Борис Стругацки

Чумата е в нашите домове. Не знаем как да я лекуваме. Нещо повоче, изобщо не сме в състояние да поставим правилната диагноза. И този, който вече се е заразил, често даже не забелязвма, че е болен и разнася зараза.

На него му се струва, че знае всичко за фашизма. Нали на всички е известно, че фашизъм – това са черните есесовски мундири, лаещ говор, изпънати в римски поздрав ръце, свастиката, черно-червените знамена, маршируващите колони, хората-скелети зад бодливата тел, мазният дим от комините на крематориумите, маниакалният фюрер с перчемчето, тлъстият Гьоринг, просветващия със стъклата на пенснето си Химлер и още дузина повече или по-малко фигури познати от „Седемнайсет мига от пролетта“...

О, ние прекрасно знаем какво е фашизмът – германският фашизъм – хитлеризмът.

И дори и през ум не ни минава, че има и друг фашизъм, също толкова проклет, страшен, но наш, домашен фашизъм.

И, сигурно, именно заради това ние не го виждаме когато той пред очите ни нараства в тялото на Русия, тихо, също като злокачествен тумор.

Вярно, успяваме да различим свастиката, маскирана като рунически знак. До нас достигат хрипливите вопли, призоваващи за разправа над „инородците“. Ние виждаме и мръсните лозунги и картинки на стените на домовете ни.

Но за нищо на света не можем да признаем дори пред себе си, че това също е фашизъм. На нас все ни се струва, че фашизмът – това са черните мундири, лаещият чуждоземен говор, мазният дим от комините на крематориумите, войната…

Но сега руската Академия на науките, изпълнявайки указ на президента, трескаво формулира научно определение на фашизма. Можем да предположим, че това ще бъде точно, всеобхватно, подходящо за всякакви примери от живота, определение. И, разбира се, дяволски сложно.

А фашизмът е просто нещо. Дори – много просто нещо!

Фашизмът е диктатура на националистите

Съответно, фашист е човек, който изповядва (и проповядва) превъзходството на една нация над останалите и при това е активен поборник за „желязна ръка“, „ред и дисциплина“, „здрав юмрук“ и прочие прелести на тоталитаризма.

И това е всичко. В основата на фашизма няма нищо повече. Диктатура плюс национализъм. Тоталитарно управление на една нация. А всичко останало – тайната полиция, лагерите, изгарянето на книги на клада, войната израства от това отровно зърно, както смъртта от раковата клетка.

Възможна е желязна диктатура от типа на сталиновата в СССР, но доколкото тоталната идея на тази диктатура не е националната (расовата) идея – това не е фашизъм. Възможна е държава, опираща се на националната идея, като Израел, но ако отсъства диктатурата (желязната ръка, отнемане на демократични свободи, всевластие на тайната полиция) – това също не е фашизъм.

Съвършено безсмислени и неграмотни са изрази от типа „демофашист“ или „фашизиран демократ“. Това е същото като „ледена вряла вода“ или „ароматно зловоние“.

Демократът, да, той може да бъде в някаква степен националист, но той по определение е враг на всяка и всякаква диктатура, а затова просто не може и не умее да бъде фашист. Така както не може да бъде демократ фашистът, той не може а бъде привърженик на свободата на словото, на медиите, на митингите и протестите, той е привърженик само на една свобода – свободата на

Желязната ръка

Лесно мога да си представя, че някой, който прочете тези мои дефиниции, ще каже със съмнение: Ами то излиза, че преди петстотин – шестстотин години всички по света са били фашисти – князете, царете, феодалите, васалите...

Това е вярно дотолкова, доколкото фашизмът е задържан в развитието си феодализъм, надживял и века на парата, и века на електричеството, и века на атома, готов да надживее и века на космическите полети и изкуствения интелект.

Феодалните отношения може и да са изчезнали, но феодалният манталитет се оказа жизнен и могъщ, той се оказа по-силен и от парата, и от електричеството, по-силен от всеобщата грамотност и компютъризация.

