Иво Инджев, Ivo.bg

Президентът на Украйна Петро Порошенко обнародва закони, които забраняват всякаква комунистическа пропаганда и възхваляват бойците-националисти, предадоха Франс прес и ТАСС. Законите бяха гласувани от парламента на 9 април.

Целта им е да се скъса окончателно със съветското минало на Украйна в момент, когато украинските власти се борят в Източна Украйна срещу проруски сепаратисти, повечето изпитващи носталгия към Съветския съюз. В конфликта са загинали над 6200 души от април 2014 г.

Законите “забраняват съветските символи, осъждат комунистическия режим, отварят архивите на съветските тайни служби и признават като бойци за независимостта на Украйна” националистите, които известно време са воювали на страната на нацистите срещу “съветската окупация”, припомня президентството в изявление.

Понятието “Велика Отечествена война” се заменя с термина “Втора световна война”.

Текстовете, одобрени близо четвърт век след независимостта на Украйна, приравняват “комунистическия и нацисткия режим”. Подобни закони съществуват в балтийските страни и Полша, отбелязва АФП, цитирана от БТА.

Съгласно украинските закони паметниците на съветски лидери, включително

многобройните паметници на Ленин, трябва да се демонтират

Също така трябва да се преименуват населените места, улиците и фирмите, чиито сегашни имена са препратка към комунизма.

Изпълнението на съветския химн, който бе върнат като химн на Русия от Владимир Путин с промяна в текста, вече е наказуемо със затвор в Украйна.

Русия остро осъди тези закони и обвини Киев, че прибягва до тоталитарни методи за десъветизация на Украйна в полза на националистическа идеология, която “тласка страната в бездната”. Западни интелектуалци заявиха, че тези закони може допълнително да изострят напрежението в една страна, която вече е разделена от война, отбелязва Франс прес, цитирана от Медиапул.

Към западните интелектуалци, които имат навика да бранят от реформи и осъждане тоталитарните режими, каквито не са помирисвали у дома и поради тази причина не познават “красотите” им, е резонно да се зададе въпросът къде бяха да се възмутят реципрочно от руския национализъм и милитаризъм, който се опитва да монополизира пропагандно победата над нацистка Германия в една война, която и днес Русия отказва да нарече дори с истинското й име като Втора световна, а интерпретира като Отечествена, за да прикрие факта на съучастието на СССР в нейното разпалване и поддържане с нещо като съветски ленд лийз цели две години в подкрепа на нацистката агресия срещу Европа и Северна Африка.

С мълчаливото съгласие на западните ни съюзници,

които и до днес не са дали публичен знак, че проявяват разбиране към несправедливото приравняване на България към “освободените” от Червената армия европейски държави, тук съветската символика се разпорежда нагло като свършен факт, наложен с брутална окупация. Москва и нейните местни помагачи черпят увереност за това нахалство от собственото си тълкувание на това мълчание като продължаваща форма на колективно наказание за българската политика от средата на миналия век, за която днешните българи нямат никаква вина, но биват третирани като осъдени на вечно изтърпяване на една несправедлива присъда, произнесена с отдаването на България в съветско – руски ръце за вечно ползване.

Поощрена от доминиращата си роля в пропагандата тук Москва наистина си ползва България както си иска. Ако за енергийното вероломство на руската политика например Европа и САЩ се събудиха най-сетне и се опитват да консолидират своя отпор, включвайки и припознавайки България като важна брънка от него, то за поправянето на историческата несправедливост България да бъде оставена на произвола на съветската ( монументална) разправа с историческата истина и справедливост, не виждаме дори наченки на преосмисляне. В резултат на това тържествуващите съветско – руски използвачи придърпват към своята версия вересиите на историята и внушават на българската публика, че трябва да търпи безропотно синилата от бича на съветската окупация, макар тя да е била наложена срещу волята на западните съюзници на СССР ( доказателствата за което са многобройни, цитирал съм ги в поредицата си “Течна дружба”).

Не става дума за “ревизия на историята”,

както се опитват да внушават руските говорители по темата, които настояват нейният съветски прочит да бъде увековечен, за да държи поне част от българите в състояние на благодарност за съветската окупация и нейните последици за България. Украинският пример показва, че дори и яростната реакция на Русия не е в състояние да накара Европа и САЩ да се разграничат от възстановяването на справедливата оценка за болшевишкото минало, но при едно условие: трябва празената от болшевизма страна да поиска да се излекува достатъчно решително. В Украйна това се случи след като “най-влиятелният политик” в света си показа влиянието като ексхибиционист , който се разтваря шлифера пред деца. В резултат и децата на Запад прогледнаха за вулгарността, върху която съвременна Москва гради доктрината за своята изключителност, градираща след Чечня и Грузия до вече непоносимата агресия срещу Украйна.

А нима Русия не третира и България като свой заден двор? С какво българите са по-малко заслужили западната подкрепа от Украйна? Трябва ли тук също да се стигне до някаква форма на наложен от Русия гладомор с милиони жертви или до военна руска агресия, за да бъде България най-после десъветизирана? Тези въпроси трябва да задават нашите властници на западните си колеги, когато ги виждат да с прегръщат с украинския президент Порошенко, истерично нападан от Кремъл като “фашист”, но топло посрещан на Запад въпреки това.

Тези въпроси трябва да влезнат

в дневния ред на българските власти

в общуването им със съюзниците. Ако не влезнат, децата ни ще продължават да излизат от България- доста от тях завинаги, за да се настаняват тук т(р)айно с всичките си пълзящи претенции стотиците хиляди, поощрявани от Путин купувачи на български имоти и съвести, въоръжени ( засега “само”) с руски паспорти ( които впрочем, както видяхме от русифицираната по документи в рекордно кратък срок Абхазия, са част от руската хибридна война в ловните полета на руската мечка).