Добре осребрен „идеализъм” бележи психо портрета на бъдещия министър на МВР

Образът на бившия сценарист от „Шоуто на Слави”, но днес политик от „България без цензура”, видян през погледа на студента по „Психология” Христомир Костов

Интелигентен, но комплексиран на тема „мъжественост”, с устойчиви малоценностни преживявания – най-вероятно свързани с ранна травматизираност. Дефицитите в мъжествеността са в основата на силно изразената потребност от идентификация със статусни личности и значими каузи, за да подсилва компенсаторно самовнушението си за личностна значимост. Склонен е да си създава кумири поради базисно ниска самооценка, която камуфлира с работоспособност, изобретателност, демонстративна лоялност и самонадеяност. Често стои в ролята на „непораснало момче” като проявява известна наивност и романтизъм, което не е толкова израз на незрялост, колкото на тщестлавие и осъзнат стремеж за получаване на одобрение. Всъщност публичната му привързаност и емоционална съпричастност към национал-популистки идеи и военно-исторически теми е проекция на неговата индивидуална суетност и издава дълбоко таените притеснения от изобличаване на мъжката му немощ. Фантазира за геройски постъпки и безкомпромисна справедливост, но е твърде плах, за да ги реализира самостоятелно на практика. Всъщност дълбоко в себе си е страхлив и неуверен, което подсилва нуждата да търси предизвикателства в различни форми на „фасадна“ мъжественост. Вероятно е възпитаван строго, чрез идеализации на маскюлинните авторитети и 

стимулиране на чувство за вина,

а грешките не са му прощавани. Вероятно е преживял по-драматично периода на ранно и по-късно юношество, в рамките на който е изпитвал силни вътрешни колебания в търсене на вътрешна съвместимост и идентичност – между феминните и маскюлинните черти в характера си. Тези противоречия намират външен израз и в изборите, които е правил в този период – Националната гимназия за древни езици и култура и Академията на МВР. Сблъсквайки се с реалността на полицейската работа, той твърде рано осъзнава, че няма психичния ресурс да се ангажира трайно с една подчертано мъжка професия. С това обаче не приключват неговите „амбиции“ да докаже на себе си, че е „истински мъж“. Във фантазен план той разбира, че лелеяната роля на „герой от фронта“ не му е отредена и му се налага да „дезертира“ в позицията на „хроникьор на военните действия“. Подобна „равносметка“ накърнява самочувствиетто му и поражда вторично хиперболизирана потребност от свръхкомпенсация. Ето защо въпреки „облагите“ и частичните компенсации от медийната му популярност, той едва ли гледа с насмешка на перспективата да стане главен секретар или министър на силово министерство т.е. „пълководец от щаба“. Инфантилния му респект към „силните мъже“ е движеща сила на властовите му амбиции, защото неговото несъзнателно очакване е, че те ще запълнят „празнината“ в самочувствиетто му. Ще се събразява с оценките на всеки, който припознае като референтна мъжка фигура. Епичния акцент в публичното му представяне е и форма на интелектуална компенсация на дефицитите в полово-еротичния компонент на Аз-а.

Функция на това е и страх ту от жените, което е свързано с неговата непълноцинност. Близостта и емоционалната връзка с тях го прави

неспокоен и склонен да се държи агресивно

Неувереността в интимен аспект поддържа у него перманентна емоционална нестабилност - да изпада, за по-кратък или по-дълъг период, в състояния на вътрешно безпокойство, тревожност и потиснатост или обратно, в свърхмаскюлинни демонстрации на самочувствие от маниен тип. Има известно предразположение към автодеструктивно поведение и самообвинения. Ситуативни опасения от раздяла или загуба го правят зависим от поведението на хора, на които държи. Тази динамика във вътрешните му състояния го тласка ту към конформизма и преданността, ту към инфантилната позиция на човек, с протестни нагласи и провокативно поведение.

Липсата на вътрешен баланс се опитва да компенсира с афиширана привързаност към традиционните ценности и правилата на морала. Ето защо обича да декларира идеализъм. Усилието да крие и потиска страховете, импулсите и автентичните си желания често се проявява като морализаторстване за поведението на другите. Неговата агресивност е скрита в манипулативна „свръхзагриженост”, а често се аташира и като системни оплаквания и мърморене по злободневни теми, с което се опитва индиректно да внуши определени оценки или да защити определени тези. Търсенето на външна „чистота“ на принципите, идеите и убежденията е опит за прикриване на вътрешната „нечистоплътност“. Неговата активност в тази посока става по-настойчива, когато личния му „идеализъм” е добре осребрен.

Публичното разобличаване на неговия двойнствен морал и момчешката му боязливост може да доведе до сериозни вътрешни конфликти, които да разколебаят демонстративната му самоувереност. Ако това разобличаване е направено от някой безспорен обществен авторитет или „мъжкар“, това ще ерозира мотивацията и интелектуалната ефективност на публичните му изяви – със сигурност ще отрича и ще прикрива несигурността си с тайни заговори, но ще стане по-пасивен и дистанциран.