Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Тези дни ми хрумна, граждани, че май - освен фейк новини, не новини, пиш и бриш новини или спеш новини от прокуратурата - в българската журналистика е редно да направи и специална селекция на смешни новини. Защото иначе има опасност да си умрем от смях, без да знаем от какво точно умираме. 
Най-смешната новина напоследък за мен е например напънът на Слави Трифонов да прави партия. Ма толкова смешна е, че ако аз бях Слави Трифонов, дълго щях да се подигравам със себе си в собственото си предаване. 
По този повод президентшата Десислава Радева вика: „Проектът Слави” звучи като обида за българите”. 
И поне донякъде е права, де. Обиден е проектът – но не за българите. Първо, смята се, че между 5 и 15 процента от тях ще го подкрепят с искрено удоволствие, не може да се твърди, че те ще се почувстват обидени, обратно – ще му се радват, ще ходят да го слушат по площадите, ще припяват на чалга песенната му политика, ще гледат и вярват на телевизиозверенето му и ще попиват всяка проста дума, с която големият вожд ги осенява от малкия екран. 
И второ, този проект не е обиден дори за останалите българи, доколкото на повечето от тях изобщо не им пука, а останалите нищо не знаят за него. 


Обиден е проектът на Слави обаче за нормалния човешки разум

 Както и за принципите на нормалната политическа наука и нормалния политически морал. По същия начин през годините на прехода обидни бяха проектите, които ни пробутаха разни майстори на политическата магия – онези начело с Ахмед Доган, с Жорж Ганчев, със Симеон Сакскобургготски, с Георги Първанов, с Волен Сидеров, с Пламен Орешарски и още ред знайни и незнайни тъмни балкански субекти. 
Сега Слави-то просто за сетен път потвърждава пред шашнатата световна публика версията, че истинското лице на масовия българин е същото като на неговите любими „лидери” – лице доста нелицеприятно, съчетало в себе си простотия с наглост и истинско фалшиво самочувствие с пълно незачитане на другите. 
Да, това е образът, който се провижда отсега в бъдещата Слави-партия - Бай Ганьо, готов да пльосне в басейна и да поплува в стил „вапор”, за да шашне чужденците. Но преди това - готов да се облъска в косматите гърди и да се похвали сам по начин, че всички тутакси да го разберат що за стока е: „Булгар, булгар!”
Алеко видя този незабравим образ и го описа преди повече от сто години. Само че Алеко не се лигавеше с народоведчески и сиромахомилски твърдения, че това е обидно за нас, българите. Не, той честно каза, че именно 

това сме ние, българите

Сега президентската булка вижда нещата по-различно. Ами може, дето се вика - в демократичните общества всеки има право на мнение, независимо колко тъпо е то. Обаче преди изобщо да повярваме в думите на Десислава Радева относно „Проекта Слави”, трябва да положим усилия, за да пренебрегнем скритото в тези думи внушение – че, за разлика от него, „Проектът Радев” е някакъв дар небесен за българите, едва ли не - символ на тяхното величие и достойнство. 
Де, кърпел, де! 
След всички гафове, които сътвори мъжът на нашата любима президентша, само дълбоко заблудените овчици от българското стадо не си дават сметка, че „Проектът Радев” е от точно същия вид като споменатите байганьовски проекти. Тяхната обща цел е да служат на ретроградните сили, а общата им характеристика - че вече 30 години дърпат България назад, вместо да я  бутат напред. 
Още по-смешно от волната програма на Радева по темата обаче на мен ми прозвучаха разните политолози и социолози, които веднага се нахвърлиха на „събитието” и захванаха да го ръфат оттук-оттам с въпроси. 
Каква партия ще бъде тази на Слави – питат се взаимно и разтягат локуми. И как пък един не уцели да каже правилния отговор – ще е 

партия на развилнялата се простотия

 Всичко известно досега за основната партийна фигура и неговата широка душа, сочи, че това няма да е партия на умните и талантливите българи, а на чалгата, мутрите и хората с болни амбиции; няма да е партия на реалните политически принципи, а на лесното популистко бръщолевене; няма да е партия, която ще защитава определени, ясно формулирани ценности, а която ще следва думата-закон на бащицата-лидер; в крайна сметка, няма да е партия, която ще работи за развитието на българското общество, а за допълнителната му деградация. 
Каква ниша щяла да заеме партията на Слави? – чудят се още мъдреците. Някои викат – ще открадне от БСП. Други – от ГЕРБ. Трети – откъдето може. 
В случая обаче нямат истинско значение отговорите, по-важни са въпросите, конкретно - защо всички питат какво ще вземе тази партия, вместо да зададат резонния, истинския политически въпрос – какво ще даде тя на страната, защо изобщо се създава. 
Много упражнения по стил имаше и по отношение името на новата партия – „Няма такава държава”. 
Дори само този избор на име е достатъчен за нормалните хора, за да схванат, че тук нещата, още преди да са започнали, вече са отишли далеч 

отвъд нормалността

Пита се в задачата – ако няма такава държава, в каква държава се създава и за добруването на каква държава ще се труди въпросното политическо образувание. Защото то това си е дълбоко вкоренена политическа простотия по нашите земи – тук, като по закон Божий, партиите никога не работят за добруването на хората или развитието на обществото, а за „държавата”
Навремето Костов беше за „силна България”, ГЕРБ са за европейско развитие на България, БСП, Атака и други тути кванти се застъпват за евразийско развитие и защита на руските интереси в България. Единственото изключение, макар само привидно, прави ДПС. Да, ДПС твърдят, че се борят не за държавата, а за правата на хората, макар че всички знаят дори имената на тези хора – Ахмед Доган, Делян Пеевски и неколцина още юнаци. 
Но за какво ще се застъпва партия НТД, в превод - ”Няма такава държава”? Дали целта няма да бъде - да се създаде най-после такава държава, каквато няма? 
Обаче пък - ако ще я създаваме пак такава, за какво изобщо да го правим, пита се в задачата. 
Или може би НТД ще се бори самоотвержено за идеята всички други държави да станат „такива”? Горките те – толкова време вече България е в Европейския съюз и досега там да няма нито една „такава” за цяр…..Ми що да не им направим, лесно е – ще им попеем на европейците патриотична чалга, ще им разкажем някой и друг брадат виц, ще ги гледаме смръщено и ще им даваме акъл винаги, когато не са ни го поискали. Готова работа. 
Освен това обаче имам и още един много голям кахър, граждани. Как редовите членове и симпатизанти ще скандират по площадите подкрепата си за новата партия на любимия Слави? Нъ-Тъ-Дъ, Нъ-Тъ-Дъ хич не ми звучи политически изискано. Даже обратно, тъпо е. 
А какво ще правим, ако Дългият изведнъж вземе властта, на бърза ръка „оправи” нещата и заяви пред митинга на победата, че България под неговото мъдро ръководство вече е станала най-великата държава в света? Пък льохманите отдолу продължат да си скандират партийното име, съзнателно натоварено с „отрицателен заряд”, както го описа великият политически шаман Нидал Алгафари: „Няма такава държава! Няма такава държава!”
Добре, де, май наистина няма – щом опряхме до Слави Трифонов да ни оправя политически…..