Рождество – обезличили сме го като ден, в който можем да се наспим, наядем, наблуждаем пред компютъра

Горан Благоев, специално за  Faktor.bg

Той не се радва на залетите от светлини улици или преливащите от стоки молове. Не му е потребна нито Бъднивечерската трапеза с вечно неуточнения нечетен брой постни ястия, нито пък ще се насити с печената пуйка на Коледната маса. Не защото в битието си на човек Бог не е сядал на трапеза – и сватбата в Кана Галилейска, и вечерята у митаря Закхей, дори чудото с петте хляба и двете риби показват точно обратното. Но трапезата за Иисус Христос е била средство, а не цел – средство да възвестява Своето слово, да променя човешките души, да ги спасява. Средство за общение, за среща, за проповед. За вярващият човек дори пиршеството може да се превърне в духовно изживяване. В проповед за Бога. Както и подаръците...

Едва ли някой не е чувал за трима мъдреци от изток (влъхвите в старобългарски вариант), които идват при Младенеца няколко дни след раждането Му. Даровете, които му поднасят, Евангелието описва, не защото са скъпоценни, а заради посланията, които носят за бъдещото служение и страдание на Спасителя: златото, както знак че е Цар на царете, т.е Господар на вселената; ливанът – като благоухание, което се поднася на Бог и смирната – съставка от помазанието за мъртвото Му тяло, след Разпятието. Даровете на вярата винаги носят 

Послание – те са безмълвна проповед за Бога

Послания са били и подаръците на свети Николай, когото консуматорската ни цивилизация превърна в дядо Коледа. Праобразът на съвременната коледна даро-мания са трите кесии, които светецът тайно оставял на един обеднял баща три нощи поред, за да не продаде дъщерите си като проститутки. Вършел го скришом, без много шум, зачитайки достойнството на онзи, който е в нужда. Подаръците на св. Николай били истинско Послание на християнското милосърдие. Някога...

Сега светът продължава да се оглася от звън на църковни камбани и рождественски химни, изпълва храмовете и пали свещи. Върши кампанийно добрини, организира благотворителни акции. Но няма сили да изпълзи от бездната на хедонизма. В този свят терапията срещу стресовете и депресите, които си самопричинява, отдавна не е молитвата, а шопинга. Този свят превърна в търговски продукт дори Витлеемската пещера с фигурките от евангелската сцена – коледната “украса” е престанала да бъде Рождественско послание. Този свят изроди трапезата на празника в кулинарно състезание, а взаимността му – в досадно задължение, защото 

все по-мъчно се откъсваме от уюта на егото си

А търговците от храма нехаят за спасението на душите ни и безсъвестно са ги оставили в ръцете на търговците, които винаги с готовност предлагат за продан всякаква празнична “радост”...

Неистово се втурваме да празнуваме Рождения ден. Но не помним Рожденика. И вместо Него получаваме подаръци. Забравили, че най-големия дар се полага Нему – нашата любов и светлината в душата ни. Рождество настина е празник на светлината. Но не на светлината от милионите лампички които примигват по фасади и балкони, а светлината, която преобразява човек отвътре. Светлината която топли сърцето и може да стопи леда на най-тежката обида – светлината на Неговата любов. В това е всъщност абсурдът на християнството – да даваме на Бога онова, което Той ни дарява. Да му даваме любов, чрез любовта си към хората. Тази любов е безмълвна, всеопрощаваща и несекваща – като любовта на Бога към света. Не се ли опитаме да приютим в сърцата си тази любов – като витлеемската ясла Младенеца – напразно ще търсим смисъл в празнуването на Рождението. Ще сме го обезличили като ден, в който можем да се наспим, наядем, наблуждаем пред компютъра. Като онези две тийнейджърки, чийто предпразничен разговор дочух преди години, но още кънти в съзнанието ми: “Уф, по-тъпо от Коледа няма! Трябва да си стоя вкъщи с нашите. Скука!” Дали тези мили създания вече не са станали майки. И дали техните деца не посрещат празника с подобни “чувства”?! Кой знае...

Честито Рождество Христово!