Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Има няколко много прочути песни на тема Money. Едната е на шведската група АББА. Другата - на британската „Пинк Флойд”. Никога не бях чувал обаче за панамска банда, която да пее по темата „пари” с такъв огромен успех, както направи тези дни групата „Мосак Фонсека”.

Добре, де, тая работа е малко като оная с компютрите и компотите.

„Мосак Фонсека” не било група, а адвокатска кантора. И хората там не пеели песни за пари, а въртели далавери с пари. И дори не точно песен било онова, в което изведнъж са изпаднали, а пропяване - или както там му викат на най-мащабното изтичане на информация за финансовите вихрушки, които минават през Панама.

Защо точно Панама? Ами тя е интересна страна. Намира се между два океана и два континента едновременно, тоест, някъде на пъпа на света – кеф ти далавера на Изток, кеф ти на Запад. Или Север-Юг, ако щеш.

Компютърният свят напоследък е твърде малък, така че Панама по дефиниция е близо до всичко необходимо за парите. От друга страна обаче е далеч от всичко опасно за тях - особено от досадни данъци, неприятно законодателство и неподкупни финансови инспектори, които установяват по-силен контрол върху паричните потоци и имената на къпещите се в тях.

Какво по-подходящо място тогава от Панама за парични магьосници, които умеят да творят чудеса. И за богата публика, отдала се на удоволствията, свързани с техните магии.

На всичкото отгоре, самите пари нямат крака да тичат насам-натам по света, те не се местят от банка в банка реално, а движението им се реализира само на хартия. Бум – печат. Или на нещо още по-имагинерно като електронен запис. Иначе ако се местеха парите физически, досега държавата Панама щеше да е

потънала под тежестта на банкнотите

Поне така изглежда дори само от бегъл поглед върху изнесените данни за количеството кинти, превъртяни, покрити, изпрани и избелени от „Мосак Фонсека”, преди цялата далавера да рухне като Вавилонската кула.

И нищо, че вавилонската кула рухва заради липса на комуникация между хората, а „Мосак Фонсека” обратно, заради твърде многото комуникация. Важното в случая е, че трясъкът и от двете събития отеква гръмовно по целия свят.

Има много неща, свързани с парите, които не са ми ясни, граждани, но едно от най-важните сред тях е – защо ти трябват толкова много, че в един момент започваш да плащаш повече, за да спечелиш по-малко. И какво правиш с натрупаните пари в онзи последен момент, когато се запътиш към царството на Хадес. Защото там, както е добре известно, не пускат с пълни джобове, а само с един обол под езика, достатъчен, за да платиш на лодкаря.

Истина е, че съм пълен лаик в паричните дела и може би греша като задавам подобни въпроси. Нищо чудно в по-професионалните среди да е срамотно да се питат такива работи, но все пак се чудя по най-наивен начин – колко пари всъщност му трябват на човек, за да има възможност всеки ден да пие по бутилка хубаво вино, да хапне прилична пържола и да си носи новите дрехи. Милион?

Добре, де – и да има над главата си нормален покрив с малък басейн. Още 1-2 милиона. Плюс да купи на жена си толкова обувки, че тя, вместо да настоява за нови, най-после да си признае, че няма къде да държи наличните.

Така че, сложи ги общо пет милиона. Нека са десет – за всеки случай, ако бъркам нещо в сметката за обувките.

Ами оттам нататък?

За какво са му на човек като футболиста Лео Меси, който се оказа клиент на „Мосак Фонсека”, още пари, след като през 2015 година заплатата му е 26.5 милиона евро. Само за тази една година и само заплатата - отделно премии, рекламни приходи, безплатни обеди, вечери и каквото се сетиш.

Е, ако той е в групата на онези, които избягват данъци, защото принципно мразят данъците, може да бъде разбран, поне донякъде. Честно ви казвам, забелязал съм, че плащането на данъци по никакъв начин не доставя на нормалните хора удоволствие. Аз обикновено и в магазина като отида ми е неприятно да плащам, пък представям си да се окаже, че дължа милиони на някаква си държава, за която съм убеден, че умее само да ги лапа, без да ти осигурява на практика нищо.

Самата мисъл е неприятна.

Но от друга страна – парите на Меси са толкова много, че, колкото и да му вземат, пак ще му останат предостатъчно за напълно задоволен живот. Или два живота. Защо си плюе на таланта?

Чудя се също на акъла на Сигмундур Гунлаугсон, премиера на Исландия, който според #Panama Papers, заедно с жена си, също е набъркан в далавери с някаква офшорна компания на Вирджинските острови. И това след като прекрасно знае колко чувствително е исландското общество към

теми като корупция и морал

От години насам във всички класации страната му е на последно или предпоследно място в света по корупция, тоест, е най-малко корумпираната. Вероятно заради това изобщо не е привлекателна за българи. Толкова е некорумпирана Исландия, та аз например отдавна се каня да отида да живея там, за да се отърва от нахалниците, които тук постоянно налитат да ми пробутват разни пачки под масата…..

Шегата настрана, не разбирам как някой нормален и почтен човек изведнъж започва да си плюе на суратя заради лакомия.

И – да, правилно се досетихте, изобщо не съм учуден, че човек като руския президент Владимир Путин пък се оказа върху гребена на огромното и бурно панамско финансово вълнище. За него никога не е било възможно да се каже, че притежава качества като чест и достойнство, та сега да съжаляваме за внезапната им загуба. Напротив, винаги е било ясно, че този човек разбира и упражнява политическата власт точно толкова стръвно, колкото иска да си увеличи до максимум икономическите възможности. Как точно ще успее да ги използва реално, след като вече е преял и с едното и с другото, не е съвсем ясно – съдбата му ще се разбере по-добре, когато в Русия избухне поредният метеж, който да го помете.

Тъй наречените „обикновени руснаци” отдавна трябваше да се сетят, че работата с техния бащица-император не е читава. Още преди години трябваше да се сетят, когато Путин мъжествено се похвали, че не знае и изобщо не се интересува колко му е заплатата, просто се подписва под някакъв документ, който гавазите му носят и толкоз.

Американският президент знае, той – не! Айде, бе!

Отначало донякъде ме изненада обаче скромността на сумата, забърсана от Путин и неговите приближени, според информацията от панамските документи – 2 милиарда долара.

Разбира се, бързо си дадох сметка, че това е само една от възможните схеми за кражба и пране на пари по целия свят, която управляващата кремълска клика използва, за да забогатява, докато 

нейният любим народ мизерства

Колко други схеми се използват и колко пари реално се перат през тях, не само аз, но вероятно и най-големите специалисти по финансови далавери в света не могат да знаят. Във всеки случай за 15 години, откак Путин е на власт, трябва добре да са се натъпкали с виртуално-реални хартийки той и хорицата - дотам, че като препият с водка, сигурно повръщат пари.

И тия същите Путинци имат наглостта да дават акъл на целия свят, да учат почтените хора на морал, да настояват да ги обичаме и почитаме. Тия същите, за които е нормално да откраднеш 2 милиарда долара, докато си седиш спокойно в президентското кресло и още по-спокойно да отричаш, че си крадец, искат да управляват света…..
По логика наглостта не може да е безкрайна, тя трябва да има граници. Тази на Путин и Ко обаче очевидно няма, поне засега - затова на тях не им пука дали са ги хванали или не. Най-лошото обаче е, че, поне в момента, не се вижда да се е пръкнал в световната политика онзи чутовен юнак, който ще вземе да им покаже границите ясно и по разбираем за тях начин.