Александър Йорданов 

След като Румен Радев преброи годините и стихотворенията на Христо Ботев, след като мина и тъпият протокол с комунистическото „рапорт даден, рапорт – приет” и ротната „вечерна проверка” бе „проведена”,  след като отново стана ясно, че всички са налице с изключение на тези, за които знаем, че никога не са били в никаква рота, та камо ли на проверка пред псевдополитици и псевдодържавници, след като и като капак на протоколното бездарие, в деня на загиналите за правда и за свобода, прозвуча „За многоя лета” – за здраве и благоденствие, реших, че на тази папагалщина и посредственост трябва да се сложи най-сетне край. 
Затова и предлагам да се намерят неколцина умни хора, които да създадат един нов протокол за подобни чествания – национален празник,  Ден на българската войска,  Денят на Ботев и загиналите за свободата, Годишнината от Априлското въстание и др. Сегашният е 

неадекватен, по комунистически фалшив,

 в него има нещо „партизанско”, изкуствена и фалшива показност, псевдотържественост. Той е правен за измислени, а не за истински герои. А загиналите за нашата свобода са били хора скромни, свестни, далеч от показност и помпозност, обикновени работяги, добри стопани. Те нямат нищо с общо с тези, които Захари Стоянов е нарекъл някога с турската дума „даживейлерден“ (т.е. гдето за щяло и нещяло викат: „да живей“).   

Да се запитаме: що за хора са били Ботевите другари? Бедни ли, богати ли? Работа ли са нямали, та са се хванали на смъртното хоро? Това, научно речено, е 

въпросът за социалния състав на Ботевата чета

 И така: 

В Ботевата чета участници са петима шивачи, шестима обущари, двама попукчии и чехлари, трима бояджии и трима кожухари, мутафчия, сукнар, гайтанджия, бозаджия и бъчвар, четирима печатари, 16 техници, дюлгери, зидари и керемедчии, 21 градинари. Има и двама сладкари и двама касапи, млекар и двама собственици на кафенета. Има трима кръчмари и дори собственици на „хотели” ( пардон - ханове). Да не забравим и интелигенцията, че и по-заможните. Защото е прав Вазов, когато казва, че всякоя възраст, класа, пол и занятие е вземала участие в туй предприятие. Седмина учители тръгват заедно с Ботев, петима служители в търговски фирми и кантори, 11 образовани търговци и по-едри собственици на имоти, и дори един едър търговец . Има и ученик –избягал от ученическата скамейка на Болградската гимназия. И само двама военни. Може би и затова ми идва малко в повече масираното военно присъствие на 2 юни.  
Всъщност това е народът наш в 

оная велика българска 1876 година

Днес имаме много депутати, министри, еврофондоусвоявачи, кметове и общинари, но Парахода на промяната не стига до нашия бряг. 

Днес всички почитат героичният подвиг на Христо Ботев и неговите другари.  Но защо забравяме за един друг „подвиг”. А той е също част от нашата народопсихология.  Забравяме за оня наш сънародник, който като срещнал Ботев и другарите му, решил бизнесче да извърти и да продаде на изморените и прегладнели четници няколко шилета. Тогава в очите на Войводата проблясва сълза. Тогава може би разбираме Вазовите думи: „Епопея тъмна, непозната нам, епопея, пълна с геройство и срам!” Разбираме самотата на Ботев и неговите другари, страданието им и  тази жестока, и страшна, българска орисия, в която едни загиват за свобода и отечество, а други превръщат и свободата, и отечеството ни, в 

стока за продан

На път за България  Ботев и неговите другари знаят, че там ги чака въстаналият народ. Чака ги тоя народ, ама – друг път.  Врачанските „комити”, и те двеста на брой, като истински "божи хорица" се скатават в черквата "Свето Възнесение" и се молят цяла нощ на Бога да им поднесе на тепсия победата. В същото време Спасителят, тоя с двадесетте стихотворения,  ги е очаквал на Веслец!
Страшна е тази картина. И тъжна. Защото в онзи свят и трагичен ден в българската история Храмът на българската свобода се разкрива във величието на жертвения подвиг "там на Балкана", а потърсилите Божията помощ в Божия храм врачани, ни дават и другото лице на нашия български свят, на нашата народопсихология. Но идва освобождението и ето ги врачани  – първи в китките и венците. И в тържествената „проверка-заря”, и в „рапорт даден, рапорт – приет”.  

Историята ни е белязана от 

трагичното сплитане на Балкана и Храма,

 на индивидуалния героичен жест с  онова търпеливо, пресметливо, изчаквателно и съобразително, поведение, което и днес е наша народностна същност. Да, ние сме Ботеви, но ако може друг да свърши нашата работа. Друг да я свърши, а ние да го  приветстваме, да го славиме. 

Така е и днес. Вместо работа да вършат нашите държавници и политици те се занимават с глупости като тая за „славянското обединение”. А че е глупост го е казал още Христо Ботев – пет години преди гибелта си. Ето как го е казал: 
 „Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството..." 
Идеята за „славянско обединение” е идея за нова зависимост и робство от Русия. Идея за затриването ни като народ български. И ако не спре част от народа ни да блее по такива провокативни идеи,  особено когато са спуснати от „най-високо място”, то нека знае нашият народ,  че нищо добро не го чака. И ще дойде ден, в който Ботев и неговите другари ще са ни по-нужни отвсякога. Със свещ ще ги търсим от славянски душманин да ни отърват.