Горан Благоев, специално за Faktor.bg

„Аз съм най-подготвеният за този пост в парламента”. Така депутатът Славчо (Слави) Бинев от няколко дни се опитва да успокои скандализираната културна общественост, че е съвсем на мястото си като председател на Комисията по култура и медии в 43 –то Народно събрание. Факти обаче няма. Аргументацията му е единствено в силното говорене и заплахите. Нищо повече.

„Простак ли сте, г-н Бинев, както твърди режисьорът Сашо Морфов?” – пита събеседника си уважаваната ми колега от БТВ Жени Марчева. След неловко мълчание събеседникът умело се измъква с контра въпрос: „Може ли да бъде простак човек, който най-високо е вдигал знамето на България в Европа?” Сигурно може. Защото веенето на трибагреника, колкото и високо да е, не е критерий нито за просветеност, нито за интелектуална мощ, още по-малко за наличието на мениджърски талант да се подпомагат културата и обществените медии на една държава. Защото трибагреници веят и ултрасите по стадионите, а сред тях не съм виждал нито интелигентни хора, а още по-малко интелектуалци. Така че господин Бинев нека не се крие зад пилона, на който е вдигал... трибагреника.

След цяла седмица медийни изяви на културно-медийния председател не чух нито един аргумент, който да ме успокои, че господин Бинев може да сътвори нещо добро за българската култура и за обществените медии. Затова ще си позволя да приведа аргументи защо най-вероятно това никога няма да се случи. Ще се позова на онази част от битието му, която наблюдавам от седем години, интерпретирайки хубавата българска поговорка 

„Денят се познава от сутринта”

В началото на януари 2007 година Славчо (Слави) Бинев противно на всякакви канони, църковно благоприличие и християнско благочестие беше възведен в архонт от одиозния Старозагорски митрополит Галактион. Тогава някой от свитата им съчини фразата, че „архонтът” е "велик пазител на Църквата и човека, аристократ с ангелски криле". Как през изминалите седем години Бинев опази Църквата от вътрешните и външните й врагове, дори Господ не знае. Това е неведома тайна на архонтската душа...

На 4 февруари тази година Европейският парламент прие резолюция срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и отвори врати за легализирането на термина „трети пол“. По това време Славчо (Слави) Бинев беше евродепутат и като „Велик пазител на Църквата и човека” можеше да развърти духовния меч на християнството и да заклейми подобна идея, не просто като уронване на религиозните ценности, а като истинско богохулство – щом Бог е сътворил два пола, то място за трети няма. Но пламенна християнска апологетика от страна на нашия архонт нямаше. Не пророни дори няколко плахи словца срещу това евро-безобразие. Напротив. Гласува „за” приемането на проекта, а после промени вота си на „въздържал се”. Категорично „не” обаче не заяви, както би следвало да стори един убеден християнин, даже без да има кой знае каква богословска подготовка. Че господин Бинев и хабер си няма от богословие и църковна догматика, е обществена тайна. Поне да се беше проявил като вярващ човек. А то...

Като евродепутат Славчо (Слави) Бинев се ощастливи да бъде приет от Йерусалимския патриарх Теофил ІІІ, придружен от духовният си наставник Галактион Старозагорски. Но какво мислите, че произлезе от тази среща?

Едно голямо нищо

Освен рекламата, която си направи българският архонт. Нито Галактион, нито Бинев се опитаха да поставят пред патриарх Теофил ІІІ важния за православните българи въпрос: да се разреши съграждането на български поклоннически център в Светия град. Не че Йерусалимският патриарх тутакси би благословил подобно начинание, но поне можеше да му се покаже, че високите представители на Българската църква и на политическия елит са съпричастни към това дело...

