Христо Марков

            Отмина честването на 80-годишнината на Симеон Втори и останаха „спомените” в социалните мрежи, както и заснетите кадри, които щедро ни се поднасят от участниците. Те сякаш искат да ни кажат: „Ето ни, вижте ни, това сме ние, българският елит, щом Царят ни е поканил ние сме върхушката и ако трябва ще висим цял ден на опашка, за да ни се радвате, да се убедите, колко сме важни и колко сме впечатлителни”. Всъщност, както винаги нито това беше демонстрация на „елит”, нито впечатляваха с нещо, нито това сборище имаше нещо общо с менстрийма на VIP-особите. Това, което видяхме бе една унижаваща се гмеж, свалила всички задръжки от собственото си достойнство, само и само да се отърка във Величеството и дано придобие в собствените си очи чувството за 

Принадлежност към българското висше общество,

т.е. към гмежта от десари, обикновени ченгета, откровено криминални типове, обслужващ персонал на този или онзи временно присъстващ във властта, жалки останки от минало величие, както казваше един приятел, ултра комунисти, тук-там изпаднали бивши „седесари”, задължителните „либерали” от ДПС, оръжейни търговци с протекцията на ДС, провинциални старлетки или пък видни компаньонки за столичните бардаци,  овдовели мултаци, подложни журналисти,  крадли от летищата и за капак някой и друг плосък майтапчия. Мога да изброявам още.
            Прочетете пак изброения списък и се запитайте това ли е нашият, български „елит” в началото на 21 век? Май, май да. Юбилярът се беше постарал за пореден път да ги унижи – пристигна тържествено пред ошашавената и вдъхновена тълпа с царствено изражение се вмъкна в покоите си и зачака цялата лустросана гмеж да се представи коренопреклонно пред Него, дори някои от тълпата стискаха подаръчета за Величеството/да не ги пропусне Той/, а всъщност 

да висиш два-три часа на опашка си е жестоко унижение

 Тези хора не чакаха на опашка за кисело мляко/спомен за Лукановите времена/, а чакаха да стиснат ръката на Симеон, Кадет Рилски или Търновски или както там го наричат и да получат по този начин виза за българския естаблишмънт. Жалко и грозно, всъщност самия юбиляр не веднъж е доказвал, че обича да унижава по този начин поданниците си, особено тези, които са забравили достойнството си нейде по селските сокаци, откъдето са дошли. Просто гавра, нищо повече.

            А си представях друго, само си го представях, де. Стил, изтънченост, жест към миналото, елегантен реверанс към една отминала България, която изкупи с хиляди жертви, с конфискация на всичко, което бе създала, с набутване в най-злачните места на световната политика – това очаквах. Смирено и с достойнство да бъде почетена оная България, истинската. Симеон Втори е бил макар и малолетен Цар на българите, той е живият спомен за времената преди комунистическото Зло и осемте десетилетия зад гърба му го задължаваха на тази почит, защото над Царя винаги стои достойнството на един народ. Уви, може би за последен път, 

Симеон пропусна да отдаде дан на изтормозената ни родина

 Може да е искал да види и останалите му пажове, да се увери доколко са му верни и признателни и доколко той държи юздите. Човешко е, но го направи доста нескопосно и дори леко ефирно. Почти като рокличката на дъщеря му – принцеса Калина, но на нея, както и на семейството, всичко е простено, дори може да мине за хай.

            А дали рожденикът не е преминал във фазата „Излишък от власт” по Мишел Фуко? И това е възможно, защото има един парадокс, който не мога да разбера: движението/партията/ на Симеон Втори се спихна до пълното изчезване, но Царя властва. По едно време някой се опита да ревизира безкрайните му претенции за имоти, имаше дори назначени проверки, връщания, ресто назад на имоти и т.н. Светкавично всичко се покри със защитен саван и отмина в безкрайното поле на забравата. Нима това не е власт, която упражнява Негово Величество? И като гледах репортажите от празника Му ми светна откъде произлиза тази царска власт. И ще го кажа направо: Властта на Симеон Втори идва само и единствено от Държавна сигурност и Българската комунистическа партия! Прочутите юпита и далавераджиите, въртящи се около него са техни производни. Погледнете гостите на запомнящия се рожден ден – ¾ са слуги на ДС или на БКП. Ще ми се да ги изброя/доколкото успях да ги видя  в репортажите/. Видните представители на Държавна сигурност – офицери и разкрити от Комисията по досиетата като агенти, чувствено уважили Царя са: Георги Първанов/Гоце/, Иво Хаджимишев, Бриго Аспарухов/унищожил делото „Румянцев” /Атанас Тилев/, Петър Манджуков /досие в четири-пет тома доноси/, Жорж Ганчев, Лютви Местан, Владимир Каролев, Тома Томов, Максим Бехар, Кирчо Киров, Петко Сертов, Тошо Тошев – все под крилото на всемогъщата ДС. И да прибавим комунистите: Сергей Станишев /посрещнат с горещи целувки/, Корнелия Нинова, Михаил Миков, Петър Мутафчиев, Елена Поптодорова, Янаки Стоилов, Кирил Добрев, Румен Петков, Пламен Орешарски, Меглена Плугчиева, Мая Манолова, Ангел Найденов и още кой ли не, изпуснат от телевизионните камери. Като фриволно допълнение тук са дейците на НДСВ, което си е същото като предходните две групи: Милен Велчев, Николай Василев, Лидия Шулева, Даниел Вълчев, Лучано… Или журналистите като се започне от Мадам В /Валерия Велева/, та се свърши с Велислава Дърева. Е, имаше и хора от Герб: Лиляна Павлова, Екатерина Захариева и търсещия нов покровител „главен мултак” Вежди Рашидов, останалите са просто като украшение на сбирщината: Поли Карастоянова, Цветелин Кънчев, Мустафа Карадайъ, Зинаида Златанова. Очаквано и в стила на домакина рехаво бе присъствието на „сини” политици: Петър Стоянов, Евгений Михайлов и Стефан Софиянски и май – толкова. Даже Гърневски с белия латиноамерикански костюм го нямаше. Стига им. Изброих поне част от цялата тази кавалкада, за да ги знаем, защото те са вече принадлежащи към „елита”. Поне на мен ми бе странно, че не видях нито един от онези 101 интелектуалци, които през 1995 год. подписаха онова писмо, с което канеха Царя да се завърне в България. То въобще май нямаше интелектуалци,  ако не броим Деси Тенекеджиева, Ники Кънчев и Коцето-Калки, няма и как да е след като Симеон турна онази видинска хетера Нина Чилова за министър на културата, която въобще не правеше разлика между Златю Бояджиев и Панчо Владигеров.

