Христо Марков

Политиката е проста работа, работи се с общо-взето премислени и разнопосочно обединени понятия и с мисли, за да се експлицира в крайна сметка задоволителен отговор на въпроса „Ти, откъде се взе тука?”. И нормалния свят е предпочел този избор да бъде общ и равен за всички. Нашенските на 5 октомври трябва да дадат отговор на мъчещия ни въпрос „Ще се прекъсне ли най-сетне връзката на властта с мафиотизираните структури, с отвратителното задкулисие, което ни мори вече четвърт век?”. Това бе целта на едногодишните протести – да се стигне до избори и да се изпробва за пореден път отстраняването на бившите комунисти и депесарите от перманентната за тях власт, защото тя е пари, много пари и далавери. Общо взето през октомври ще избираме „или – или”, ще избираме между голямото зло и надеждата, колкото и да е крехка и мъчително постигната. СДС не успя в този свой опит, а имаше идеална възможност да се скъсат връзките–въжета с ДС, олигарсите, разните мутри и бандити, с руския нагъл опит да се настанят икономически на Балканите и да бъдем троянски кон на метрополията в ЕС. Управлението 1997 – 2001 г. можеше да го направи, много лесно можеше да постави точката на мъчителната ни надежда за нормализация, защото тогава ОДС имаше 135 депутати и бе въпрос само на няколко гласувания, за да поемем в друга посока. А вместо това? Да изброявам ли? Случи се поредната грозна заигравка с онези с многото пари и задкулисна власт. За съжаление резултатът бе плачевен и се 

пропиляха авансово дадените надежди

Сега на предстоящите избори ще се направи поредния опит да се скъса с ония от сумрака и надеждите на хората за добро ли, за зло ли са насочени към ГЕРБ. Това е. Политиката, пак повтарям, е проста работа – отиваш и гласуваш, избираш, после тъжиш или прегръщаш надеждата. Най-развитите демокрации така правят – избират „или – или”. В САЩ между консерватори и демократи, в Англия между либерали и консерватори, в Япония между либерал-демократи и социалисти и т.н. Ние 25 години се блъскаме в максимално широкия ни избор, защото тук всеки е вожд и убедено си мисли, че предлага нещо невиждано и нечувано, което ще ни изведе на спасителния бряг. Никакви законодателни промени не са в състояние да озаптят родните екзотики при изборите, ама никакви. Винаги се появяват едни тулупи с много пари, които харчат на воля с неясни мотиви, регистрират коалиции, правят невероятни пируети и целта им е да разпръснат гласове, да се титулуват като „спасители” и да озарят предизборното небе с нелицеприятните си физиономии. От години, не от десетилетия в България тази упражнения се повтарят, но… забележете само в десния сектор. Вляво имаше някакви социалдемократи – изчезнаха, имаше комунисти на Владимир Спасов – отидоха си с него и те, имаше и малко автентични левичари – изчезнаха, а вижте какво става в отсрещния лагер, десния – де що се намери екзотика се обявява за дясна и тръгва да печели, ама без никакви скрупули „спасява” нещастния народец. Как мислите, дали е случайно това? Я си припомнете СДС-либерали, СДС-център, Жорж Ганчев, Атака, Бареков, че дори и ВМРО? Нещо намирисва, ама много мирише.

Тези дни бяхме ощасливени от новите спасители български, които без свян и срам се нарекоха „Десните”. Формацията се състои от три абсолютно нелепи дами, мислещи си сериозно, че ще променят света и като тръгнат народната любов няма да ги спре към парламента. Мара Мисса – Капон, Надка Нейнски, крипто Михайлова и Жаклин Толева са трите звездички на десния небосклон, които рият като странджански свине в нивата на дясната надежда и са убедени, че са неизразимо чаровни, благородни и „експертни” за да омаят целокупния десен български електорат. Щеше да е много весело, ако не е абсурдно, гадно и намирисващо на поредната лайняна история в антикомунистическия сектор.

Погледнете „десните” в България и ще ви светне като какво ни готвят и спретват. Мара Мисса участваше под различни формати на всички избори, харчеше огромни суми/откъде ли разполага с такива пари??!/ и така и не успя да надхвърли 1 %, ама никога, Надка Михайлова участваше в последните избори и взе зашеметителните 6 000 гласа за страната, а БДФ нямат самостоятелно участие и практически не се измерват с доверие. Очевадно и сега ще е така, но е нужно да се запитаме какво ги кара да хвърлят усилия, пари и енергия в обречена кауза. И понеже политиката не е сложно умствено упражнение да си кажем целта: Трите дами са се напънали, независимо колко гласа ще вземат, но ще ерозират съпротивата срещу БСП, ДПС и производни. Да получат и пет гласа те ще бъдат отклонени от потенциалния вот за ГЕРБ, т.е. няма да бъдат в общата сметка срещу олигархията и по този начин ще обслужат, кого мислите, разбира се само и единствено БСП! Това е целта на „Десните”, това е и изчистената им програма за изборите – по-малко гласове за ГЕРБ! Пет да са, но ще са по-малко! Каквито и сметки и умни разсъждения да си правим рекапитулация е тази. Щели да бъдат „остри опоненти на БСП, ДПС и ГЕРБ”?! Като как мислите трите хетери ще отклонят гласове от БСП и ДПС?! Може ли някой да ми обясни смислено как ще стане – отклонените гласове ще бъдат само и единствено от потенциалните за ГЕРБ, нещо да възразите? Като прибавите и особеностите, с които се изчислява броят на депутатите и сметката ще се окаже съвсем премислена. Другарките просто правят огромна услуга на БСП и с кражбата на името „десните” допълнително ще 

