Както казва класикът на народа проф. Юлиян Вучков: „Гледам и не вярвам на ушите си!” Президентът Росен Плевнелиев се оказа поредната калинка на ГЕРБ. Човекът, който трябваше да проветри „Дондуков” 2 и да върне националното ни достойнство, ни докара да въздишаме с носталгия по Гоце Първанов. 

Поредният потрес, в който държавният глава хвърли народа бе словото му пред паметника на Апостола в столицата, по случай 140-годишнината от обесването му – скучно неграмотно, все едно слушахме приветствието му при откриването на Бизнеспарк „Младост”. 

От страницата си във Фейсбук бившият шеф на МВР ген. Богомил Бонев пита потресен: „Президентът защо чете? Толкова ли беше зает днес, та да го научи? Това вече е поругаване на паметта на Апостола!” 

Същата тъжна картинка беше и феодалният старец от БАН, няма нужда даже да му помним името. Добре поне, че ги отсрами ученичката от Втора Английска гимназия, инак нацията съвсем щеше да изпадне в депресия.

Но пред паметника на Апостола президентът Плевнелиев допусна и най-големия си гаф в мандата – говорейки за Свободата и Дякона, остави Цветанов и Аню Ангелов да разположат в района тежки бронирани военни машини. Само ден преди това, в понеделник държавният глава патетично обяви, че е на страната на протестиращите на улицата българи, а на следващия ден се уплаши от същия този Народ и позволи да го пази военна техника и тежковъоръжена жандармерия. 

След поклонението Плевнелиев се скри от гражданите в бронирания си автомобил, пазен от гардове, а Народът остана на улицата да го бият. Между гражданите и властта  вече зее само пропаст и калинките от ГЕРБ никога няма да могат да прелетят през нея.