, защото те могат да се родят само от духовната сила, но не и от материализма. Преди време заедно с моите колеги – духовници, архиереи,подехме подписка да има в училищата вероучение. Докато вероучението в България  е изхвърлено от учебните програми и не е задължителен предмет, ценностите и моралът на Новия завет, оставен ни от Спасителя, ще останат заключени за децата, а как тогава да развиват духовните си сетива, как обществото да създава по-добри човеци?. Нашите деца не разбират какво е духовна култура, не знаят какво е молитва, какво е пост, какво е икона, какво е църква, какво са светиите, какво са ангелите, какви са тайнствата на изповедта и причастието. В нашите църкви хората не знаят дори как да се прекръстят. Попадам непрекъснато и на зрели хора, които даже не знаят дали са приели някога Светото кръщение, живеят в мрак и от къде тогава да се роди любовта? Казвам им – елате, ако не сте кръстени – ще ви кръстя без пари, само елате в храма. Защото, ако си кръстен в Христа, ставаш син Христов, имаш ангел хранител. Това е духовната църква.

- Вече близо век нацията ни е разделена, противопоставена, а напоследък тази нетърпимост между българи става все по-натрапчива и зловеща, как да се спасим от духовното братоубийство, как да оцелеем като народ?

- Политиците и държавниците имат голям грях в тази посока, те посяха семената на раздора. За това им казвам: Братя политици, идете сред народа, бъдете сред хората и ги слушайте какво ви казват. Да чуят старателно кой от какво има нужда, какви са проблемите им и ако могат – да им помогнат първо духовно, а след това и материално. На народа се служи като на Господ, но всеки който получи властта забравя този завет и става роб единствено на собственото си благополучие. Да, тези властници се сдобиват с много материални блага, но остават техни роби. Ще пребъдат политиците, които се отдадат в служение на хората. Добре е да бъдат при хората и да помогнат особено на тези, които нямат пенсии, които са крайно нуждаещи се. Има безпризорни, изоставени, които нямат покрив, сираци, бедни, немощни, към тях трябва да бъдат обърнати делата ни. Българските политици имат средства за въздействие, но най-важно е да бъдат сред хората и да говорят за Бога и за вярата в доброто.

Разделението трябва да се преодолее чрез едно голямо обединение. Нашата нация има нужда от обединение, да си подадем ръце, да видим кой е крив и кой е прав, да заровим враждата и да си простим взаимно, но с покаяние. Това е пътят, по който можем да вървим заедно към светлината на спасението. 

- Учени предричат, че след 100 години ще изчезне и последният етнически българин,  ще се затрием ли като народ?

- Оцелели сме векове, провирали сме се през какви ли не изпитания и трудности, посичали са ни и сме възкръсвали, но винаги с помощта на Църквата и на вярата Христова. Този факт не трябва никога да забравяме, той е основополагащият. А за да не се затрием като народ, трябва да обърнем поглед към младите. Тези от тях, които не са кръстени,  да се кръстят. Младите да проумеят, че семейството и задомяването са пътят за оцеляването на нацията. Семейството и християнската вяра са опората за оцеляването ни. Трябва да задържим младите българи християни да не бягат в чужбина, а тук да възродят Родината си. Това трябва да е новата национална кауза на България. Бог не ни е забравил и изоставил. По-скоро ние забравихме Спасителя и заветите му. Това оцеляване е поредното изпитание за България. Но през него можем да преминем само прегърнати братски. Както казва Васил Друмев, по-късно архиепископ Климент, православието ще спаси България. Ако няма православие, България ще бъде заличена. В това е нашата духовна криза – че все повече се отдалечаваме от православието. 

Затова сега на връх големия празник Рождество Христово е добре да се прегърнем, да влезем в църквата да се покаем пред Христа и това ще ни донесе спасение.