ерозират усилието за промяна на статуквото

Компанията на десните е забележителна със своята приспособимост, уникална наглост и способност винаги да се наместват, където не е ветровито, но винаги да са там дето има някаква изгода. Например Надежда Нейнски-Михайлова с припълзяване, лъжи, чар и насищане на журналистите сътвори огромни беди и поразии в СДС. Додрапа дори до лидерския пост в СДС, за да сложи точката на славната някога коалиция. Задкулисните игри я дотътриха до там, но хората сякаш забравиха, че същата им любимка е външния министър изпратил най-много агенти на ДС за посланици по света. Да, да повече от Соломон Паси или Ивайло Калфин – справката е налична в Комисията по досиетата. Синьото Наде напълни посланическия ни корпус с агенти на комунистическите служби с чар и „дясно” говорене. Да не говорим за екипа и. Ами старт в политиката на половината правителство на Орешарски даде точно тази любимка на Костов и Петър Стоянов. Самият Пламен Орешарски без да е член на СДС, но с нейното силно рамо бе произведен в заместник на партията, стана и кандидат за кмет на София, а Петър Стоянович бе неин шеф на кабинета във външно министерство, а после външнополитически секретар на СДС. Да си спомняте и парламентарните избори през 2005 г., когато избираемите места в листите се търгуваха по най-грубия и нагъл начин, точно от лидерката на сините. И тогава в парламента цъфнаха такива като Праматарски, Любо Дилов, Яне Янев, Тагарински, самата Мара Мисса/другарството между двечките е още от тогава!/ и системата за подредбата бе простичка – плащаш и попадаш на избираемо място.В резултат от СДС се отдели ДСБ, а Надежда продължи своя сладък живот като парламентарист и евродепутат и все с мантрата, че е дясна. Дясна?! Всъщност българската Пасионария има едно заслужаващо внимание постижение – преводът на Вапцаров на испански: „Прима вера, миа бланка прима вера…”. Е, обзаведе се и с лична партия „Синьо единство”, за да продължи нейния стремителен поход из потайностите.

Десните дами се оглавяват от непостижимата Мара Мисса-Капон

За нея е изписано тонове мастило, но рядко в българската политика може да се намери по-нагло, по-лъжливо, по-отблъскващо явление от бившата комсомолска секретарка на Пловдивския университет Мария Филева. Ако в началото на политическата и кариера бе приемана като екзотика, която е готова да си плаща за всичко и е способна да изяде 28 кюфтета на едно сядане на маса, то по-късно като се свърза с любовника си Арман Бабикян и помпана от него тръгна да става „професионален политик” се превърна в развращаваща, символна за лъжата персона. От началото на 21 век, когато се появи в политиката като член на Демократическата партия тя е участвала в 9 коалиции като се започне с „Лидер” и ВМРО, та се стигне до партията на Касим Дал и РЗС все със същия трагичен за нея резултат ненадхвърлящ 1%. Последно бе кандидат на РЗС на Яне Янев в Пловдивски окръг и въпреки огромните суми, които раздаде за купуване на гласове пак даде фира. Но продължи с комсомолския си ентусиазъм и дори се нареди в редичката на кандидат-президентите. Е, резултатът и там бе познатия 0 и малко проценти. Зловонието на Мара Мисса изглежда не прави впечатление никому и тя е редовен гост по медиите като удобно избягва отговор на въпроса например какво образование има тази шармантна свинеподобна дама. Твърди, че за едногодишния си престой от началото на 90-те в Германия е завършила „Максимилиан Лудвиг”, но от там не са чували за такова българско дарование, ама въобще не са чували за такава студентка. През 1997 г. в Пловдивския панаир след дълго чакане извади някаква и единствена диплома от Пловдивския университет за завършено образование Физика-задочно. Това е, но сега не спира да се представя дори за енергиен експерт и никой не я позапитва като къде и как е придобила тези знания?! И се връщам в началото на 1990 г., когато хората бяха обладани в битката срещу комунизма, а Мара Мисса се зае да създава в Пловдив Младежка комунистическа федерация и изуми дори дъртите комсомолци в града, чийто шеф бе Жан Виденов/вижте факсимилето за дейността и/. И сега внимавайте какво казва оня ден това творение на природата при учредяването на „Десните”: „Изправяме се срещу внушението, че единствената алтернатива в страната са БСП и ГЕРБ с техните патерици. Има и трети път…” Създателката на Младежката комунистическа федерация е извървяла някакъв си свой път и вече ни сочи към светлите бъдните алтернативата – „Третия път!”. И сега, драги читатели, се запитайте като какъв е този трети път? Десен? Ляв? Комунистически? Консервативен? Какъв?... С Надка Нейнски, която още не е излязла от поредния си меден месец или с Мара Мисса, която поглежда към трапезата скришом и свенливо е подканвана от любимия си Арман Бабикян или пък от обслужващата буквално и виртуално де що намери Соня Колтуклиева, зер и тя бе ценен съветник и душеприказчик на дебеланата.

До изборите ще има още много спасители и пътници по третия път, но те все ще са прицелени в десните избиратели, за да се обслужи за пореден път задкулисието, мафията и шайката свръхбогати олигарси. Колко вземат на изборите все ще е от полза за техните сценаристи, а тази трупа от старлетки с парите на Мара Мисса и усмивката на Надка могат да отбележат „успех” с резултат около статистическата грешка, но ще има пропаднали в тинята гласове на десни хора, което си е целта им. Все пак, помислете… 

Копия от комсомолската активност на Мария Филева - Капон