Д-р Мирослав Дърмов

Лексингтън, Кентъки, САЩ

Станишев каза: „Никаква оставка на кабинета - нито сега, нито през май догодина!“ Точка. Наистина, в навечерието на годишния ритуал на БСП да събере това, което е останало от членската й маса на Бузлуджа, подобни приказки може да се интерпетират като насочени за вътрешнополитическа употреба. А привържениците на тази партия наистина имат нужда от доста кураж в ситуацията на тотална изолация.

Впрочем, Сергей Димитриевич неведнъж е изненадвал със своите изявления. Може да се започне от абсурда „Да върнем държавата на гражданите“, до употребата на антипонятия в умозаключението, че „протестите от граждански са станали политически“ - твърдение, което единствено може да се възприеме като логично, ако се използва

Сталиновия постулат “партията управлява“ и всяка претенция към формулирането на политика е престъпление.

Както и лозунга от сбирката на Бузлуджа “България на хората“, който навежда на мисълта, че в главите на БеСеПарите може и да има алтернативен вариант. Или пък алогизмът, че избори сега ще възпроизведат парламентарно представителство в същия вариант. Ако подобно твърдение е вярно, в нормална държава, когато легитимността на едно управление е под въпрос, се отива на избори, които утвърждават неговата представителност. Което би означавало, че след подобни избори би имало коалиция БСП-ДПС-Атака - 2 и никой не би могъл да оспорва волята на народа. Но явно Станишев си знае как е дошъл на власт и априорно отхвърля единственото решение на кризата в България. А обяснението за подобна екзотика е декларираната тактическа цел на БСП

да унищожи сатанизирания опонент Борисов и ГЕРБ като алтернатива на сегашното управление.

За съжаление подобен подход е печеливш, защото в политическото пространство в България това е реалността. От реформираните десни има само медиен шум, а новите леви въобще ги няма. И при подобно стечение на обстоятелствата, въпреки многохилядните протести с искане за оставка, арогантното заявление, че БСП няма да се оттегли от властта изглежда има своето обяснение. В допълнение, три събития от изминалата седмица допринесоха за смелостта на Станишев да заяви, че БСП ще продължи да управлява.

Първото от тях се случи на 23 юли 2013, когато полицията брутално нападна протестиращите пред Народното събрание. Независимо от медийната мъгла, последвала разправата с демонстрантите, е очевидно, че става дума за планиран, организиран и проведен тест от управляващите относно реакцията на полицейското насилие както в страната, така и в света. На институционално ниво Европейски съюз и комисия, независимо  от декларираната загриженост, е заявено, че случващото се е вътрешен проблем на България. Което де факто е подкрепа за управляващите и студен душ за еврооптимистите, че Европа ще излезе извън празните декларации. Това най-накрая трябва да се разбере от протестиращите и да няма празни надежди. Европа е политически конгломерат и в него ПЕС има значителна роля, а те със зъби и нокти ще подкрепят своя председател. Извън руската връзка и облагодетелствуването на видни активисти на организацията по време на премиера Станишев, въпросът е за световния престиж на ПЕС. Ако българският народ изрита лидера на тази организация от властта поради корупция и обвързаност с мафията, негативите ще се залепят на лицето на европейските социалисти. Но окуражаващо за протестиращите е реакцията на национално ниво, където темата за протестите и полицейското насилие се превърна във важна медийна тема за анализи.

За съжаление, на вътрешно българско ниво, реакциите отново като че ли облагодетелстват управляващите. И това не е учудващо,

защото медиите са контролирани, а интелигенцията - продажна.

В страна, където свободата е ценност, а насилието отвращава, реакцията на интелектуалния елит щеше да бъде еднозначно отрицание. Но в България това не се случи, а дори обратното - медиите мултиплицираха множество изяви, където цинично се заявяваше, че навсякъде полицията бие. Като например изявлението на Любен Дилов, че и него са го били в Германия само за това, че е минавал покрай демонстрация. Неудобното в случая е, че не само той е ходил в тази страна и ако това се е случило, е имал възможност да получи значителна сума като компенсация. Но какво ли не е готов човек да каже, за да си запази шоубизнеса...  Като финал, медийното пространство бе залято от

