Александър Йорданов, специално за Faktor.bg

Днес, след разгорещени дебати и с гласуване, Народното събрание  на практика изпрати в миналото решението за закупуване на самолети „Грипен” взето от служебното правителство на премиера Огнян Герджиков с активното „лобиране” на президента Румен Радев.  Помним това бързо и непремислено, изтребително решение на служебния кабинет, което с основание породи съмнения за задкулисно лобиране.  След това въпросът стигна до Парламента и днес логично бе бламирано мъртвороденото решение на служебното правителство. И

 изпратено в миналото
 
Дебатите показаха, че България е все по-близо до единственото разумно решение. И то е това, което необвързаните с руски интереси независими експерти многократно са изразявали през годините. Това е преценката, че самолетите, които трябва да бъдат закупени за българската бойна авиация, е необходимо да бъдат напълно съвместими със самолетната „флотилия” на НАТО и на първо място с военновъздушните сили на САЩ и със самолетите на въоръжение в армиите на нашите натовски съседи –Турция, Гърция и Румъния. Това е единствената гаранция, че българската бойна авиация ще защитава България и общото натовско пространство. Повече експерименти с националната сигурност при това в търговски и политически интерес на антинатовски държави, каквато е Русия – определила в своята военна доктрина НАТО като основен „неприятел” и дори „вражеска сила”, не могат да се правят. Независимо кой какво зад кулисите е обещавал и как за тези си обещания се е облажвал.  По въпросите на „облажването” се оказа, че в парламента има „специалист”. 
Небето на България трябва да бъде защитено по натовски, а с американските самолети от марката „Боен сокол” – Fighting Falcon или „Мълния” –  Lightning II,   това несъмнено ще стане най-добре. Става дума за 

високоефективните Ф-16 и Ф-35
 
Поне в сферата на националната сигурност българите заслужават да се почувстват като българските олигарси. Защото не сте ги видели и няма да видите български олигарх да се доволства с руска „лада”. Избрали са тия „синковци” за себе си най-добрите марки – „Мерцедеси”, „Аудита”, „Бентлита” и дори  наскоро общински съветник от БСП подкара супер луксозен „Ролс Ройс”. Спор няма. Всеки българин би продпочел някоя от тези марки дори и на старо, на много години, вместо нова „лада”. С други думи, българският народ заслужава поне отгоре, откъм небето, да има най-добрата защита, след като явно няма такава на земята.  След като тук, на земята, нашенецът е системно ограбван като по „правило” от фирми навързани като свински черва с Русия. След като тук, на земята, се случва безнаказано милиарди да изчезнат от една банка или за стотина евро в полийски джоб, мигранти спокойно да преминават прославутата ограда на границата, за чийто строеж бяха хвърлени 200 милиона евро.  
Затова и всеки здравомислещ българин подкрепя решението на българския парламент да се потърси по-добро решение за защита на българското небе. А доброто решение в случая е американското решение.  И по въпроса не може да има нито две, нито три мнения. Доброто си е добро. И е доказано, че е добро. 
В този контекст, преди няколко дни, напълно логично и добронамерено прозвучаха думите на американския посланик у нас Ерик Рубин казани по повод на дебата за закупуването на нов тип бойни самолети. Посланикът справедливо обърна внимание на това на което и аз с този текст обръщам внимание, а именно, че решението трява да е резултат на внимателно и правилно „формулиране на приоритетите”.  Естествено най-важният приоритет е съвместимостта с бойните авиации на останалите натовски държави.  И посланик Рубин поясни, че това е желателно да бъдат самолетите, които използват „САЩ и останалите членове на НАТО,  включително и другите страни в региона”.  
Както за професионалистите, така и за неспециалистите, е очевидна правотата на американския посланик. Той дори допълни, за да е ясно и на най-непросветените, че тази „съвместимост” е необходима „не само при учения, но и при съвместни операции”, защото само така „военновъздушните сили могат да се разгръщат заедно много лесно, познавайки своето оборудване”.  Така е в света на модерните авиотехнологии. В технологичния свят, в който безспорен лидер са САЩ.  И това е даденост по която няма смисъл да си губим времето да разсъждаваме. Както е даденост – от пръв поглед, разликата между „Мерцедес” и „Лада”. 
Като истински дипломат Ерик Рубин много ясно изтъкна: „Това са неща, които според мен трябва да бъдат взети предвид, но крайното решение как да бъдат похарчени толкова много пари е на правителството и на парламента”.  Но точно в тези думи на американския посланик президентът Румен Радев съзря „бъркане в държавните работи на България”.  И говорейки общо за чуждестранните посланици, но очевидно визирайки именно американския, президентът наш заяви: „Ако някои са свикнали да го правят, ще трябва да се отучат“
Казаното от Радев прилича на замахване и дори удар във...въздуха. Виждаме пръст, ръка, юмрук във въздуха. Защото когато две държави поддържат нормални дипломатически отношения, съюзници са в един отбранителен съюз –НАТО,  афишират поне на думи приятелство и сътрудничество „във всички области”, напълно нормално е да бъдат откровени един с друг, да си казват открито, какво мислят, да не действат зад гърба на приятеля. Точно така постъпва американският посланик – казва това, което мисли в прав текст и дори това да не се харесва на Румен Радев, американското мнение се оказа по-близо и дори идентично с това на народните ни представители.
  Така ръката на Радев увисна във въздуха, ударът не се получи, остана само следата от празни приказки. 
Но да приемем, че Румен Радев е истински загрижен затова, какви ги говорят и вършат чуждите дипломати и чужди представители у нас . Ами тогава той би трябвало направо 

