Петър Бояджиев, Франция

Преди да обеля и дума за поредната афера в ДПС, искам ясно да кажа, че ще бъде голяма грешка думите ми да се приемат като защита или подкрепа за г-н Лютви Местан. Да, вярно е че той е сатанизиран от медиите на Доган, но какво от това. Тези медии по същия начин сатанизират вече от години всекиq който им пречи по някакъв начин. Тези същите медии само преди броени дни величаеха Местан и го възнасяха до небето. Очевидно, че той дължи много и то конкретни обяснение пред българското общество. Само голи декларации „дясно – ляво“ , „евроатлантизъм“ и т.н. съвсем не са достатъчни. Все пак той сам декларира, че в продължение на 19 години не е дал да падне и един косъм от главата на Доган. 19 години са дълъг периодq за да прогледнеш, че тозиq който те ръководиq е 

ръководен от Държавна сигурност и Москва

Повече от 25 години аз защитавам определени ценности, които няма как да не влезнат в противоречие с дежурните пропагандатори на модела „Доган“.

Тази седмица началникът на разузнаването на Президента Желев отново се появи по екраните. Да припомним все пак, че въпросният е възпитаник на КГБ школата. Той участва активно в операцията при свалянето на правителството на Филип Димитров в края на 1991 година и  разбира се при съставянето на правителството на Мултигруп, с премиер агента на Държавна сигурност Любен Беров. Но по-важно е какво се случва сега и как можем по-добре да разберем ставащото днес. Ще спомена още веднъж, че когато Президентът Желев през 1991 година връчи мандат на Ахмед Доган за съставяне на правителство, знаеше много добре, че връчва тази отговорност на агент на комунистическите служби, чието работно досие е под контрола на въпросния Бригадир Аспарухов.

И днес чуваме от екранът на Нова ТВ великата проруска пропаганда: « ….Гледайки назад в последните 25-26 години, целият преход ДПС изигра решаваща роля за запазване на етническият мир в България. Това вече никой не може да оспори… ».

За мен ангажираността на Ахмед Доган в прилагането на стратегическите приоритети на СССР, а по-късно и на останките му като Руска федерация - не подлежи на съмнение. Да, но това съвсем не е достатъчно. Трябваше да измине много време, за да може тази истина да стигне до голям брой българи, за да лъсне проруската пропаганда на Каракачанов, Сидеров и други пишман патриоти, които години наред замаскираха и представяха Ахмед Доган като проводник на турски интереси в България.

Една грешка

в оценките на самия Доган свърши много повече работа от моите и на много други многогодишни усилия да разсеем мъглата, че човекът от Сараите е просто една руска мина, заложена в България.

Събирания от рода на това от 17 декември 2015 година в леговището на Доган - Сараите, се случват в корпорацията периодично, но те имат стриктно затворен характер. Присъстващите са много грижливо подбирани и добре знаят, че омертата е задължителна и нарушаването ѝ се заплаща скъпо. Разчитайки на това Доган е дал знак пред избраната публика, че е решил да смени поставеният от него Местан. Целта на подобни операции е да бъде унижен Догановият наместник. Да бъде препотвърдено кой кара влака и кой раздава порциите. Всъщност, вече 26 години един от важните елементи, на които се опира догановата власт, е страхът, че всеки срещу Доган е обречен на забвение и политическа и икономическа смърт. В всякаква публичност на така наречения "сценарий на боса" е била изключвана. Местан е осъденият, ще се влачи формално до предстоящата конференция, а султанът ще си запази правото да обяви кой е следващият му галеник. И естествено мнозинството около него ще започне лазенето в краката му, с надеждата да бъде включен в списъкът на галениците. А султанът ще се усмихва окуражително на много от лазещите, но ще запази решението си до последния момент. И ако му се наложи може да спретне и някакво театрално представление от рода на въпросния театрален атентат с газовия пистолет. Около този атентат

истината все още не е осветена

Замаскираха я, но скандалите предстоят. Имам информация, но за сега се въздържам да коментирам. Сценарият на сарайския повелител обаче този път е провален от поведението на осъдения Местан, а работата се разсмърдя. Започна да се разпространява вонята на ДПС в общественото пространство, а покрай нея най-неочаквано лъсна и московското дупенце на Доган. 