безсрамни лъжи, изречени от вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Например, че имало  сигнали за нападение над парламента. В подобни случаи оперативните данни се проверяват и се стига до организаторите, а не се бие наред. Друг афоризъм: Полицаите не са имали заповед за използване на сила и ако е имало случаи на бити, полицаите са виновни, защото са превишили правомощията. Това твърдение вече е наистина нагло. Да не би концентрацията на полицията от множество поделения от страната пред Народното събрание да е тяхно лично дело? А и оборудването (каски, палки. щитове) да е техен личен избор? При подобни мероприятия има създаден щаб на ниво министерство, за да вземе решения в случай на усложняване на ситуацията. Дори от телевизионния екран се виждаше, че действията на полицията са ръководени и ако е имало излизане извън указанията, е следвало отговорните началници да се намесят незабавно. Но това не се случи и полицията биеше. Следователно такава е била заповедта. Просто правителството сменя тактиката и преминава към твърд подход към демонстриращия народ за да покаже, че ако няма легитимността на избирателната урна, то притежава легитимността на полицейската палка. И като медиен финал, в продажната преса се появи сапунката за хубавата полицайка, която биела от солидарност. И още много други приказки, като тази, че и при демокрацията полицията бие. До известна степен това е вярно, особено за случилото се през 1968 година в Париж и Берлин. Но също така трябва да се каже на любителите на полицейския произвол, че той предизвиква крайно негативна реакция. Защото властта се променя и идва време да носене на отговорност. И посещението на протестиращите до дома на Йовчев е едно предопределение за това, което може да се случи в бъдеще.

Второто събитие, което може би окуражи Станишев да заяви, че няма да има оставка, е изявлението на Росен Плевнелиев за случилото се на 23 юли пред Народното събрание. Но преди коментара за думите на президента, запознаването с един епизод от историята на Съединените щати би бил поучителен. В края на 1936 година работниците на Дженерал мотърс  окупират няколко завода с искане за по-добри условия на труд и ги държат под контрол 45 дни. Полицията се готви да нападне стачкуващите и президентът Ф. Д. Рузвелт изпраща Националната гвардия, която насочва картечниците си срещу ... полицията, за да защити стачкуващите и протестиращите от полицейското насилие. Но това може да направи Рузвелт, не и

Росен Плевнелиев, който в изказването си почти обвини демонстрантите за случилото се и реално похвали полицията,

с което предаде протестиращите и окуражи Станишев. А можеше да си свали вратовръзката и да отиде при хората пред Народното събрание и това, което се случи, нямаше да го бъде. Но той се уплаши да не го обвинят, че разделя нацията. А нима бруталният побой над протестиращите не разделя нацията? Или той си мисли, че битите /по максимата “бития бит....“/ ще забравят случилото се и ще заобичат управляващите? И за това Президентът предаде хората от улицата.

Третото събитие, което даде възможност на БСП да заяви, че не се интересува какво се случва и ще продължи да управлява, е завръщането на ГЕРБ в парламента. Бойко Борисов много сърцераздирателно обясни, че ще отидат в Народното събрание, за да убедят мнозинството да не актуализира бюджета и да не взема заема от 1 милиард, което многократно се определяше от самите тях и от другите партии като кражба на народна пара. И какво направи ГЕРБ? Преглътнаха обвиненията, че са престъпници и гласуваха против бюджета. Нима не е известно на Бойко Борисов, че с този акт се легитимира един парламент и едно правителство, представителността на които е под въпрос? С гласуването си ГЕРБ реално потвърди, че случващото се е законен акт на парламента и легитимира нелегитимните. И беше похвален от президентството! А ако те не бяха участвали в гласуването, можеше, както е названието на една от пиесите на любимия ми италиански драматург Дарио Фо, да се каже “Няма да платим, няма да платим!“ Или изразено по друг начин, че

заемът, който иска Орешарски, е на партиите, които го подкрепят, а не на държавата България.

Но Борисов е в парламента, преглъща храчките по него и дори се усмихва, когато му казват, че ще унищожат партията му и легитимира тройната коалиция БСП-ДПС-Атака.

При подобна ситуация защо Станишев да не бъде нагъл? А Орешарски да заявява, че протестите могат да си продължат за неопределено време, но той ще изпълнява „проекта Станишев“.

Звучи доста песимистично, особено като се има предвид, че Народното събрание ще излезе във ваканция и остава празната сграда. До есента. А управляващите се надяват на полицията да подкрепя тяхната легитимност.

В подобна ситуация промяна на тактиката на недоволните е наложителна. Това, което остава преди крайното радикализиране, е национална политическа стачка. Протестиращите и партиите, които подкрепят протестите, следва да започнат да работят в тази насока, а не да дискутират с някакви измислени контрапротести. Защото е очевадно, че

мафията и БСП са предприела тактиката на пълзящото укротяване.

С контрапротести пред посолства, пред софийска община, с услужливи коментари в медиите и т.н. за превръщане на протеста в следобедна разходка в центъра на София. И ако успеят, ще си управляват четири години, а след това България наистина ще се превърне в „приятелски капитализъм“ за Русия.