Крайно време е да принудим Газпром да започне да се състезава с други компании за правото да доставя природен газ у нас 

Илиян Василев, специално за Faktor.bg 

В очакване на последствията от прокарването на една тръба от Турски поток за позициите на България на регионалния пазар за пренос и търговия на природен, има смисъл да направим по-задълбочен опит за оценка.

Няма съмнение, че ефект ще има най-малкото защото е напълно възможно, поне на теория, тези 14 милиарда кубически метра, които сега преминават през България за Турция по Транс-Балканския газопровод да спрат да преминават. Както и количествата – тези близо 3 милиарда кубически метра, които преминават за Гърция. Да, имаме договор с Газекспорт за още четиринадесет години със съответните неустойки. Но трябва да приемем, че никак не сме силни да си търсим неустойки или възстановяваме щети от  накърнени интереси от руски компании. Особено от Газпром. 

Въпрос на гръбнак

Трябва да си припомним, че все още няма формална, юридически обвързваща, заявка за освобождаване на капацитета, зает от Газекспорт. Има политически изказвания, които не са правно обвързващи. Само това може да извади догадките от теоретичния или виртуален аспект и да ги пренесе в конкретната прагматична плоскост. 

За преноса на тези 17 милиарда кубически метра получаваме приблизително 95 милиона долара. Това е и размерът на потенциалната загуба – тоталната щета за България.

Съмнявам се, че Газекспорт ще освободи целия капацитет, но дори и това да стане какви са алтернативите.

Първата и най-важна причина за да не освободи капацитета в Трансбалкансикя газопровод, е че по този начин ще отвори път за навлизането на негови конкуренти в регионалния пазар – както на Север – към Румъния, Украйна и Словакия, така и на юг. Втората ни алтернатива са доставките и преносът на природен газ, добит в Черно море. Повече от два са сондажите в румънския офшор, който ще имат нужда към 2020 година, от излаз на най-конкурентния и емък пазар в региона - турския. Количествата могат да надвишат 5 милиарда кубически метра. Към тези количества спадат и възможни други „излишъци“ от румънския газов пазар.  

Третата алтернатива са количества, които могат да постъпят от Словакия и Украйна, отново в посока Турция или през Гърция за Италия. За тези количества е трудно да се говори с точност, още повече че конкурентноспособността на природен газ от Централна Европа спрямо този около Южния газов коридор е пряка функция от цената на втечнения природен газ на глобалния пазар и от другите алтернативни доставки от Каспийския регион и Източното Средиземноморие.

В дадения случай в наша полза работят и двете хипотези, като и при двете имаме достатъчно основание да предполагаме, че евентуално освобождаване на капацитети в ТБГ от Газекспорт ще бъде компенсирано като обеми напълно до 2025 година, а като финансов ефект значително по-рано.

Причината е, че Газекспорт заплаща повече от два пъти по-ниски тарифи за транзит от пазарните, което предполага, че дори два пъти по-ниски обеми на транзит, могат да генерират същите постъпления.

 Оптималната политика на България

 в сферата на преноса на природен газ не е в избора на печеливш партньор и поставянето на всичките ни яйца в кошницата на Газпром, а в отварянето на транзита във всички посока за конкуренти газови потоци на различни товародатели и най-вече за изравняване на пазарните условия. Това означава премахване на скритата държавна помощ за Газекспорт през субсидираните тарифи, защото това не само създава неравнопоставеност, но и обрича икономиката на инфраструктурните проекти, особено на интерконекторите, доколкото при относителни ниски борсови цени на природен газ, крайната цена при потребители зависи силно от цената на преноса. Когато не можете да си осигурите продажби на нечий пазар, естествено не ангажирате и капацитет за пренос.  Това стана особено видно при маркет теста на интерконектора Гърция – България. Фирми с потенциално заявен интерес от близо 2 милиарда кубически метра се въздържаха да подадат обвързващи оферти, защото нито в България, нито в Румъния намериха желание за сключване дори на рамкови, т.е. необвързващи, договори за доставка. 