            На величавото събитие аз поне не видях нито един истински монархист/като изключим Маргарит Мицев, който целуваше Рашидов/, но тъжното бе, че не съзрях поне един легионер, ратник или бранник или негов наследник, все хора, които живееха със спомените от царските времена, 

не видях и нито един репресиран,

 а те все пак са част от това общество. Гостите царски бяха хора около всеки един от тях през годините се е вихрил някакъв скандал – най-често корупционен: яхтения скандал, италиянските роднини /Пиер Паоло Черани/, замяната на брейди облигациите, менажирането на „Булгартабак”, продажбата на честотите, рилските гори, АЕЦ или откъдето и да погледнеш – снимка на мафиотския преход. Просто манифестация на селяндурщината, цървулите станаха царедворци, но влязоха в престижната БГ-първенющина.
            И няма начин да не се запитаме защо и като как нашего общество само за някакви си 27 години произвежда толкова грубост, толкова физическо и езиково насилие, дори расизъм, които вървят ръка за ръка. Корените на този феномен са дълбоки и безспорно комунизмът изигра ключова роля в модерната ни история. Социалният обрат, предизвикан от комунизма, доведе до пълна промяна в мисловните нагласи: преди всичко в България се роди страшна класова омраза, унищожи се тънкият цивилизационен слой. На власт продължиха да идват необразовани и не цивилизовани хора , а българският народ бе обръгнал вече на такива. А днес техните наследници се ползват най-нагло от цялото завоевание на хората от площадите на 1989 год. Те превърнаха посткомунистическия живот в трамплин за себе си, а за ония на площадите, според тях, просто няма място. Всеки ден малка шайка от хора, служещи си с клевета или просто

с тояга, прогонват от дебата за бъдещето цивилизационните хора,

желаещи да ползват свободата, но в България на власт са гостите на Симеон Втори, тези които дават мило и драго да засвидетелстват почтителността си към първенеца на своето благополучие. Просто в страната големият шанс на демокрацията, просто омърсихме голямата идея за нещо ново и по-добро от комунизма.
        И колкото и да не ни се иска да си го признаем, ние, спомагаме за този цирк, на който бяхме свидетели на рождения ден на Величеството – нашата представа за това, което се случва в България се определя от клипчетата от празника на Симеон, а там може да се видят само и единствено бивши десари, комунисти и тук там някой по-син като Евгений Михайлов. И за сетен път се улавям да вярвам напълно на един велик българин, единственият наш гуру, проф. Светлозар Игов, който от десетилетие повтаря едно: „Илюзия е, че в България има многопартийна система. В България има една – единствена партия с малки разсейки от нея. Това е положението и няма земна сила да го промени.” Тъжно е, много тъжно и както често се спасяваме се сетих, че преди време, около идването на Симеон Втори, пловдивският  поет Тодор Чонов посвети едно свое стихотворение на Величеството. Май няма да измисля нещо по-добро за финал, затова ви го предлагам:

ПИСМО ДО КОБУРГА

В тоя живот идиотски, 
в тоя балкански Едем, 
писна ми, Сакскобургготски, 
да ме правите на серсем.

С полубългарските Ви фрази, 
с политическата Ви страст, 
с карциномните метастази 
на обречената Ви власт.

Вашата дума е коркова, 
господин премиер. 
Не Ви желая ни моркова, 
ни зеления Ви хайвер.

Нито библейските притчи, 
нито парфюма Ви скъп. 
Не съм от онези пичове, 
дето превиват гръб.

С царствените Ви мекерета, 
с Вашите жалки юпита, 
не можете да ме продадете, 
нито пък да ме купите.

Имам страхотни претенции 
на нормален човек. 
Не Ви ща пършивата пенсия, 
нестигаща за ковчег.

Не ме бъркайте със скапаняка, 
тръпнещ пред Вашето eгo. 
Вижте как съм засукал мустака, 
без да плащам такса за него.