Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Нали знаете вица за Киркор, дето хванал Гарабед върху жена си, но той бързо скочил и се обърнал към приятеля: - Е, Киркор, и сега като започнат едни съмнения-я-я, едни колебания-я-я…..

Та и с американските танкове, дето НАТО смята да ги разполага в Източна Европа, включително в България, стана същата работа – съмненията и колебанията вече започнаха. Макар в разполагането им наистина да няма абсолютно нищо неприлично като действие.

Напротив, би трябвало сами да настояваме тук да се настанят танкове, че и друга натовска военна техника, за да ни защитават от агресивните руснаци. Защото нали се сещате – а ако не, лесно можете да проследите процеса във времето – че първо Русия поведе война срещу Украйна и заплаши околните страни, заради което НАТО сега взима мерки в своя защита. Не обратно, както твърди Кремъл.

Та вместо да погледнем тази руска заплаха в очите и да се държим за НАТО като единствена защита на фона на бедните ни и голи армейски задници, ние веднага започваме да трием потни ръце, да шикалкавим и да правим уговорки, с други думи – да се държим като ощипана госпо`йца. И така доказваме за пореден път, че дори да не сме истински, а дървен руски троянски кон в ЕС и НАТО, поне сме непредвидим и ненадежден партньор. Което е същото, но казано с други думи.

Ще разполагаме танкове, разбира се!

Само че това няма да стане, защото НАТО ни натиска или американците ни командват, както твърди гьобелсоидната руска пропаганда. И няма да стане, защото Русия не е никаква заплаха за нас, както щедро ни уверяват българските руски подлоги.

То ще стане, защото сме член на организация, наречена Северо-атлантически алианс, чиято цел е колективната отбрана и сигурност. И ще стане, защото в тази организация действа член 5, който казва, че заплахата срещу една страна , е заплаха срещу всички.

С други думи – ако искаме Литва да ни помогне и защити, ако утре случайно вземе, та ни нападне държавата Бурунди, то ние ще трябва да помогнем и да защитим Литва сега, когато тя се чувства застрашена от Русия.

Шегата настрани, няма как иначе. Трябва да се проникнем – и не само политическата класа, а цялото общество - наистина дълбоко от мисълта, че трябва да правиш за другите поне онова, което очакваш те да правят за теб. Ако не и повече.

Защото хитруването по най-лошия балкански маниер, ганьовските тарикатлъци, комунистическите снишавания и другите тъпи прийоми, които непрекъснато ползваме, за да прецакаме някого, в нашия демократичен свят и в нашата цивилизована Европа не вървят. Те са признак не просто на лош вкус, а че мястото на дадения тарикат не е в това нормално семейство.

Ако обичате, моля ви - да не следваме примера на финансовите хитреци от Гърция, като се превърнем в нещо като политическите хитреци на Европа и НАТО. Само ще си мислим, че сме по-умни от всички останали, а иначе ще бъдем все същата жалка картинка, от която уж постоянно искаме да се отървем.

ХХХ

Призовавам „авторитетния парижки Институт за политически изследвания”, където работи „известният руски икономист Сергей Гуриев” да обяви, че този икономист няма да работи повече там и май вече няма да е толкова известен. Да се отърве от него, защото имам чувството, че въпросният Гуриев се кани да спечели наградата за най-лоша политическа идея през новия век – Западът да изработи нещо като план Маршал за спасяването на Русия.

На всичкото отгоре, призивът на Гуриев е публикуван, твърди се, във „Файненшъл таймс”. Ако подобна идиотщина наистина е поместена в британското издание, а не в някой от местните му сурогати, то тогава призовавам главният редактор да си изяде шапката, а собствениците сами да се ритнат отзад.

„В един момент този режим /на Путин – б.а./ ще трябва да си отиде и изобщо не е ясно какво ще го смени, колко бурен ще бъде преходът и дали в крайна сметка Русия ще стане демократична страна” – пише Сергей Гуриев. Което е добро начало, тук за всичко е абсолютно прав човекът – само дето се знае, че Русия няма да стане демократична страна.

Продължението му обаче изобщо не е добро. „Западът определено има интерес "да не изгуби Русия отново", включително защото бурен преход и възход на пореден агресивен и недемократичен режим може да струва скъпо на света” – това е изводът, който се вади от предишната констатация. И на тази база Гуриев зове за нов План Маршал, като добавя към призива и потресающо откровената лъжа – че „руснаците в крайна сметка се възприемат като част от европейската цивилизация и нейните ценности”.
Това ми прилича на директен пазарлък, който в стратегически план режимът в Кремъл иска да започне отново със Запада. Той звучи на практика точно като гръцката позиция в момента – вие сте длъжни да ни дадете пари, а ние знаем как да ги похарчим, без да ви ги връщаме, защото ако ще трябва и да ги връщаме на всичкото отгоре, сте длъжни да ни дадете още повече пари.