Тази жизненост се държи на обстоятелството, че корените на феодализма са още в дофеодалните, пещерни времена, в менталността на бълхясалото стадо безопашати маймуни: всички „чужди“, живеещи в съседната гора са отвратителни, опасни, но вождът ни е великолепно жесток, мъдър и побеждава враговете. Тази първобитна менталност, явно няма скоро да напусне човешкият род. И затова фашизмът е днешния феодализъм. И утрешният.

Само, за Бога, не бъркайте национализма с патриотизма. Патриотизмът е любов към своя народ, а

национализмът – омраза към чуждия

Патриотът прекрасно знае, че няма добри и лоши народи, има само добри и лоши хора. Националистът винаги мисли в категории „свои-чужди“, „наши-ненаши“, с лекота определя цели народи като негодяи, глупаци или бандити.

Това е най-важният признак на фашистката идеология – деление на хората на „наши и чужди“.

Сталинският тоталитаризъм е основан на подобна идеология, затова така си прилича с фашизма: това са режими-убийци, режими-разрушители на културата, режими-милитаристи. Само че фашистите делят хората на раси, а сталинистите – на класи.

Много важен признак на фашизма е лъжата. Разбира се, не всеки, който лъже е фашист, но всеки фашист е лъжец. Той просто е принуден да лъже. Докато диктатурата може криво-ляво, но да бъде обоснована, национализмът може да бъде обоснован само чрез лъжи: с някакви фалшиви „Протоколи на ционските мъдреци“ или с твърдения, че евреите са накарали руския народ да се пропие, всички кавказци са родени бандити и така нататък. Затова фашистите лъжат. И винаги са лъгали. Никой не го е казал по-добре от Хемингуей:

Фашизмът е лъжа, изречена от бандити

Така че, ако изведнъж осъзнаете, че само вашият народ е достоен за всички блага, а всички други народи са „второ качество“, поздравявам ни: направили сте първата стъпка към фашизма.

Защото след това ще ви осени мисълта, че висшите цели народът ви ще постигне само когато бъде установен железен ред и бъдат запушени устите на всички, които говорят за свободи, когато започнат да разстрелват без съд и следствие всички, които са несъгласни, а инородците бъдат натикани в ...

Когато приемете всичко това – процесът ще е завършен: вие вече сте фашист. Не носите черен мундир със свастика. Нямате навика да ревете „хайл“. Вие може цял живот да сте се гордели с победата над фашизма, може даже лично да сте допринесли за тази победа. Но сте в редицата на националистите, борци и вече сте фашист. Колко е просто! Колко страшно просто!

И не казвайте, че съвсем не сте зъл човек, че сте против да застават невинни хора (до стената трябва да бъдат изправяни само враговете на реда, зад бодливата тел също трябва да са само враговете на реда), не казвайте, че имате деца и внуци, че сте против войната...

Всичко това вече няма значение, след като сте приели

причастието на злото

Пътят на историята отдавна е прокаран, логиката на историята е безпощадна и щом дойдат на власт вашите фюрери ще заработи конвейра: отстраняване на инакомислещите, смазване на неизбежния протест, концлагери, ресилки, упадък на световната икономика, милитаризация, война...

А ако вие, опомняйки се, поискате да спрете този страшен конвейр, ще бъдете безпощадно унищожени, сякаш сте последният демократ. Знамената ви няма да бъдат червено-черни, а, например, черно-оранжеви. На събранията си няма да крещите „хайл“, а да речем, „слава“. Няма да имате щурмбанфюрери, а есаул-бригадири, но същността на фашизма – диктатурата на нацистите – остава, а това значи, че ще останат и лъжата, кръвта, войната, вече може би ядрена.

Ние живеем в опасни времена.

Чумата е в нашите домове

На първо място тя поразява оскърбените и унижените, а те сега са толкова много.

Може ли историята да бъде върната обратно?

Сигурно, ако така поискат милиони.

Б. Р. Текстът е публикуван за първи път на 4 ноември 1995 година в „Невское время“, но днес е по-актуален отвсякога.

Превод: Faktor.bg