Ето Ви проста сметка защо Газекспорт разполага с между 5-7 долара стартово предимство в цената на природния газ спрямо всеки друг конкурент в региона. Ако имате природен газ в някоя изходна точка на Южния газов коридор и трябва да го доставите примерно в Румъния – ще трябва да платите в България минимум 25 долара транзит – вход и изход. Газекспорт ще си плати по неговите договори два пъти по-малко и неговият газ в Румъния ще струва с приблизително 7 долара по-малко, заради непазарни привилегии в България.

Ако сте нов на пазара и единствената Ви реална възможност е да използвате интерконектора Гърция-България добавете още 15 долара и сметката просто не излиза.

Обратно ако добивате газ в Черно море и искате да го продадете в Турция или през интерконектора с Гърция в ТАП и от там в Италия картината е същата. Като нов ще трябва да си купите капацитет на търгове /Газпром няма нужда от това/, след което да заплатите пазарни тарифи на вход и изход в посочения по-долу размер. Газпром си има обаче  дългосрочен договор и тарифи извън пазара. Нещо повече той владее капацитета на междусистемната връзка Сидерокастро-Кулата и може тотално 

да блокира достъпа на конкуренти

  Както го и направи тази зима.

Вашата алтернатива е отново през интерконектора Стара-Загора – Комотини и петнадесет долара отгоре и конкурентността на цената на Вашия газ в Гърция е изчезнала.

Ето защо раздвижване на пазара на природен газ – търговия и пренос – задължително минава през прекратяване на действието на привилегии, които Газпром получава по силата на дългосрочните договори за пренос и доставка.

Няма никаква опасност да загубим приходите от пренос, при толкова много възможности за пренос от различни посоки, от различни товародатели и при по-високи цени. 

Добре е да направим сръбския интерконектор, но не за сметка на връзката с Гърция, защото тя е жизнено важно за свързаността с потоците по Южния газов коридор. В същност двата интерконектора с Гърция и Сърбия взаимно се допълват и оправдават. 

И последният мит, който като че ли бие по посредственост всички други е, че ако руският газ за нас мине през Турция ние ще загубим. Точката на доставка няма отношение към цената, ако имаме развит и конкурентен пазар. Да, Газпром ще трябва да си избива парите, инвестирани в толкова скъпа морска инфраструктура, но това не е наш проблем. Особено ако разполагаме с конкуретни доставчици. Във всеки момент, в който руската компания реши да „качва“ цените, веднага преминаваме на конкуренти. Това не може да стане обаче, при положение, че нямаме краткосрочен и ликвиден пазар, а Булгаргаз си избира да играе лесната роля на филиал на Газпром. В последна сметка крайните потребители не са вързани за Булгаргаз и рано или късно ще го заобиколят. 

Крайно време е да принудим Газпром да започне да се състезава с други компании за правото да доставя природен газ у нас. Само тогава цената му ще стане 

пазарна и справедлива

Свързаните с тази тема допълнителни внушения за това, че отново ни заобикалят, са точно това, безпочвени внушения. Както руската компания може да оптимизира клиентската си база и да избира маршрути, така и ние можем да намаляваме нейния пазарен дял до средните за региона и Европа – около 50%.

Не забравяйте, нищо особено не се променило, от времето на Южен поток. Пряк вход на руски природен газ в страна-членка на ЕС – било то на границата на Турция с Гърция или морската ни граница при Варна, остава въпрос, който се решава в Брюксел. Няма причина да има различно третиране на темата в Гърция и у нас.

Това което се промени и то радикално е не само новата договорна рамка на отношения наложени от ЕК в преговорите с Газпром по приключавнето на разследването за злоупотреба с доминантно положение, но и отмяната на принципа „вземи или плати“ в решението на Стокхолмския съд по делото на Газпром срещу Нафтогаз, публикувано вчера, и принудителният преглед на цените в ретроспекция – след 2014 година, което съда постанови.

Не съм сигурен дали това решение ще бъде разбрано у нас – то променя цялата преговорна база и лишава Булгаргаз от извинението, че не внася природен газ заради опасения от пенали по клаузата „вземи или плати“.

Няма сила, която да ни освободи от стопроцентна зависимост от Газпром, ако не го желаем и ако натоварените с очакванията на потребители и данъкоплатци отговорни лица предпочитат да плащаме повече и да не вземаме дължимото.