то нима ще знае всякой 

де, кога веднъж 

някого целувал някой 

в цъфналата ръж? 

Да, това е Робърт Бърнс , но ако не беше оня ексцентричен янки Джеръм Дейвид Селинджър, цъфналата ръж никога нямаше да  бъде същата. 

27 януари е паметен не защото днес в България се провежда референдум за някакъв АЕЦ, а защото преди  три години цъфналата ръж целуна отшелника Селнджър завинаги и го понесе към вечните полета на литературата. 

О, Господи, днес не ни срещай със Станишев, дори и  да цъфти ръжта през януари. По-скоро ни върни в далечната 1924 г. –  нека пак да е 27 януари. Тогава на Червения площад в Москва полагат официално балсамираното тяло на Ленин в специално построен мавзолей. Много добра метафора – и ако кажем днес на „Бенеле” „НЕ”, нека бетонните кожуси за реакторите станат  мавзолей за Сергей и компанията му. И не за да ги няма тях, а за да има нормална истинска левица, за да има социалдемокрация , а не цинична крадлива червена  олигархия.

Няма случайности  - на 16 юли 1951 г. в САЩ е пуснато първото издание на „Спасителя в ръжта” – Библия на младото поколение, шест месеца по-рано, на 27 януари същата година големият брат открива ядрения полигон в Невада и тества за пръви път атомна бомба от 1 килотон. Ако днес кажем „ДА”, значи благославяме 40 хил. такива бомби да заработят в синхрон на „Белене”.

И все пак на 27 януари, но през далечната 1872 г. българският дух е срещал цъфналата ръж. Великият везир на Османската империя със заповед освобождава от заточение просветителите Панарет Пловдивски, Иларион Ловчански и Иларион Макариополски, с което ги признава за будители на българщината. Какво значи да са свободни? – точно като днес – вървим да гласуваме към урните и срещаме цъфналата ръж!