Петър Гъзонатъртев

Замислих се тия дни след неприкритото режисиране на „народна любов“ - какви са привържениците на маскираното копеле на БКП наречено БСП ?

Какви са тия наивни хора, които забравиха миналото и по-точно -  какво минало помнят, че все още подкрепят милионерите наследници на Политбюро!? 

Като махнем платените наемни поддръжници, като махнем тези, които са притиснати икономически и административно да участват в масовите прояви на столетницата, остава едно ядро от идейно-мотивирали другари. Кое кара тези хора все още да бъдат "другари"!? Това се питам!

Всъщност комунизмът не падна 1989 година, а управлява и днес. Той само си направи пластична операция и започна да играе ролята на демокрацията. Но нарочно я играеше лошо и уродливо, за да формира онова измамно чувство, наречено НОСТАЛГИЯ, което да гарантира властта на тоталитарните наследници и до наши дни, та и в бъдеще. Тази порочна мимикрия си послужи и още си служи с изпитаната тактика - да си приписва греховете на своите идейни врагове или направо да ги създаде като псевдоврагове и да отврати хората от тях, за да може да ги мачка в тяхната безпомощност.

Няколко години преди 1989 другарите започнаха да си култивират дисиденти, а след формалното сдаване на властта през 1989 си назначиха и опозицията, като я напълниха с агенти на ДС и морално укорими хора, спящи клетки за бъдеща употреба. Шепата чисти души, които си бяха повярвали ,че свалят властта бяха заглушени, обезсърчени, смачкани, дискредитирани и в крайна сметка - изтласкани от мнимата опозиция. Малко от тях останаха до край, виждаха, че са

обградени от червени вълци,

викаха в пустинята на масовата манипулация, но не се предадоха. Останаха и до днес материално бедни, но морално чисти пред народа си и пред децата си. Другите, които приеха да бъдат фасада на плана на другарите, днес са като тях – богати, нищонеказващи демагози. Политически еничари на новото комунистическо робство.

Сигурно си имат наръчник за това как да натовариш комунистическия враг с недъзите на комунизма! Това е стара тактика в историята, практикувана от древни времена, но намерила добро поле за развитие при руския вълчи комунизъм. Руските другари са учители на нашите другари. Най-ярък пример за руската школа в замерянето на врага със собствени грехове е избиването на полската интелигенция в Катин по време на Втората световна война. Избиха цвета на полската нация и приписаха това на иначе омразните хитлеристи. После няколко десетилетия мълчаха и накрая, заради вътрешни игри си признаха. Такива са и българските им другари – лъжат до край, докато не ги хванат. 

Другарите знаеха лостовете и стожерите на демокрацията и се постараха те да останат в техни ръце. Първите частни фирми на удобни хора по списъци и прословутите митични куфарчета с пари им гарантираха икономически гръб и удобни играчи в налагания вълчи капитализъм. Лукановите купони за хляб и режим на тока направиха глада основен катализатор на носталгията по „едно време, когато нямаше гладни“. 

Нарочно смачкаха и осакатиха полицията, за да има широко поле на създадените от тях мутри, които да тормозят обикновените хора и да демонстрират слабостта на държавата при демокрацията. Така се формира носталгията по сигурността при комунизма.

Запалиха си партийния дом, обвиниха опозицията и отвориха борсата за досиета на ДС. Всеки, дръзнал да направи крачка встрани от техния план, беше заливан с помия от подчинените им медии и от придворната им българска „интелигенция“, която хранеха с трохите от бясната експлоатация на България. Най-силното им оръжие беше да направят всички да изглеждат като тях. На обикновените хора трябваше да им се внуши, че са сами и безпомощни, за да се формира в тях усещането за носталгия по времето, когато всички бяхме едно и държавата-партия бдеше за бъдещето.

Най-големите кражби и разграбване комунистите направиха при официално „антикомунистически“ правителства, защото така им беше удобно – техните прохождащи олигарси завзеха апетитните части от икономиката, а в историята това петно остана за враговете им -

Брилянтни съсипници

Червени скакалци и добри ученици на кукловодите им в Кремъл.

През 1997 докараха държавата до дъното и започнаха да копаят и него. Гладът този път не работеше за носталгията, а напротив. Бяха готови на кръв и да жертват собствения си народ , но избраха да се споразумеят с назначената от тях опозиция, която беше тръгнала да се еманципира. Актът на паническо бягство от властта пред все повече неуправляемата тълпа беше показан като морален жест, влезнал в партийната им митология като пореден „катарзис“. Нищо, че преди това бяха сложили държавата на колене. Фалираха банките и направиха ново раздаване на куфарчета, но вече без куфарчета , а с кредити, които никой нямаше да потърси. Спестяванията на хората се изпариха, а пенсионната система се срина. 

Това бяха условията да предадат властта, която иначе с кръв връща спокойствие на кредитните милионери , отлагане на лустрацията, отлагане отварянето на досиетата и без ровене в миналото. Това беше цената. След нея приложиха познатата тактика „Снишаване, снишаване, снишаване“.

Но им се прииска пак да управляват – старият наркотик ВЛАСТ ги привличаше. Хората още помнеха мизерията от 1997 и затова завземането на властта трябваше да стане плавно. Когото стана ясно, че бившият цар Симеон е на път към върха в държавата, никой не предполагаше, че той е маша на комунистите, които бяха изгонили семейството му преди половин век, а човекът просто беше дошъл да си вземе имотите и не го интересуваше, кой ще управлява от негово име. Носталгията по монархията и уж

антикомунистическият цар увлече хората

През вторият мандат се видяха очертанията на измамата – БКП управляваше заедно със създадените от нея ДПС и НДСВ. 

През 2009 година световната криза вече бушуваше и беше трудно да се втълпява на хората, че бъдещето е светло. Другарите добре знаеха,че следват трудни години и затова подхвърлиха горещият картоф на Борисов. Успяха да внедрят свои хора в редиците на администрацията и партийните кадри на ГЕРБ. Снишиха се за 2 години и , когато видяха, че облаците над Европа се разсейват, пак протегнаха кървавите си ръце към властта. 

Активираха спящите си клетки и отново започнаха да използват удобните им медии за пощенски кутии. С бурканите с пепел не успяха да компрометират строителството на магистрали, онова видимо нещо, което нямаше как да припишат на себе си. Затова се заеха да не допуснат цял мандат на правителството на Борисов и друго управление да открие насрочените за лятото на 2013 година обекти. Използваха тежестта на кризата, за да внушат как хубаво било по време на тяхното управление. Започна масово внушение за диктатурата, наречена ГЕРБ. Обвиняваха Цветанов ,че подслушва безконтролно, но в пощенските кутии-медии излизаха само записи на Борисов и обкръжението му. Запис на Станишев не чухме. Обвиняваха за купуване на гласове по изборите, а се видя , че повечето цигански вот е за тях, а единствените осъдени до момента са купуващи гласове от партньора им ДПС . Аферата в Костинброд беше върха на режисирания им спектакъл. Последно пуснаха слуха, че се готвят платени протестиращи срещу Орешарски за заседанието в петък, а в самия ден дойдоха 60 автобуса организирани от ДПС и БСП! Организирани по същия начин, по който ги организират за гласуване. Робите на комунистите. Съжалявам ги.

Най-лошото нещо е , че НОСТАЛГИЯТА няма да умре със свидетелите на онова време. Другарите ще се постараят да я култивират и в младите деца на България, защото имат нужда от хора за новото комунистическо робство!