Юрий Костюченко* пред Радио „Свобода”

Руският режим традиционно е затънал в конфликти, опитвайки се да въвлече там окръжаващите го региони, а по възможност-целия свят.

Хибридната гражданска война в Русия

На фона на идеологическото и етническо доминиране и в условията на неравномерно разпределение на ресурсите, ние наблюдаваме формирането и радикализацията на социални групи, които все по-често използват насилието като инструмент за политически промени. А това са определящи предпоставки за конфликт. Показните убийства и затварянето на политически опоненти, цинични публични погроми, потоци от въоръжени и индоктринирани доброволци в „горещи точки” по целия свят са неговите признаци. Транспортният и икономически упадък на цели региони, скъсване на междурегионалните връзки, обедняване и диващината на населението, масова агресия и ненавист към миролюбивите страни, изкуствени конфликти с останалия свят са движещите сили на конфликта.

Изглежда, ние сме свидетели на поредния етап от развитието на нов тип социален конфликт в неототалитарните страни. Възниква въпросът, как този конфликт ще се реализира: като провокация към глобален конфликт, ескалация на регионална агресия или гражданска война.

В определен смисъл, независимо от ескалацията и одобрението на насилието в руското общество, може да се каже, че признаците за гражданска война, с която година и половина плашат Европа кремълските пропагандисти, започват да стават очевидни. Гражданската война бавно се разгаря, но не в Украйна, а в самата Русия. Хибридна гражданска война. Вероятно, единствено възможната днес форма в разрушеното руско общество.

Кремълският режим не е способен да реши социално-икономическите проблеми и е зает единствено със самосъхранението си. Заради това той върви по рутинния път на разрушаване на ембрионалните обществени институции, атомизация на обществото, консолидация на контрола над ресурсите, които катастрофално се стопяват.

Само през последната година наличните ресурси са намалели с 50%. Уязвимостта от ресурсната база на руската икономика е нараснала почти четири пъти. В настоящото и състояние и при наблюдаваната динамика, руската икономика не подлежи на възстановяване, по мнението на мнозинството експерти. Това е път към единствения, безрадостен край. И сценарият на този край е катастрофален взрив или бавно разложение-зависи от степента на консолидацията на западната антируска коалиция и степента на страх от кремълската хунта.

Правилата на шантажа: Русия води хибридна война, защото не е способна на друга

Военният шантаж, провокиран от страх, днес отново е реален и действен фактор на глобалната политика. Но ако за Кремъл шантажът е единственият инструмент за удържане на властта, то Западът има друга мотивация. Там тази реторика беше подхваната в последните месеци, когато най-накрая обърнаха внимание на войнствените изявления на Путин. Това се случи, защото реалните шансове на Кремъл във военното противопоставяне бяха претеглени и оценени. И те се оказаха слаби. Сега шантажът на Путин се използва против него.

Фактически безграничното финансиране на руската армия и военнопромишления комплекс в последните години доведе до деградацията на военната сигурност на Русия. Многомилиардните инвестиции засилиха корупцията и общата неуправляемост. Армията се превърна в стадо конкуриращи се кланове, съперничещи си за правото да отхапят поредния бюджетен залък.

Днес руската армия балансира на ръба да осигурява силовите структури , които през 2014 година, заето с работещите във ВПК наброяваха 7,8 милиона души. При това, заради неблагоприятните демографски тенденции и организационната некомпетентност на военното ръководство, по експертни оценки и независими източници на информация, броят на сухопътните войски наброява едва 230 хиляди души. Както показа провалената мобилизационна кампания през 2014 година, мобилизационен резерв в Русия не съществува. Така че, да бъде увеличен броя на сухопътните войски-главните ударни сили-е просто невъзможно, няма с какво. В тези условия няма смисъл да се хвърлят изявления не само за „голяма война”, но и за поддържането на съществуващата военна инфраструктура.

Въпросът за състоянието и боеспособността на ядрените сили на Русия, които се нуждаят от управленска и техническа квалификация, значително надвишава нивото на компетентност на сегашните руски ръководители. Затова основната заплаха в момента е в това, че състоянието на ядреното въоръжение на Русия не е известно на никого, на първо място, на самото руско ръководство. Това състояние, най-вероятно, изключва възможността за война, но общата съвкупност от количествени и качествени характеристики позволява да се предположи, че ядрените сили на Русия е достатъчна, за да проведе разрушителна атака по отделни направления. И това създава у Путин илюзията за „възможности за маневри”.

И така, военният потенциал на Русия е значително надценен. Затова трябва да се отнасяме адекватно към твърденията за временно, мащабно завоюване на европейски столици и „радиоактивен прах”. Собствено, това означава, че Русия води хибридна война затова, защото просто не е способна на друга.

Руската заплаха сега е заплахата от хаос

Това е причината, поради която западната коалиция се отнася толкова предпазливо по въпроса за натиска върху руския агресор: необходим е контрол върху заплахата от насочен навън хаос от социален и военен характер, който би бил предизвикан от разрушаването на системата на кланово-олигархичното управление.

С всеки изминал ден блъфът за „великата руска война” става все по-очевиден за външния свят. Това не означава, че не трябва да се готвим за най-лошия сценарии. Това означава, че ние сме длъжни да бъдем готови за вариативен набор от различни типове заплахи.

Руската агресия, мотивирана от призрака на „внос на революция” в Русия, постепенно започва да заплашва с износ на „хибриден граждански конфликт” от Русия в Украйна и Европа. Обаче, това е заплахата, от която не съществува силова отбрана. Развитите социални институции, гражданското общество, взаимното доверие, сътрудничеството, издръжливост и консолидация на усилията-това е залогът за нашата сигурност спрямо тези заплахи и, в крайна сметка, за нашата победа.

*Юрий Костюченко е експерт по въпросите на сигурността, водещ научен сътрудник в Центъра за аерокосмически изследвания на Украинската академия на науките.

Превод: Faktor.bg