Съкрушителните резултати от игрите са поредното доказателство, че популизмът, превърнат в държавна политика, може да затрие дори и слава, трупана с десетилетия.  

Сега след края на игрите ГЕРБ и Бойко Борисов се окичиха с нова „слава”, записаха се в “златните” страници на българската спортна история. Един ден в учебниците със сигурност ще пише, че по времето на това правителство и този премиер спортът в България достигна дъното и се върна 60 години назад в своето развитие. Вероятно тази истина ще признае  историята, освен ако и след 100 години ГЕРБ на са на власт, а Борисов не се окаже и единственият Дънкън Маклауд в родната политика и хроникьор на случилото се през 2012 година. 

За първи път от десетилетия страната ни не триумфира по олимпийските стълбички, знамето ни не се вее най-високо,  не успяхме да спечелим нито един златен медал, нито да се запишем с олимпийски рекорд. Прибрахме се от родината на Шекспир само с едно сребърно и едно бронзово отличие, с едно четвърто място в света по волейбол и толкоз. Но дори и тези скромни резултати са успех, въпреки хаоса в държавата и безхаберието на управляващите за случващото се в спортните федерации и порочния модел на финансиране, по който 25 милиона за спорт изчезват на година без резултати и победи.

Този път Борисов и ГЕРБ няма какво да се оправдават, че Тройната коалиция и Костов са им пак виновни. Имаха три златни години,  които проспаха с дуене на гол тумбак и запушени от възхвала уши за проблемите на играчите. А можеха да сложат всичко на нови релси, да променят правилата в клубовете, да изчистят роднинско - приятелските ръководства на федерациите, да стимулират истинските таланти. Вместо това, днес  страни аматьори ни изместват от призовите места в традиционно български дисциплини, като щангите, борбата, бокса, леката атлетика, спортната гимнастика...

Министър Свилен Нейков и шефът на БОК Стефка Костадинов първи трябва да дават отговори и обяснения на тези горчиви въпроси, първи трябва да хвърлят и оставки. Вместо това, обаче, те взеха да благодарят на правителството  и лично на премиера за подкрепата към спорта с декларации и смешни изявления. Страшна перверзия или социалистически реализъм, на които може да се отговори само с краткия коментар от ефира на БНТ на журналиста Камен Алипиев при закриването на Олимпиадата: „Видяхте как се правят нещата. Не всичко е Анелия, Тони Стораро и Азис". 

Но дертовете ни не свършват само с чалгата в спорта. По-скоро те са отражение на чалгата в политиката, която управлява страната от години. Резултатите от Лондон 2012  показаха, че само с наливане на пари в магистрали, държава и бъдеще не се прави. Трябваше ли да се разходим до Лондон, за да осъзнаем, че спортът ни е удушен. В тази мъртва хватка от години стоят културата, изкуството, науката ни. Ако не са тракийските ни съкровища, няма каква култура да предложим на света, защото днес тя не се създава. Подменена е с кич, чалга и мутробарок, защото това поръчват и потребяват новите „меценати” в държавата.

Преди повече от 70 години Хитлер си присвои идеята за аутобаните, станали популярни като „райхсаутобан”. Фюрерът се снимаше с лопата в ръка до щастливи работници. Откриваше непрекъснато отсечки от нови пътища, издигаше лозунги за изграждане на по 1000 км. всяка година, беше благодетел на нацията. Всичко това, сигурно случайно, но много напомня за днешния ни  живот. Само бетонът е заменен с асфалт, но така и малкото оцелели от прехода таланти в спорта, изкуството, науката, културата, по-лесно ще могат да избягат от територията България.