Олег Панфилов, Новое время

Путин няма друг механизъм за удължаване на властта си, освен елементарната лъжа – той лъже населението, лъже света, лъже самия себе си, отлагайки неизбежния финал.

Не знам колко искрен е новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп в оценката си за това, какво са свършили руските кибердиверсанти, но изглежда светът окончателно е узрял да разбере какво е Русия. И най-накрая да изработи начин за

борба с „руския свят“

Вече едва ли има смисъл от тайнсвеното обозначение „хибридна война“ - дошло е време да се вземе решение какво да се прави със страната, от която произлизат смърт и лъжа.

До 1991 година в света беше спокойно – Съветският съюз доброволно се беше оградил с бодлива тел, наричайки това „желязна завеса“, създавайки най-големия концлагер.

Малцина знаеха какво точно се случва вътре – чужденците бяха допускани неохотно, само на „строежите на комунизма“, които всъщност бяха „строежи на капитализма“, защото там инженерите са били американци, германци или французи, а съветските граждани са били само работници, мнозинството – затворници.

Понякога в СССР допускаха чужденци заради пропагандата: обикновено това бяха журналисти и публицисти с комунистически възгледи или дейци на комунистически партии, схванали, че Кремъл е готов да им стане хранилка. Заради парите нямало проблем да попътуват, да се срещнат с лидерите на болшевиките, да напишеш книжка и десетина статии. В книжките и статиите оценките за случващото се в Съветския съюз не винаги били лицеприятни и затова не се превеждало всичко, само избраното, но затова пък в масови тиражи.

За съветските комунисти е било важно да убедят своето население, че там, на Запад, се интересуват от „успехите“ на Съветския съюз.

Горе долу по същия начин през последните месеци се натрапваше мнението, че Тръмп е приятел на Русия. Това беше нещо ненормално, напълно необяснима кампания – нито от гледна точка на руската имперска идеология, нито от гледна точка на здравия разум.

Ясно е, че зад това внушение имаше нещо скрито, може би надеждата, че кибератаките ще повлияят на общественото мнения в САЩ и властите – и предишните, и новоизбраните – ще се стреснат и ще признаят, че ето, Русия се оказа по-силна от нас, а затова трябва да отменим санкциите, да храним руснаците и да правим всичко, за да не ги сърдим повече.

Абсурд, който може да хрумне или на нагли хора или на хора, които абсолютно не са здрави. Второто ми се струва по-реалистично.

Руската външна политика в последните две-три години, особено след неуспеха със създаването на „Новорусия“ и превръщането на източните и южните части на Украйна в проруски региони, започна да прилича на катерещ се по пясъчен склон гущер. Тича, мести крачета, пясъкът се сипе и тегли гущера надолу и колкото по-бързо мести крачета, толкова по-бързо се смъква надолу.

В Кремъл съчиняват нови и нови фейкове,

те вече живеят не по-седмици, а дни, часове, и даже минути, докато упоритият интернетползвател не открие потвърждение на лъжата. А Кремъл въпреки това продължава да лъже.

Първите два дни истерията по повод катастрофата на Ту-154 беше толкова яростна, че изглеждаше, че руснаците най-после ще се възмутят и ще поискат от Путин да разкрие поне това дело. Не да се измъква или формално да го вземе „на личен контрол“, а да го разкрие до край, за да може населението да въздъхне най-накрая с облекчение и да каже: ние знаем колко врагове има Русия.

За катастрофата забравиха след една седмица, панихидите на деветия ден минаха немноголюдно. Сега вече не се чуват и обещанията да бъде проведено щателно разследване и, изглежда, малцина вярват, че следствието иска да научи нещо. Хората се задоволиха с това, че в чест на диригента Халилов нарекоха военно-музикално училище.

За 17 години управление на Путин в Русия се случиха няколко десетки големи катастрофи, терористични актове и природни бедствия със значителни човешки загуби. Разкриваемостта е нулева, с изключение на няколко случая, когато за виновни бяха посочени „стрелочниците“, но не и реалните изпълнители, а още по-малко поръчителите.

За това време в Русия не е разкрито нито едно убийство на журналист или политик, а властта настоятелно внушава на населението, че са виновни някакви сили – уахабити, терористи, „ислямисти“, ИД или още някой, но не самите власти, които са длъжни да създадат всички условия за сигурността на руснаците.

Руската власт продължава настоятелно да лъже: в Съветския съюз лъжеха, както и сега, просто тогава не е имало необходимост да мамят населението, което не е имало възможност да получават алтернативна информация – зад бодливата тел всичко беше спокойно, всички живееха само така, както им кажеше поредният вожд. Сегашният руски вожд би искал да бъдат възстановени именно такива условия за своето властване, заради това заплашват потребителите на интернет и блогърите по всякакъв повод, даже за препост на чужд текст.

