Деница Бояджиева
Все повече въпроси възникват към Румен Радев, а твърде много се стесниха европейските канали, по които можем да получим отговорите им.
Откакто президентът е встъпил в длъжност, че е преди това, той използва преобладаващо
чуждестранни трибуни,
за да изрази своята гледна точка по кой да е въпрос.
Той ни говори я през френски левичарски медии (France 24), я през "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" или "Дойче веле", я чрез вицето си Илияна Йотова, я с "гласа на промяната" Корнелия Нинова.
А именно през френското издание Радев ни уведоми, че Крим де юре е на Украйна, но де факто - на Русия.
Само по радиоточката "Говорит Москва" не се е включил още.
Генералът няма почти никакви публични изяви в страната, а когато има - възможността за задаване на директни въпроси от журналисти е сведена до нулата.
Когато отиде на първото си международно посещение в Брюксел в началото на месеца, българските медии трескаво преписваха от международните агенции и "EurAktiv"(близка до леви родни политици, б.р.) неговите разсъждения по темите за сваляне на санкциите към Русия, мигрантите, партньорството с НАТО и други злободневни теми, които в крайна сметка определят дневния ред на обществото, щем или не щем.
Това медийно поведение силно напомня на етюдите, в които злощастният банкер Цветан Василев ни информираше за
разцвета на банковия сектор
у нас от Австрия, а след краха на уродливото му отроче КТБ използва за сходни цели сръбските медии, както и един ,по същество, спор(т)ен бг журналист.
Настоящият президент е масово познат в публичното пространствно, извън приятелите му от ВВС, поне от 7-8 месеца.
През това време, подведен от прозорливи съветници или по собствени незнайни подбуди, той отказва да разговаря с българските медии,
извън екстремно лявото списание "Аспекто",
което се списва от видни лидери на съветско-руската мисъл като Петър Волгин.
Въпросите към президента, независимо от кого е подкрепен, се трупат. Имаме да го питаме за поведението на служебния кабинет, за кадровите рокади на Герджиков, за собственото му и държавническото му отношение към Русия, Украйна, САЩ, дали знае за причините, довели да санкциите срещу Кремъл, има ли скандал с Йотова, извършва ли се тих преврат в сектор „Отбрана“...
Още около 100 въпроса напират, а преди дни се роди поредният:
Началникът на кабинета на Радев - Иво Христов, пусна във Фейсбук един, да кажем, скромен по своята оригиналност коментар: „Жени ГЕРБ и Боко Харем са две различни организации, нали"?
Препратката е към радикалната нигерийска ислямистска секта "Боко Харам", чиято топ мисия изкореняване на западния начин на живот на местното население.
Бойко и "харемите му" могат да бъдат обвинени по много пунктове. Обаче точно този съветник на точно този президент не е прилично да отваря дума за западни ценности. По-добре да отговорят – защо Радев мълчи пред медиите на страната, в която е президент?
Още от Лачени цървули
Елементарна демагогия в страната на канарчетата или как се проповядва национален интерес без да се отстоява
Но часовникът тиктака и времето на политическите фокусници изтича, а бъдещето ще покаже до каква степен българите ще продължат да не анализират обективно ситуацията и да вярват на своите зависими лидери, които се възползват от тяхната лековерност
Докато Гърция се превръща във фактор на Балканите, България се управлява от „теляци и крадци“, които местят пешките
Спрете да се доверявате на случайни хора, спрете да слушате и да вярвате на прозрачни лъжи! Това, от което България има нужда, е да гласуваш отговорно
Време е за нов политически проект, който да сложи край на "прогресивния" експеримент, завихрил се около Радев
Партиите на демократичната общност като ПП и ДБ трябва да бъдат съставна част от алтернативата на статуквото, защото не могат да бъдат цялостната алтернатива