Илиян Василеев, bulgariaanalytica.org

Докато повечето наблюдатели се фокусираха върху проследяване на потенциала във видимата част на новия военен хардуер на Русия, включително като следяха всяко „задимено“ движение на  самолетоносача Адмирал Кузнецов, Кремъл успя да натрупа на пръв поглед изглеждащата хлабаво свързана, но внушителна и интегрирана сила за водене на кибер война, както у дома, така и на Запад. Той беше в състояние да проникне в политически партии и държавни институции, в ключова публична инфраструктура, бизнес, медии и центрове за обработка на данни – критично важни по време на избори и при формиране на мнения и политики.

 Въпреки че значителна част от преките кибератаки са дело на базирани в Русия хакери, ядрото на психологическите операции – сайкоп-овете – въпреки че са замислени в Москва, се разгръщат в Канада, САЩ, Великобритания и ключови държави в ЕС, включително от ЦИЕ – Румъния (Guccifer 2.0), Сърбия (операциите на СВР и ГРУ в Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина) и България (твърденията за ИТ и комуникационна поддръжка за превратаджиите в Черна гора и операциите на ГРУ в Македония).

 Ешалонираното управление и структури за контрол на тези операции, които включват подставени лица и агенти, действащи като бушони, е умишлено проектирано от Москва, за да и спести риска от неприятни разкрития и загуба на репутация. Напълно разбираемо, президентът Путин по всяко време и всяка опасност има възможност

 да мине на план „Б“

 и да отклони вниманието към Запада и базирани в Русия частни „индивиди“, които стоят зад атаките – в света на интернета институционалната принадлежност и географията не означават много.

 Системите за ранна диагностика на западните демокрации бяха калибрирани за заплахите от съветско време, поради което изглеждаше да бездействат и останаха слепи за новите рискове. Русия предпочете да наема и да плаща там,където съветските служби разчитаха на идеология, на чувството за дълг и националната гордост. Комерсиално мотивирани западни граждани и политици, които действаха напълно свободно в рамките на отворени социални и бизнес мрежи, които бяха ангажирани, не смятат работата си за заплаха за националната сигурност, а за легитимен индивидуален търговски интерес.

 Не е новост, че Кремъл използва бизнес канали за геополитика – най-скорошен пример е странната продажба на 19,5 процента от активите на Роснефт. Лично координирана от Владимир Путин операция имаше за цел да премахне западните санкциите и индуцира приятелски настроена политика на САЩ чрез резервни неофициални канали в замяна на „подарък“ на този дял. Едва ли някога ще разберем детайлите на тази провалена операция, но можем да си дадем достатъчно ясна представа за нейните цели и реалност като четем финансовите отчети и балансите на ангажираните в сделката руски компании, банки, фондове и компании. А това дава доста добра представа за „двойното дъно“ и намеренията на Москва. Завършекът на сагата е обявеното намерение Русия да си върне този дял от играещия като посредник Катарски инвестиционен фонд и Гленкор.

 С тоталния си медиен и публичен комфорт, Владимир Путин може да си позволи постоянно да вдига залозите докато западните лидери мигнат първи, паралелно с което да лансира поредните си

психологически операции за манипулация на общественото мнение

и избирателния вот в полза на фаворитите на Москва. Насочената негативна сила на Кремъл цели да дискредитира и подкопае достоверността и електоралната база на неговите опоненти.

 Русия на Путин успя, в известна степен, да съчетае привлекателни бизнес сделки с геополитическо настъпление. Рутинна практика вече е да се предоставят кредитни линии или гаранции на западни политици или посредници, или прокси бизнесмени, за да могат те, от своя страна, да тартегират бизнесмени с високорисков капитал в секторите хай-тек и ИТ в САЩ, специализиращи се в търсене и анализ на масивни бази данни, които са критично важни при избирателни системи. Същите бизнесмени обикновено са изключително амбицирани да конвертират новото си технологично богатство във власт и влияние. Първата опция на Москва е да купи информация, ако не е възможно, да я придобие чрез хакерски атаки. Стъпките, предприети от западните правителства за защита на критично важна публична инфраструктура и институции, са често неефективни и недостатъчни, защото има толкова много данни, изложени на риск в критични и чувствителни точки, които не могат да бъдат опазени в реално време.

 Кремъл бързо улови и се възползва от тази нова уязвимост. Факт е, че западните правителства, военния истаблишмент и тайните служби нямат пълен контрол върху уеб базираните социални мрежи в демократичните общества. Поверителността на личните данни лесно се компрометира, което позволява манипулация на потребителските предпочитания и поведение.