Това гласи модифицираната по руски идея за план Маршал.

Това иска Путин. Това ще иска и диктаторът, който ще го смени. Ще иска да му се облекчат санкциите като част от някакъв си план за спасяване и демократизиране на Русия, да му се дадат кинти, за да не го застрелят собствените му хора, да го остави светът да натрупа мускули – за да стартира с нова сила традиционният московски поход срещу нормалната човешка цивилизация в името на някаква руска.

Да ви напомня това руския преход от Горбачов към Путин? Не план Маршал, това всъщност е планът Андропов, разигран на добричките и наивни западняци, винаги по-готови да плащат, отколкото да се бият за демокрацията си.

В случая с Гуриев и безумната му идея, трябва да се припомнят няколко неща, за да му се обърне светът с нормалното напред.

Първо, не Западът има интерес „да не загуби Русия отново”, Русия има интерес да не загуби Запада - иначе и предстои да се самоубие и самоизяде.

Второ, поредният агресивен и недемократичен режим в Кремъл нито ще изненада някого, нито ще е нещо, срещу което Западът не знае как да противодейства.

Трето, руснаците, доказано от ред социологически проучвания, в огромната си част изобщо не се виждат като европейци и не смятат, че имат нещо общо с европейските ценности. Напротив, те смятат европейските ценности за жалки, лигави и твърдят, че е недостойно за широката руска душа да ги споделя.

Четвърто, план Маршал не се дава насила, а се иска коленопреклонно. Тогава той се разработва и се реализира, ако има създадени необходимите условия за това и са поети необходимите дългосрочни и реални ангажименти от приемащата страна.

Пето, план Маршал се прави, когато имаш политици от ранга на Конрад Аденауер начело на закъсалата държава. И когато имаш общество като немското, което осъзнава що за гадости е причинило на човечеството и искрено се разкайва. Или поне е способно да изгради работещи демократични механизми, за да не повтори никога вече стореното.

Нищо такова няма в Русия, не се вижда откъде ще се появи, а и да се появи, то ще е поредната порция от споменатия вече план Андропов за дългосрочна руска мимикрия.

ХХХ

На този застрашителен международен фон, съчетан с гръцката криза и терористичните заплахи, лошите новини в самата България се трупат като кална кула.

Имаме си поне две огнища на напрежение с ромската общност. Някои казват, че това е ход на ДПС, за да консолидира малцинствените гласове на предстоящите избори. Други смятат, че се случва, защото полицията не си върши работата. Трети твърдят, че ставащото в Гърмен и „Орландовци” е поредното доказателство за пълния провал на европейската, да не говорим за българската, интеграционна политика. Четвърти се съмняват за съзнателни провокация с чужди интереси отзад.
Не знам какво точно става, но нещо става.

На всичкото отгоре – полицията стачкува. В най-подходящото за провокации време. Най-безсрамно ченгетата, които десетилетия наред само бъркат работата в тази страна, вместо да съдействат за нейното оправяне, искат обществото да продължи да им плаща рекета, на който са свикнали. Те отказват да си набият в главата простия принцип, че не хората са им длъжни, а те са длъжни на хората.

Когато ченгетата стачкуват, нормално е престъпниците да си разиграват коня. Или да си веят руския байрак. Това ми хрумна по повод факта, че си имаме нова руска медия – някакъв си „Руски дневник”, стартиран от напусналия БСП депутат Николай Малинов. Малко са ни другите руски медии, които са почти всички други, че и още.

Ама ДАНС не стачкува, де, може би затова спокойно, качен на бял кон се появява въпросният „Руски дневник”. Виж, ако ДАНС стачкуваше, може пък някое обикновено родолюбиво ченге да се сети и да попита някой компетентен прокурор – абе, пич, при хибридната война, която Русия води срещу България, не противоречи ли на българския национален интерес да толерираме възникването на нови и нови руски медии с кремълски пари?

Кога най-сетне ще изгоним руските демони от умовете и сърцата си?

На което прокурорът или ще му отговори, или няма да му отговори.

Вижте за какво се готви Русия – сякаш сме 1917, а не 2015 година: 

(function(d, s, id) { var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) return; js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "//connect.facebook.net/bg_BG/sdk.js#xfbml=1&version=v2.3"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

WOW ! Like&Share.Russian military power 2015 !

Posted by Росси́я - Российская Федерация - Russia on 19 юни 2015 г.