Васил Данов
Малцина българи знаят, че в Украйна съществува Украинска православна църква към Московската патриаршия, която води активна политическа и подривна дейност срещу украинската държава далеч преди руската агресия от 2014 г.
Заета с възстановяване на боеспособността си, с грижа за осиротели семейства, разорени райони и множество свръхважни неща, украинската държава все не смогваше да обърне внимание на антихристиянска дейност на подчинените на генерал Гундяев поп-полковници.
Руските архиереи в Украйна неведнъж благославят отцепниците-терористи в Донбас и Луганск
Някои сами декларират желание да облекат сепаратистка униформа и да участват в избиването на свои сънародници. Други от амвона заклеймяват законното правителство и зоват към неподчинение. Трети организират сдружения на миряни, за развиват чисто политическа и подстрекателска дейност.
„Великият” отдел за външноцърковни отношения на Руската православна църква (РПЦ) се е превърнал в
Генерален щаб на антиукраинската война,
като осъществява дипломатическо-разузнавателна дейност. В структурите на отдела работят агенти на кремълските специални служби и офицери от КГБ, действащи под расото на свещенослужители.
"Съюзът на православните братства" силно напомня за „нощните вълци” на Путин
Специален подотдел ръководи формирането на сдружения като „Съюз на православните братства”, „Съюз на православните граждани”, „Асоциация на православните експерти”(!). Нещо да ви напомня за България?
На медийния фронт е създадено ударно съединение като „Съюз на православните журналисти”, което не е съюз, членовете му не са журналисти и не са православни. Всичко друго е вярно. Като основател на сдружението е записан собственикът на мини Вишневецкий, разследван за спонсориране на донбаските терористи. В официалния си сайт този „съюз” измисля, инспирира и раздухва религиозна вражда сред украинските православни християни. Явният му стремеж е да създаде дестабилизационна атмосфера и да предизвика информационна интервенция от руска страна. Сайтът тиражира снимки и съобщения за „сринати десетки украински къщи”, обстрелвани и сринати от сепаратистите. След което въпросните „медии” изливат възмущението си от „украинските зверства” на исконна украинска земя. Следват оплаквания за „гонения” спрямо УПЦ към МП и надежди, че само президентът Путин може да защити „каноническото православие”.
Награда за предателство: Владимир Путин дава нещо на предстоятеля на УПЦ към МП Онуфрий (Березовский)
Преди година УПЦ към МП организира „кръстоносно шествие” в Киев, което представляваше откровена антиукраинска и проруска проява и се превърна в последната капка, преляла чашата След дългогодишно търпение украинската държава най-сетне се зае да сложи някакъв ред в църковните дела. Украинската православна църква прави постъпки да бъде призната като автокефална (самостоятелна). На държавно и на религиозно равнище са осъществени контакти с Вселенската патриаршия в Истанбул.
Ето какво заяви президентът Порошенко: «Няма безучастно да гледаме намесата на друга държава в църковните ни дела и опитите й да използва чувствата на православните украински християни. Украинската православна църква се нуждае от вниманието и подкрепата на Вселенския константинополски престол. За нас Константинополската църква е била, е и ще бъде църквата-майка, към която сме се обръщали и ще се обръщаме за помощ и за преодоляване на разединението, което днес предизвиква болка у православните украинци.»
От покръстването на Киевска Рус през 988 г. Вселенската патриаршия е смятана за църква-майка от мнозинството украинци. Затова решението на Вселенския патриарх е от изключителна важност. Като пръв между равни той би могъл да предизвика верижна реакция сред църквите-посестрими. Непризнаването на Украинската православна църква от РПЦ не би могло да предизвика разкол, ако другите църкви проявят мъдрост и солидарност, а не
страх и васалска вярност към Гундяев
Досега Русия и РПЦ са единственият фактор, неколкократно нарушавал църковните канони и православното единство, използвайки религията за политически цели. Още през 1448 г. Московската патриаршия се самообявява за автокефална, без признанието на Вселенската патриаршия в Константинопол. С историческа наглост МП изпраща делегации и участва в православни събори в Константинопол до 1589 г.
Московската патриаршия е отявлен агресор още през 1686 г., когато незаконно присъединява Киевската митрополия.
През 90-те години на миналия век РПЦ отправи серия от заплахи срещу вселенския патриарх да не признава като автокефални Финландската, Естонската и Украинската православна църква в САЩ и Канада. Политико-религиозната война завърши с поражение за предшествениците на др. Гундяев и донесе сериозна загуба на престиж за „третия Рим”.
Сега е моментът Българската православна църква да докаже, че не е филиал на РПЦ. Време е българските архиереи да погледнат на света през призмата на съвременна европейска България, а не да чакат указания от Москва. Украинските християни, украинските ни приятели, които никога не са вдигали ръка срещу българската държава, очакват морална подкрепа от БПЦ. Всяко друго решение, всеки друг ход или привиден неутралитет би означавал продължаваща и унизителна зависимост на висшия църковен клир от разузнавателните служби на Кремъл.
Оказа се, че облъчването на БПЦ от московски църковни емисари е започнало На 12 юни т. г. шефът на Управлението за задгранични учреждения в Московската патриаршия архиепископ Антоний е посетил София и е бил приет от патриарх Неофит. В срещата са участвали специално събрани седем български митрополити и представителят на московския и всеруски патриарх при Българската патриаршия (официален агент) архимандрит Вассиан. За съдържанието на разговорите можем да се досетим.
Всъщност Украйна е най голямата православна общност в света и ако Вселенската патриаршия признае автокефалността на Украинската православна църква, Русия повече няма да може да се представя като център на православието, като единствен защитник на православието и трети Рим. Това ще сложи край на руските имперски доктрини, изградени върху източното православие и панславизма.
Поредната маска на звяра ще падне.
Още от Лачени цървули
Търси се "виновникът" за провала на поредното 51-во Народно събрание
Имитацията на преговори пред публика има една единствена цел - успешно набедяване на другата страна като виновник за предначертания неуспех на договарянето
Радeв, демократичната общност и геополитическата буря
Диктатурата у нас е възможна само с благословията и подкрепата на Москва, а президентът добре разбира това условие
Видовден за нарушителя на конституцията дон Радев
Има път за освобождаването от зависимостите и изграждане в страната ни на правов ред, в който няма да има недосегаеми