 И все пак, Фортуна обърна гръб на човека на върха в Кремъл, ако съдим от последните провали във външнополитическата област. Русия претърпя поредица от невъзможни за компенсация репутационни щети и за неутрализация оперативни ограничения върху дейността си. Тактиката на хибридна война се обърна срещу авторите и – руската дипломатическа служба е по същество

блокирана в ключови западни столици

 Нормалните срещи тези дни с руски дипломати във Вашингтон, Лондон, Париж и Берлин се оценяват като потенциален риск и професионален пасив.

 Президентът Путин е принуден да се намесва лично и да защитава своята политика, да отрича за негативни намерения и хибридни операции, включително като се ангажира в лична защита на ключовите си активи – западни политици – като по-често им причинява повече вреда отколкото ползи. Дали нетния резултат от усилията му е позитивен като баланс или не, не е никак сигурно, но едно нещо е ясно – той няма повече посредници и бушони, на които да разчита. Спутник Интернашънъл и Русия Днес не са в състояние да си вършат предвидената работа, както преди. Президентът на Русия е принуден да излезе от своята комфортна зона и да говори с все по-малко съюзници и партньори, на които може да прехвърли работата си.

 Външният министър Лавров публично недоволства, че около руската хибридна опасност има истерия, което прави невъзможно руските дипломати да си вършат рутинната работа. Руската дипломация вече не е в състояние да осъществява официалното прикритие, в руския термин „дипломатическое сопровождение“, на хибридните операции, тъй като самата тя е извадена на показ като същностен елемент и неотменна част от техния изпълнителен и координален механизъм.

 Резултатите от президентските избори във Франция също донесоха унижение на президента Путин.

За да играе на сигурно, той заложи на повече „коне“ преди изборите – от твърдо левия троцкист Жан-Люк Меланшон, през ранния водач Франсоа Фийон и сигурната Марин Льо Пен. 7 от 11 участници в президентската надпревара във Франция се оказаха про-кремълски кандидати, които се обявяват против санкциите. Тяхната русофилия е страничен продукт на целесъобразността – позицията им по Крим и Украйна е копирана пряко от

наръчниците за политика на Кремъл

 Изборът на Еманюел Макрон е личен провал от безпрецедентен мащаб за президента Путин. Отношенията с Франция винаги са били топ приоритет за Кремъл, свидетелство за което е фактът, че посланическия пост там винаги е бил заеман от топ дипломат, лично одобрен от Путин с пряк достъп до него. Не мога да си припомня много случаи, при които руският президент е бил принуден да преглътне егото и гордостта си и отчаяно да търси вариант за изглаждане на отношения със западен лидер. Нито един друг западен лидер не е бил толкова пределно откровен пред публиката като Макрон – в негово присъствие да нарече основните пропагандни инструмента на Путин – Русия Днес и Спутник Интернашънъл – „агенти на влияние“.

 Макрон не остави никакво съмнение относно съпричастността на господин Путин към подкрепата на Марин Льо Пен: „Ние знаем кои са съюзниците на Льо Пен – режимите на унгарския премиер Виктор Орбан, Качински, Путин. Това не са режими с отворена и свободна демокрация. Всеки ден там се нарушават демократичните свободи.“

 Най-лошото за Кремъл

 е, че разпадът на илюзиите се разпространява из цяла Европа. Най-близките му приятели – Алексис Ципрас и унгарския Виктор Орбан, въпреки многобройните си декларации срещу санкциите, на съмити на ЕС винаги се съгласяват с линията на канцлера Меркел, като гласуват за продължаване на техния срок.

 Шансовете на господин Путин да повлияе на изборите в Германия тази есен, като препятства нов срок на госпожа Меркел стават все по-малки. Изглежда нищо вече не работи – сближаването на Русия с ОПЕК не доведе до никакъв значим резултат – цените на петрола са извън контрола на Саудитска Арабия и Русия. Силният човек в нефтения бизнес на Русия – шефът на Роснефт Игор Сечин – потвърди, че повече няма да има продължения на срока на доброволните ограничения на добива.

 Израстването на Русия до статут на глобална суперсила в хибридната и кибер война генерира медийни заглавия в целия свят. Но то доказа ограниченията на виртуалната сила спрямо реалната. Кампаниите за влияние и хакерските атаки могат да постигат някакви победи в къс хоризонт, но отсъствието на поддържаща ги база от технологични, финансови, икономически и прочие осезаеми активи прави тези преимущества неустойчиви в по-продължителен период.

 Владимир Путин повече не е глобалният лидер, който може да определя дневния ред в делата на Европа.

 Европа се изправи и той изигра важна роля за това – закон за непланираните последствия.