Николай Василев, политолог

Истеричното поведение на БСП относно „идеологизираното“ изучаване на престъпленията на комунистическия режим са пряка заплаха за демокрацията в България. Когато говорим за „идеологизация“, трябва да признаем, че отношението към дадено историческо събитие трудно може да бъде безпристрастно. Но ако желаем да изградим демократично общество, призмата ни може да е само една – демократичната. Ако наистина желаем да утвърдим принципите заложени в нашата действаща конституция, сме длъжни да разглеждаме историята през нейната ‚идеология“. В противен случай насаждаме релативизъм, който поставя под заплаха конституционните устои на България. Демократичното устройство, заложено в конституцията има шанс да се утвърди, само ако в обществото има широк консенсус в неговата смисленост и около обсъждането на алтернативните проекти.
Според действащата конституция основна роля на държавата е да гарантира живота, правата, свободите и собствеността на гражданите. От тази гледна точка, режим който е извършил масови убийства, за да наложи пълната власт на една партия, чиято прокламирана цел е била да изземе собствеността на гражданите и да им отнеме правото на стопанска, гражданска, или политическа инициатива, може да бъде определен само по един начин – като престъпен! Не режим извършил „някои грешки и престъпления“, а като престъпен в сърцевината си. Без осъзнаването на 
престъпния характер на неговата идеология,  няма как да установим така липсващото ни върховенство на закона.
Следователно децата ни трябва да знаят, че 

комунистическата идеология е престъпна и опасна

 Трябва да са наясно, че всяко подлагане под съмнение на конституционния ред ще доведе до ужасни последици.
Второто нещо, което децата трябва да научат в училище е, че комунистическият режим не се „случва“ в България, по волята на българските граждани, а че е наложен в резултат на Съветската агресия срещу България. Докато страната ни е съюзник на Германия в Тристранния пакт, Съветският съюз поддържа дипломатически отношения с нас. Докато траят битките при Москва, Сталинград, Курск и т.н. СССР поддържа легация в София. По молба на Москва България извършва някои специални услуги на Кремъл. Когато в София идва на власт правителство оглавявано от хора, които, за разлика от БКП, са били са били принципни противници на всякакво сътрудничество с нацистка Германия още през 1940 и началото на 1941 година, Съветският съюз обявява война на България. Претекстът е смехотворен – България не била скъсала дипломатически отношения с Германия. (Хубаво е да си припомним, че Ирландия поддържа дипломатически отношения с Германия до края на войната). Българското правителство незабавно къса дипломатически отношения с Берлин, обявява война на Германия и преди първият съветски войник да е навлязъл в България, иска примирие, но то е отхвърлено. 

Съветско-българската война е агресия,

 която няма нищо общо с войната срещу нацистка Германия.
Третото нещо, което децата трябва да научат е, че през целия този период Българската комунистическа партия действа като пета колона на Съветския съюз. През есента на 1940 година тя участва в т.н. „Соболевска акция“, чиято цел е България да сключи със СССР договор подобен на тези, чрез които балтийските държави са инкорпорирани в Съветския съюз. Когато целта им не се реализира, те са пасивни, или дори подкрепят включването на България в Тристранния съюз. Децата ни трябва да знаят, че е имало смели български демократи, като Никола Мушанов и д-р Г.М. Димитров, които се противопоставят на всяко съюзничество с Хитлер. Когато обаче Хитлер напада Съветския съюз, българските комунисти започват 

 И ако през септември 1944 финландските комунисти подкрепят усилията на президента Манерхайм да избегне съветската окупация (макар Финландия да е във война със СССР), българските комунисти, начело с Георги Димитров увещават Сталин да нападне България.
Учебната програма не бива разбира се да идеализира режима ба цар Борис III. Но трябва да се каже ясно, че България прави значими усилия да избегне обвързването си с нацистка Германия, макар накрая да свежда глава пред нея. България едновременно сътрудничи с Райха, но и му отправя предизвикателства. Важно е децата да знаят, че опита на цар Борис III да умилостиви Съветският съюз се провалят. Диктаторите не могат да бъдат умилостивени. Само плътното съюзничество на България с демократичните велики сили, на които тогавашният режим глупашки е обявил война може да гарантира националната сигурност на страната.
Когато разглеждаме комунистическия режим в България трябва ясно да си даваме сметка, че нейното икономическо и социално развитие беше забавено. Нека не забравяме позорния факт, че към 70-те и 80-те години българите от Трекляно завиждаха на българите от Босилеград, а не обратното. Че основното ни летище в София през 1990 изглаждаше по-зле от повечето автогари в Анадола, че таваните на болниците в София падаха и че в последната година на своето управление БКП (вече преименувана на БСП) наложи купонна система.

Децата ни трябва да знаят, че основните проблеми на демократичното развитие на България след 1989 година идват от невъзможността да постигнем консенсус около демократичните принципи, от „идеологическия“ релативизъм налаган от БСП и народили се от нея партии и най-вече от престъпните действия на нерзаградени структури на престъпния комунистически режим. 
Защото е очевидно, че нито един от репресираните по време на комунистическия режим, след 1989 година не попадна в редиците на организираната престъпност. От пръв поглед е видно, че от тялото на злия червен змей изпълзяха всички змийчета, които и до днес тровят нашето общество!