В страната на Путин съществува система на политическа и идеологическа диктатура

През последните сто години народът на Русия не е вземал никакви решения и фактически никога не е имал право на глас, казва известният режисьор

Документалният филм на режисьора Виталий Мански «Роднини», показан в много страни по света, най-накрая се появи и в Русия. Премиерата беше предвидена за юни, но задължителното разрешение от Министерството на културата беше издадено едва след жалба в Генералната прокуратура.

«Роднини» е историята на близките роднини на режисьора, живеещи в различни части на Украйна. Животът им е показан в преломен за отношенията между Украйна и Русия момент – след анексирането на Крим и началото на войната в Донбас. 
Защо именно в Русия трябва да бъде гледан този филм, способна ли е пропагандата на Кремъл да превърне руснаците в «патриоти», разказва пред The Insider режисьорът на филма Виталий Мански.

Интервю на София Адамова

- Господин Мански, как стана така, че зрителите в чужбина вече са гледали филма Ви, а в Русия— не?

- Най-трудно се отговаря на очевиден въпрос. Филмът беше забранен лично от министъра на културата Виталий Медински, целта беше той изобщо да не съществува. 
Искам да подчертая, че целева аудитория за моя филм е именно руската. Руските зрители са отровени от държавната пропаганда и като никой друг имат нужда от осмисляне или поне наблюдение на реалния живот. Не този живот, който манипулативно се създава на екраните на всички руски телевизии без изключение, на истинския живот. 

- От какво все пак се боят руските власти? Какво ги принуждава да са готови на всичко, само и само да не допуснат Вашия филм на екраните в Русия? 

- Няма да отговоря, че те се боят от «истината», защото тази дума вече има негативни конотации в Русия. Но всяко съприкосновение с истината нанася смъртоносен удар на техния измислен свят. Те защитават скъпоструващата декорация, в която е поставено населението на Русия, те правят всичко по силите си да запазят «консервирано» това пространство.
Не само моят филм е забранен. Всеки документален филм, който показва истината, показва истинските проблеми пред руското население никога не стига до екраните, до зрителите. 

- Смятате ли, че правдивото кино е способно да накара хората да променят представите си за живота, независимо от «скъпоструващата декорация»? 

- Киното, взето само по себе си, извън общия процес на осмисляне, оздравяване и освобождение на обществото, не може да промени съзнанието. Киното не може да разбие тези бентове, но може да посее семената на съмнението, да създаде някаква рефлексия към случващото се.
Аз не вярвам, че дори ако покажат моя филм «Роднини» по първи канал на руската държавна телевизия, това глобално ще промени отношението на хората към случващото се в Русия. Но може да забави бързо развиващата и влошаваща се болест на обществото ни. 
Всичко е взаимосвързано. Невъзможно е да излъчат филма ми по първи канал, защото в страната съществува система на политическа и идеологическа диктатура.
Филмът може да стигне до зрителите само ако се промени политическият и идеологически климат в Русия, защото е много трудно да се определи кое е първичното – кокошката или яйцето, от къде ще започне оздравяването.

За съжаление, в Русия всякакви обществени промени се случват не „отдолу”, а „отгоре”. Доколкото аз си спомням, единствената промяна започнала отдолу беше през август 1991 година. Тогава се виждаше  пропастта във върховете, затова общественият протест изигра решаваща роля. През последните сто години народът на Русия не е вземал никакви решения и фактически е никога не е имал право на глас. 

- Доколко успешно работи пропагандната машина? Успява ли да превърне хората в «патриоти», като им предлага да гледа «Крим»? (руски пропаганден документален филм за анексирането на Крим-бел. ред.)

- Разбира се, че има определено влияние върху съзнанието на хората. Пиманов (режисьорът на „Крим”) е роден бездарен, никакви пари не могат да го направят талантлив или дори професионален режисьор. Но има и талантливи хора, които обслужват властта. 

Властта има нужда от висока ефективност, защото разбира, че колкото повече затяга гайките, толкова повече приближава моментът, в който резбата ще се скъса и ще «изпусне». Именно затова властта мисли за това как да обработва съзнанието на гражданите си и търси хора, които да я обслужват в това отношение. Режимът се надява, че ще се появят млади хора, които ще съумеят да легитимират процеса на стагнация, ще го поставят на «дълга пауза».

Превратът от 1917 година успява и оцелява в голяма степен благодарение на искрената вяра и подкрепа на талантливи хора на изкуството.  И Дзига Вертов, и Айзенщайн, и Малевич, и Маяковски утвърждават, внедряват и внасят в съзнанието на руснаците този преврат. След това всички те, без изключение, стават жертви на този режим.

Това трябва да е предупреждение към тези, които сега получават «привлекателни» предложения от властта или в навечерието на столетието от Октомври 17-та да препрочетат биографиите на предшествениците си.

- Вярно ли е, че сте прекратил работата си по друг филм, за да заснемете «Роднини»? 

- Когато започнаха събитията, които в Русия наричат «връщането на Крим», веднага разбрах какво ще последва. Тогава взех решение за себе си веднага да започна снимането на «Роднини» без да имам и копейка. Започнах като кинолюбител, снимах за своя сметка. След това подадох документи в Министерството на културата, а след като ми отказаха, обявих, че събирам средства.

Другото много важно решение, което взех за себе си, беше да отида да живея в друга държава. И двете решения взех едновременно – за пет минути. 

За мен този филм е документ за времето, той не е статичен, героите ми се променят, обстоятелствата също. Има такива моменти, например, един от роднините ми казва оптимистично: «За месец-два всичко ще свърши, няма да има никаква ДНР». Казва го, а след час и в живота, и във филма се появява страшната новина за сваления «Боинг», която дава нов тласък на кървавата месомелачка. Филмът ми е своеобразно «директно предаване» не само на живота на моите близки, но и на историята. 

- Има ли надежда, че макар и след години, ние с украинците ще се върнем към отношенията на «роднини»? 

- Преди 70 години Германия започна най-страшната война в Европа. А днес, германската нация, която е осъзнала престъплението си пред цивилизацията  е поела по друг път. 

Иска ми се да вярвам, че и Русия ще се промени в бъдеще, но кога ще настъпи това бъдеще? Аз съм на 54-години и не съм сигурен, че ще го доживея.

Без покаяние е невъзможно да се стигне до това бъдеще. В тази история няма невинни. Всеки носи своята вина. Не трябва да забравяме, че «връщането» на Крим в Русия беше възприето от мнозинството руснаци с достатъчно ентусиазъм и одобрение.

Аз разбирам, че обикновения, редовият човек не е длъжен да бъде прагматичен, политически и икономически грамотен, за да прецени последиците. Да разбира какво лично на него ще му струват действията на властите. Но това не отменя отговорността за всичко случило се в Крим, а най-вече за хилядите загинали в продължаващата война в Донецк и Луганск. 

Изключването на Русия от международната общност, санкциите, изолацията на Русия в един много малък кръг от страни – Северна Корея, Иран, Русия — всичко това са последствия от случващото се в Украйна и ние всички сме виновни за това.

Превод: Faktor.bg