Улицата, колкото и да е радикална и стихийна в исканията си, изглежда е права – елитите у нас са измислени, тотално изтъркани, неспособни дори лицемерно да разчетат писъка на хората. Като ги подкараш от президентството  та до патриаршията – нищо читаво не е останало.

Преди седмица новият патриарх Неофит отиде на крака при Бойко Борисов в Правителствена болницата. По същото време във Варна гаснеше самозапалилия се Пламен. Не бившият премиер, а момчето което извика „Долу ТИМ” преди да драсне клечката, имаше нужда от молитва и духовна подкрепа, но църквата ни изглежда още дълги години ще се отърсва от номенклатурните си предразсъдъци. Патриархът няма нужда да чете поучителни проповеди, колко е грешно да се самоубиваме, а да отиде при оскотяващите и да им подаде ръка да излязат от подземията, в които са ги затворили партиите, олигархията и ченгетата.

В четвъртък новият служебен премиер Марин Райков също показа фалшив стил. Дойде на „Дондуков” 2 уж в името на гражданите и улицата, а тръгна първо самоотвержено за Русе, за да поиска благословия от патриарха. Тотално объркани хора. Този  подозрителен християнски порив едва ли ще бъде разбран и оценен от гладните българи. Днес те се чувствата повече езичници, отколкото християни, а Райков явно бърка жълтите павета на София с „Шанс Елизе”. 

Властта у нас мирише на прегоряла човешка плът и не става за ядене, но настървените кучета, които искат да я захапят, продължават да са много. И докато се задушаваме от горящи самоубийци в стара Европа, към която уж принадлежим, вече празнуват Аржентинска пролет. 

В Рим, направо от метрото слезе един различен католически кардинал и Бог го припозна за папа Франциск. Той отказа да носи златен кръст и избра обикновен, железен. Вместо да благослови събралите се близо половин милион вярващи, при първата си поява на балкона във Ватикана, той поиска  благословия от хората.

 Марин Райков проспа и съвета на майка си: "Чуй първо какво ти казва улицата!" Трябваше да отиде първо при протестиращите, които са под прозорците му, да поиска благословията им, доверието им, или поне при изгарящия в „Пирогов”  ковач. Това трябваше да направи и президентът Плевнелиев. 

Ковачът се запали в сряда пред портите му, а той се държи като извънземен и сякаш се гнуси от ставащото под носа му.

Днес е по-ясно от всякога, че гражданите и този измислен „елит”, който е окупирал държавата, живеят в паралелни светове. Нямат даже един Бог, а само общо проклятие да се ненавиждат взаимно.