През въпросните седем години архонт Слави Бинев сътвори поне два църковни скандала. През 2009 г. се опита да се рекламира - че председателят на Европарламента Пьотеринг го е натоварил лично да предаде на новоинтронизирания руски патриарх Кирил поканата му да посети Брюксел. Всъщност Бинев беше включен като придружител в българската църковна делегация, защото й беше купил самолетните билети до Москва и протоколът на Руската патриаршия изобщо не му отдели внимание в официалните съобщения. Проверка на екипа на предаването „Вяра и общество” установи, че Пьотеринг изобщо не е възлагал на Бинев мисията да бъде вестоносец на Европейския парламент за интронизацията на Руския патриарх. И когато лъжата на евро-архонта лъсна, той побърза да я изтрие от личния си сайт.

Малко по-късно евродепутатът Бинев се оказа сред официалните гости на Вселенската патриаршия по повод честванията на 170-та годишнина от Семинарията на о-в Халки. Когато се завърна, прогласи: „Вселенският патриарх Варотломей ме призна за български архонт”. Само след няколко месеца, при посещението си в България, Вартоломей побесня, че името му е замесено по този начин, и категорично отвърна: „Въпросния господин съм го срещнал само веднъж, не го познавам, знам само че е евродепутат!”

„В този свят ти трябва виза, ако искаш да стигнеш до определени среди”. Това чистосърдечно-цинично призна самият Бинев седмици след като стана архонт. Показа, че може 

виртуозно да употреби църковната виза, 

която Галактион му даде с титлата на православен „аристократ”. Слави Бинев превърна Църквата в крава, от която можеш да си надоиш имидж колкото църковните пи-ари могат да съчинят. Не вярвате ли? Достатъчно е да погледнете личния сайт на Бинев – как самодоволно позира на снимки с духовни лидери, до които е могъл да си осигури достъп. Не се впечатлявайте и от словата, които твърди, че е произнесъл пред тях. Имам основание да твърдя, че това изобщо не се случва на срещите, а словата са „съставяни” после, за да бъдат публикувани на въпросния сайт. Поне такава се оказа трагикомичната истина за „словото” му пред Руския патриарх Кирил през 2009 г.

Грандоманията на Бинев обаче е неукротима. Той увенча неканоничното си архонтство с архонтски герб и обяви „Българска православна архонтия” – организация, каквато Светият синод не предвижда дори след легализирането на архонтството през 2012 година. А върхът на кощунството е мултимедийната презентация на Биневия сайт, която рекламира хералдическите му символи на фона на молитвата „Отче наш” и завършва с надписа „Достойнейши архонт Слави Бинев”. Вярно, че всички човеци са Божие подобие, но евро-архонът е надминал тази богословска идея – той се мисли за Господ. „Великият пазител на Църквата и човека, аристократът с ангелски криле” би следвало да бъде пример за християнско смирение, чистота и простодушие. Ала тъкмо тези достойнства трудно можем да открием в „достойнейшия архонт” Слави Бинев. За сметка на това, обаче, риториката му през изминалата седмица изцяло бе доминирана от рефрена „Аз съм най-подходящият, аз съм най-опитният”. В тези думи и най-неопитния психиатър може да открие не изобилие, а свръхизлишък от нарцисизъм и егоцентричност. В медийните участия на Бинев липсваше само една баба Гицка, която да му приглася като в прочутата трагикомедия на Ст.Л. Костов „Големанов”: „Мяза му-у-у, прилича му-у-у...”. Съвпадението между самозабравилият се кандидат-министър от пиесата и председателят на парламентарната комисия по култура и медии не са случайни. Спомнете си само какво казва дясната ръка на Големанов – Горилков: „За това ня­ма ценз и никой не те пита какво знаеш и какво мо­жеш...”

Няма как да сме оптимисти, че Бинев ще бъде „Велик пазител” на културата и обществените медии в България, след като все още не се е състоял като „Велик пазител на Църквата и човека”. По-скоро очаквайте да му съчинят и един културтрегерски орден, та да има основание да се провъзгласи за „аристократ на духа” и да се окичи с подобаваща хералдика. А дейците на културата, които му симпатизират, защото бил „борец и мъжко момче”, могат да го увековечат и с един блюдолизен бюст – като благодарните съграждани на Големанов...