Деница Бояджиева

Все повече въпроси възникват към Румен  Радев, а твърде много се стесниха европейските канали, по които можем да получим отговорите им. 
Откакто президентът е встъпил в длъжност, че е преди това, той използва преобладаващо 
чуждестранни трибуни, 
за да изрази своята гледна точка по кой да е въпрос.  
Той ни говори я през френски левичарски медии (France 24), я през "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" или "Дойче веле",  я чрез вицето си Илияна Йотова, я с "гласа на промяната" Корнелия Нинова.  
А именно през френското издание Радев ни уведоми, че Крим де юре е на Украйна, но де факто - на Русия.
Само по радиоточката "Говорит Москва" не се е включил още.
Генералът няма почти никакви публични изяви в страната, а когато има - възможността за задаване на директни въпроси от журналисти е сведена до нулата. 
Когато отиде на първото си международно посещение в Брюксел в началото на месеца, българските медии трескаво преписваха от международните агенции и "EurAktiv"(близка до леви родни политици, б.р.) неговите разсъждения по темите за сваляне на санкциите към Русия, мигрантите, партньорството с НАТО и други злободневни теми, които в крайна сметка определят дневния ред на обществото, щем или не щем. 
Това медийно поведение силно напомня на етюдите, в които злощастният банкер Цветан Василев ни информираше за 

разцвета на банковия сектор

 у нас от Австрия, а след краха на уродливото му отроче КТБ използва за сходни цели сръбските медии, както и един ,по същество, спор(т)ен бг журналист. 
Настоящият президент е масово познат в публичното пространствно, извън приятелите му от ВВС, поне от 7-8 месеца. 
През това време, подведен от прозорливи съветници или по собствени незнайни подбуди, той  отказва да разговаря с българските медии, 

извън екстремно лявото списание "Аспекто",

което се списва от видни лидери на съветско-руската  мисъл като Петър Волгин.
Въпросите към президента, независимо от кого е подкрепен, се трупат. Имаме да го питаме за поведението на служебния кабинет, за кадровите рокади на Герджиков, за собственото му и държавническото му отношение към Русия, Украйна, САЩ,  дали знае за причините, довели да санкциите срещу Кремъл, има ли скандал с Йотова, извършва ли се тих преврат в сектор „Отбрана“...
Още около 100 въпроса напират, а преди дни се роди поредният:
 Началникът на кабинета на Радев - Иво Христов, пусна във Фейсбук един, да кажем, скромен по своята оригиналност коментар:  „Жени ГЕРБ и Боко Харем са две различни организации, нали"? 
Препратката е към радикалната нигерийска ислямистска секта "Боко Харам", чиято  топ мисия изкореняване на западния начин на живот на местното население. 
Бойко и "харемите му" могат да бъдат обвинени по много пунктове. Обаче точно този съветник на точно този президент не е прилично да отваря дума за западни ценности. По-добре да отговорят – защо Радев мълчи пред медиите на страната, в която е президент?