да пребие с думи руския посланик

 Защото този посланик многократно се намесва във вътрешните работи на България.  Отделно от това в македонската преса излезе информация, че служители на руските специални служби на щат в руското посолство в София си живеят необезпокоявани в София и са участвали в сценарий за дестабилизация  на Р Македония – същата, която ние поне на думи подкрепяме за членство в НАТО и ЕС.  
Някои факти е добре да се припомнят. 
Малко преди предишното правителство на Борисов да подаде оставка премиерът  прие в кабинета си руския посланик и както информираха тогава медиите,  на тази среща представителят на Руската федерация е дал „инструкция”, че „тази положителна динамика в българо-руските отношения трябва да се запази и това е невъзможно без приемственост в политическата линия на самата България“. Но откъде накъде руски посланик ще казва каква „приемственост” трябва да реализира българската политика?  
Нещо повече. На същата среща ръководителят на руската дипломатическа мисия в София е констатирал, че са направени  „сериозни крачки напред“ в руско-българските отношения и  ги посочва: договореност за изплащане на дълга за АЕЦ „Белене“, реализацията на газовия хъб „Балкан“, ремонт на двигателите на самолетите Миг-29. През март посланик Анатолий Макаров публично атакува европейската и натовската политика на България с думите: „отделни страни смятат, че могат да натрапват на другите собствените си модели и правила”, визирайки „моделите и правилата” на нашия европейски свят, които естествено не са „модели и правила” на неевропейския руски свят. Макаров дори бе цинично откровен: „С България ни свързва общото минало. Дори думата „памет“ в нашите езици звучи еднакво”.  Нямаше кой да му отвърне, че и думата „лагер” звучи еднакво. Да му отвърне, че тази памет за нас е трагична, че „връзката” за нас бе примка на шията и тя продължи близо половин век – със разбитите съдби на милиони българи, с изолирането ни от нормалния свят, този в който днес желаем да пътуваме дори и без гранична проверка – Шенгенският свят. 
Нямам спомен дали български президент или премиер е поставил на руската страна въпроса за извинението. Въпросът за това, че 

Руската федерация като наследник на СССР, дължи извинение на нашия народ, 

на България, за злините, които ни е причинила тази държава през ХХ век. Ето този въпрос е достоен за поставяне от български държавен глава.  Предходният български президент Росен Плевнелиев имаше достойнството поне да заговори за „равноправие” в българо-руските отношения.  Сегашният – Румен Радев, влезе в българската политика тласкан от надеждата, която изрази навремето в предаването „Свободна зона” по TV+ бившият генерал Леонид Решетников –  дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация, водещ на направлението за България, а именно, че
 
„Румен Радев може да има решаваща роля за излизането от НАТО и ЕС”
  
Тогава Решетников прогнозира, че „НАТО ще има проблеми”, че „САЩ и Европа ги очакват трудни времена. Много трудни времена.” И посъветва България „ да не се оказва последна в тази опашка от страни, които ще излязат на пътя на самостоятелност и независимост, и на пътя на българската идея, а не европейска идея.” 
Заключението на Решетников бе повече от категорично: „Румен Радев може да изиграе забележителна роля като инструмент за излизането на България от НАТО и ЕС”.  
Това не просто е намеса, а скандално нахална намеса в българската политика. Много по-опасна от простотиите на оня руски депутат, който заояви открито, че Русия ще изкупи не само Черноморието ни, но и цяла България. 
Не съм чул досега българският президент да е скръцнал поне със зъби на подобен род изказвания. А те кога открито, кога дипломатично, се ръсят в публичното пространство на България. Затова пък подскача като ощипана госпожица от приятелските, откровени думи, на американския посланик. Странно, нелогично.  
За мен няма съмнение, че нашите приятели са само и единствено в Европейския съюз и НАТО. Те могат да ни казват открито всичко: за организираната престъпност, за корупцията, за неработещата ефективно съдебна система, за хибридната война на Русия срещу нас, за каналджиите прекарващи мигранти, за продължаващата руска инвазия по българското Черноморие, за паравоенните формирования, които провеждат незаконно „учения” по баирите на Странджа подготвяйки се за пълната реализация на плана „Решетников”. 
Много са проблемите на България днес. И нашите приятели от ЕС и НАТО имат своите проблеми. Няма на света държава без проблеми. Но е важно да се работи за преодоляване на проблемите, а не за тяхното усилване, не за тяхното ескалиране. А точно към ескалиране на дестабилизацията у нас, към ескалиране на дестабилизацията и в други европейски държави, е ориентирана днес политиката на Кремъл. Тя не само ръкопляска, но и активно подкрепя всякакви крайнонационалистически и крайнолеви политически партии и тенденции, водена от убеждението, че след неуспеха на комунизма да срине света, сега е ред на местните, на локалните национализми. Защиото 

само в един сринат, дестабилизиран свят, Русия може да изглежда „важна държава”

В нормални условия тя е икономическо джудже. И джудже по стандарт на живота. 
Тази заплаха конкретно за България, опитът на Москва да интерпретира страната ни като „троянски кон” в Европа и НАТО, трябва да забележи, да види с авиаторския си поглед днешният български президент. Това е негова конституционна отговорност. Защото по-малко Русия в България означава повече България за българите, повече европейска България за българите.