Христо Марков*

На изборите дясното катастрофира тежко. Много сантимент и любов сякаш изпразниха душите на сините вярващи през годините. Горчилката остана в хората от едновремешната улица – истинските двигатели на промяната от 90-те години на миналия век. Но в политиката е така, по думите на популярен тв. образ – „Радост и тъга”. 

И веднага се появиха циничните оплаквачи и „спасители”. По правило, в мнозинството си хора, допринесли за разсипването на същото това „дясно”, което им даде много, търпя им безобразията, кражбите, наглостта, грозното и непомерно самочувствие, с което ерозираха истината и антикомунизма в душите на десните, осветлени и оптимистично настроени люде. 

На първо място се изтътрузи най-младият комунист в редиците на пернишката БКП преди 1989 г., „Великият Гетсби” от Радомир, жокеят и бизнесмен от кръга на свинепаса Гергов, бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Ето какво написа той на страницата си във Фейсбук, цитиран от сайта „Фактор” на 13 май, того: „Най-важният резултат от изборите е разчистването на дясното пространство… Десницата направо умря. Процесът продължи с „харизмата” на Бойко. И това свърши. Последната пречка да се търси нещо здраво и жизнеспособно – Костов – също си заминава/може би/. Сега е моментът да се роди истинското дясно… Откъде ще се намерят хора?! Ще се намерят, стига да не допуснем нова кукувица в празното гнездо.”

Да забелязвате, че той вече се чувства участник в процеса на „новото дясно”? И като доказателство още същия ден неговият началник и собственик на Пловдивския панаир, вече руски гражданин, тежкият комунист Гочиту Гергов на  13 май се изказа пред „Блиц” пак за дясното: „Какви десни партии, има ли въобще дясно пространство? Сините ще се оправят, те си забъркаха кашата… От какво да се плаша? Във всяка нормална държава има ляво и дясно. Трябва да има десница, но тя трябва да е силна и добре балансирана, а не разцепена като сега.”

Въобще, ама въобще няма да се учудя, ако с възстановяването на дясното се заемат Гергов и Богомил Бонев. Още си пазя онова фундаментално интервю на Гергов пред в. „Марица” през 1999 г., малко преди да закупи хотел „Санкт Петербург”, озаглавено:

„Цял Пловдив знае , че съм със СДС и Иван Костов”

Както е било в цялата им история на комунистите никога не им е липсвала лъжата и наглостта, дебелоочието и безсрамието. 

За да не са самотни червените лъвове Бонев и Гергов, тутакси се появи по няколко телевизии и „доказано невинният” Стефан Софиянски с усмихнат план  за „дясно обединение”. Чакайте след него да се пръкне отнейде и Любо Пъпката – те винаги са вървели тандем.

Напоително и с желания в телевизионния хор се включи  и евангелския пастор Мартин Димитров. След като го изслушах и изгледах успях само да напиша във Фейсбук, че е един от най-завършените кретени, подвизавали се в СДС. Не посмях само да напиша, че той се упражняваше и като председател на синята партия.

След Мартин Еванджелиста чакайте, разбира се, министърката, изпратила най-много агенти на ДС като посланици. Разбира се, говоря за Тракторката Надежда Михайлова-Нейнски и нейния сонм от любимци – Димо Гяуров, Данчо Бакалов или Ваньо Шарков. Те са напълно неизбежни като разочарованите сини избиратели.

Попотена и омазнена от поредните излапани кюфтета след тях ще заситни и Мара Мисса-Капон и тя да спасява европейското дясно, удобно забравила, че през март 1990 г. шашна дори шефа на пловдивския комсомол Жан Виденов с предложението си да се учреди Младежка комунистическа асоциация. При нея поначало наглостта е право пропорционална на  тлъстините, които носи. Антуражът е до болка познат – любимия „десен коментатор” и личен прислуга Арман Бабикян.

Вече традиционно

безсрамието се оглавява от снахата на Политбюро

Меглена Кунева-Пръмова, която не миряса да обикаля телевизиите все с мантрата за „нормалност” и „дясна алтернатива” в очакваните „тежки времена за европейската десница”. Шмекерът и съдружник на ген Любен Гоцев Даниел Вълчев и приглася с апломб. Като споменах за снахата се сетих за един случай, който не съм разказвал за нея. Първата сграда, която получихме от СДС през 1990 г. бе на бул. „Дондуков”39 – там се помещаваше казионния Комитет за защита на човешките права и Комитета за мир. И двата поделения на ДС. Влизат младите сини и заварват в една от стаите женица с очилца и поизкривена уста, която категорично отказва да напусне работното си място и се вкопчва в диванчето. След пет минути диванчето с крещящата на него дама са изнесени на улицата. Ето какво пише във Фейсбук вчера един от лидерите на студентите и депутат от ВНС  Стелиян Стойчев: „Имах случай с Меглена Кунева на „Дондуков” през пролетта на 1990 г. Отказа да се изнесе от Комитета за мира. С Ники Гацев я изнесохме на ръце с диванчето, на което седеше. Факт е, какво да правя.” Другарката ще води след себе си и „златната Костова  младеж”, която френетично ще я остави шеф на акушираната от задкулисието нейна лична партия. 

Мога да изреждам още дълго

мародерите,

които винаги в подобни ситуации спасяват, преучредяват, проектират, разчертават или направо щипват от голямото наследство на сините. Същите хора методично и целенасочено години внушаваха, че да си десен в България означава да си задължително богат и успял, а десният избирател в същото време обедняваше все повече от тяхната приватизация и червен грабеж. Но истината е, че е цяло чудо при толкова откровени комунисти, класически измамници и крадци, безочливи кукувици, мошеници, мазмантии или просто нечисти авантюристи, че СДС оцеля цели 23 години!? Просто е невероятно. Синята идея се оказа през годините удивително жилава, но в крайна сметка тежкия товар на инфилтрираните типове в нея изсушиха дървото на надеждата. В политиката празно място не  остава. Ще се намери заместител и на „автентичното дясно”. Само от хората зависи какво ще е мястото на изброените негодници в него. Може пък да се получи нещо. Този път.

*Христо Марков е депутат от Седмото Велико Народно събрание и от Тридесет и шестото народно събрание,  секретар на парламентарната група на СДС. Член на Демократическата партия. От 1991 год. е член на Върховния партиен съвет на партията. Един от 39-те депутати, които не подписаха конституцията. Участник в гладната стачка срещу приемането на Конституцията. Живее в Пловдив. Личният му блог  - toross.blog.bg - е един от най-популярните в страната.