Но пък защитните механизми на задкулисието сработват и цялото проруско войнство, начело с Каракачанов е впрегнато да доказва какъв български патриот е агентът на КГБ. Като опорна точка естествено се вади темата за етническия мир. Ето това е Оруел в дeйствие. За да има заплаха за някакъв мир , бил той и етнически, трябва да има кой да го заплашва. В нито един момент преди 1989 година или след 1989 година няма реална заплаха за етническия мир от страна на българските мюсюлмани, които включват в своята общност и турския етнос. Тази общност не е била в нито един момент агресивна. Напротив,тя беше обекта на агресия и преди 1989 година и непосредствено след 1989 година. Кой беше агресорът срещу нея? Българската комунистическа партия. Общността на мюсюлманите нито за момент не е бъркала БКП с християнската общност. Напротив – комунистите и бойният им юмрук ДС създаваха изкуствени ситуации за гражданския мир. Такива бяха бомбените атентати от 80-те години. Доказано е и то неопровержимо, че всички участници в тези атентати са били агенти на Държавна сигурност. Така, че тази мантра за ролята на догановото ДПС по руска рецепта си е чиста проба 

пропаганда ала Оруел

Ако се върнем към 1985 година - кулминацията на насилственото преименуване на турците, ето какво казва тогава на едно закрито заседание Димитър Стоянов – министър на вътрешните работи, в София през 1985 година пред началниците на управления на ДС: «Да не проспим нещо, че на нас никой няма да ни прости. Проспим ли нещо ........ да знаете, че работата става много зле. Достатъчно са 1000 души да се изтърсят в Шумен, Разград или в Кърджали и това да се разчуе по целия свят. От това по-страшно няма да има... Въпросът е да знаем всяко село как замръква и как осъмва». От какво се е страхувал този велик български патриот. Та когато се защитават големи национални каузи, няма място за потайности и страх.

Показателни в това отношение са и протестите от май 1989 година. В книгата си «По коридорите на властта», генерал Георги Милушев, по онова време началник на прословутото УБО на ДС на стр. 208 пише : «Считаше се, че в центъра на тези събития стои Петър Бояджиев, български емигрант, живеещ във Франция. Неговото име често се споменаваше като организатор, подстрекател и координатор на размириците по онова време.» (книгата е издадена 1991 г., издателска къща Интрабукс, София). Е, не всичко е както го пише генералът, но имам дял в тези събития и то сериозен. Но протестите бяха против комунистическата власт, която беше враг и на християни, и на мюсюлмани. Тази власт беше отдала на ангария страната България на СССР.

Да не забравяме и първата обсада на Народното събрание от края на декември 1989 година от помаците от Гоцеделчевският край. Ами те бяха братски приети от столичани и заедно, с мирни средства си искаха имената и протестираха срещу комунистите, а не срещу България.

Няма и един момент, който да бъде посочен като заплаха за етническия мир от страна на мюсюлманската или турската общност в страната.

Ролята на Меди Доганов

беше точно да постави под контрола на ДС тази общност и тя да бъде употребена срещу демократичното развитие на страната, и в полза на защита на имперските амбиции на Русия по българските земи. И всичко това чрез манипулации, активни мероприятия, лъжи и всяване на страх всред неинформираната част от населението.

И днес, след като по грешка падна маската на Доган и лъсна неговата руска роля и идентичност, цялото продажно проруско съсловие скочи да го величае какъв патриот бил, защитавайки Русия от пъклените планова на съюзническта на България Турция. Тази проруска пропаганда слушаме вече повече от 70 години. Тя датира от момента, в който българските комунисти заграбиха властта в страната с помощта на руския ботуш.

Когато правим тези оценки, не трябва да забравяме какво се случи вън от България през изминалите 2-3 години, а то неминуемо ще се отразява върху бъдещето на страната:

- Русия загуби Украйна и наруши международните договори, окупирайки Крим

- Цените на петрола се сгромолясах и продължават да се сгромолясват, а руската икономика е в жестока криза

- На западната и южната граница Русия се оказа с врагове

- Русия се ангажира с конфликта в Сирия с неясни перспективи, което натоварва допълнително нейната икономика

- Русия е под ударите на ембарго от ЕС и САЩ

- Русия влезе в конфликт с Турция с неясен изход

- Чрез намесата си в Сирия Русия спечели един сериозен враг участник в енергийния пазар – Саудитска Арабия

- Икономическите проекти на Русия с Китай са в мъртва точка, поради неспособност на Русия да ги реализира.

- Газпром е пред срив и позициите, които изгуби за последните 2-3 години, бяха непредвидими до преди няколко години.

Това са само някои от по-значимите събития през последните 2-3 години. Отчитайки ги е редно да се запитаме - къде се намира България в този динамичен ребус. Управляващият български политически и икономически елит реално е много повече свързан с руския олигархически модел, отколкото с ЕС и НАТО. И тук се появява сериозното противоречие в резултат на променящия се свят. От тук ще се пораждат и кризите, на които сме свидетели и които ще продължат.

Що се отнася до ребуса Русия – Турция, последната не е дала и сянка на съмнение, че има някакви териториални претенции към България. Всеки мислещ човек ще разбере, че ако Анкара е имала някакви подобни потайни мисли, то моментът е бил много преди влизането на България в НАТО и ЕС. Но има ли смисъл изобщо да обръщаме внимание на крадеца Русия и проруската мафиотска банда в България, които викат: Дръжте крадеца, докато крадат на поразия.