Настоящата криза не проблематизира нито ценността на пазара, нито връзката между пазар и индивидуална свобода. Тя проблематизира две неща. Първо, абсолютизацията на пазара като ЕДИНСТВЕНО легитимен инструмент за организация на обществените отношения. Тази абсолютизация се проявява най-ясно във възгледа, че публичният - общественият интерес е проста сума на частните интереси, произведени от пазара. Този възглед, разбира се, е абсурден - публичната сфера е качествено различна реалност от сумата на частните усилия и интереси. Именно затова тя се регулира чрез демократична политика и гражданска активност, а не чрез бизнес. Второ, кризата открои статута на пазарния хипер-либерализъм като смокинов лист на интензивния процес на олигархизация на икономиката и политиката - както на национално, така и на глобално ниво. Ипотечната криза, масовите огромни борсови и финансови измами от типа на фон Мадоф, както и мащабната безотговорност на ключови финансови институции от типа на фалиралата Леман Брадърс - всичко това показва системна злоупотреба с липсата на ефективна държавна и гражданска регулация на финансовия сектор от страна на елитни частни интереси и в ущърб на големи обществени мнозинства. Това поставя на дневен ред дебата за разумните ограничения на финансово-политическите олигархии В ПОЛЗА на пазара и на пазарните шансове на обикновените хора. Целият този дневен ред е по-комплексен от простия спор между нео-либерали пазарници и кейнсианци - регулативисти. Това е дебат за правата на редовите граждани срещу злоупотребилите с мантрата за "свободния пазар" олигарси, чиито действия на практика изтласкват другите от легитимните им шансове на пазара.