Сега интернет се превърна в нещо като самиздат – той съществува, но е опасно да го ползваш свободно, защото може да отидеш в затвора.

Нивото на страха и лъжата в Русия

се покачи неимоверно, съветските вождове дори не са сънували такова нещо.

Оказа се, че „рибарите“, с които Путин и пазачът на неговото кресло Медведев си общували през лятото край езерото Илмен, съвсем не са рибари. След Рождественската служба в Новгород редом с Путин стояха същите тези „рибари“, а след службата пили заедно чай. В риболовната „бригада“ се оказа гледана дама на средна възраст, с лице, до което се е докосвал само вятърът от сешоара, но в никакъв случай острият северен вятър. Тя изобразяваше „рибарка“, седеше срещу вожда. Тойнствената „рибарка“ се оказа Лариса Борисова Сергухина, заместник генерален директор на компанията „Еврохимсервис“, а не редови работник от риболовното стопанство в Новгород.

Разбира се, службите за охрана на всеки президент си имат изпитани начини, за да осигурят „обекта“ си – използват двойници или празен кортеж, но просто така публично да представят за „рибари“ служители на охраната и „бригадирката“ Лариса Борисовна - това е безпределно нахалство.

Федералната служба за охрана или обичайните помощници на вожда би трябвало да знаят за възможностите на интернет, за това, че по фотография може да бъде открит човек вече е лесно, но както преди, в съветските времена нагло лъжат.

Те вече не се съобразяват с мнението на населението, реалното, не това, което ни предлагат като социологически проучвания. Както би казал главният съветски вожд Ленин: лъжеха, лъжат и ще продължават да лъжат, доколкото не е имало друга руска политика в последните сто години.

В съветските времена нямаше голяма вреда от СССР, освен това, че съветските войски упорито загиваха на различни континенти. Какво се случва вътре в страната безпокоеше малцина – всички разбираха, че след 74 години комунистическа идеология и тоталитарен режим, да се очаква от населението свобода или демокрация е съвършено нелепо. Малобройните туристи носеха в СССР дъвка или джинси като дребен или скъп подарък, знаейки, че за това може да платят с изгонване и забрана да посещават страната, в която

„така свободно диша човек“

Обществото беше затворено в своя малък свят, в който имаше много идеология за „светлото бъдеще“, приказки за „могъщество“ и легенди за това, че „от нас всички се страхуват“. Съветските хора не се досещаха, че страхът не е от могъществото, а страх от проказата.

Мнозина отново не знаят какво да се прави: границите се отвориха не само за руските туристи, които традиционно не знаят нито езици, нито елементарните норми на етично поведение. Границите се отвориха и за пропагандата - също толкова лъжлива и безпардонна. Кремъл не спазва ограничения и правови норми, защото никога не е спазвал законите на собствената си страна. Сега наглостта и нахалството - обичайните норми на поведение в градските покрайнини и в селските кръчми – настойчиво се разпространяват в качеството на руска запазена марка. На света се внушава, че Русия е невъзможно да бъде „поправена“, а това значи, че на всички ще се наложи да живеят по нейните правила.

Кибератаките не са новина и не са започнали сега. Първата им жертва стана Грузия през 2008 година, когато още в първия ден на агресията бяха хакнати правителствените и информационни сайтове и беше организирана диверсия за унищожаването на правителствения сървър.

Странно, но тогава почти никой не разбираше, че ненеказаната страна ще се превърне в рецидивист, закоравял престъпник – за нея сега няма ограничения, за съвест да не говорим…

Русия така и не беше наказана заради Грузия и тя започна да върши нови престъпления.

Преди две години всички европейски структури заговориха за необходимостта да бъде създадена рускоезична телевизия, която да се противопостави на руската пропаганда.

Много говориха и обсъждаха, но нищо не направиха. В същото време Путин структурира своята пропаганда, увеличи финансирането и започна да оказва

дезинформационен натиск върху западните страни

Кибератаките са само част от плана за информационно доминиране, желание да бъде подтисната свободата на словото и да бъдат принудени хората да слушат путиновите лъжи. Фейковата Русия се превърна в огромен проблем , който американците усетиха върху себе си.

Ще може ли светът да се справи със страната, която някога Роналд Рейгън нарече „имзперия на злото“ и която през последните години се превърна в империя на лъжата?

Путин няма друг механизъм за удължаване на властта си, освен елементарната лъжа – той лъже населението, лъже света, лъже самия себе си, отлагайки неизбежния финал. Наивният Запад, който вярва в истината и неизбежното наказание заради лъжите, най-накрая почва да осъзнава, че фейковата Русия не е виртуална реалност.

Превод: Faktor.bg