Стойко Стоянов

Живеем в страната на чудесата, но поисканият вчера депутатски имунитет на Сергей Станишев от главния прокурор Сотир Цацаров едва ли е едно от тях. Пробутват ни поредният нагласена спектакъл, в който съвсем не става дума за справедливост и върховенство на закона, а за обикновен популизъм, който трябва да има рекламен ефект „две в едно”. Първо да се поправи все по-подозрителният имидж на лидера на ПЕС и на българските социалисти. Но освен това да се покаже, че прокуратурата не обслужва силните на деня, а работи на полза роду.

Свалянето на имунитета и възбуждането на наказателно преследване срещу Станишев реално има подчертан пиар ефект, а главната цел е пред червения електорат и манипулируемата част от обществото бившият премиер да бъде представен с

образа на жертва,

която търси справедливост и е готова на всякакви изпитания в името на закона. А след това жертвата трябва да бъде героизирана и съхранена за поколенията. Тази манипулация ще сплоти социалистите пред конгреса им и вместо до провеждането му да се води дебат за смяната на Станишев, и да се вадят на показ поразиите, които сътвори в левицата и в държавата, кампанията ще бъде как да го защитят от лапите на лошата прокуратура и да го съхранят за партията майка. На фона на наказателното преследване  на лидера, атаките на Георги Първанов, Румен Петков, Димчо Михаелвски, Георги Кадиев и други юнаци просто ще изглеждат нахални и нагли - хищници, които вият над болното другарче. Това поведение съвсем не звучи социалистически и никой няма да ги чуе и разбере.

След провала с кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и бунтът на гражданите срещу задкулисната мафия и олигархията, която се е сраснала с управляващите партии, общественият образ на внушаваният модерен ляв Станишев претърпя тотална катастрофа. Хората видяха лицето на един

лаком за власт, самовлюбен принц

на комунистическата номенклатура. „Заканата” на държавното обвинение срещу него има и кризисната мисия да покаже, че силните на деня вече не са недосегаеми, че няма задкулисия от политиката и изпълнителната власт, които дърпат конците на обвинението и съдебната система. Тази демонстрация цели да бъде чута не само в България, но и в Брюксел. Нещо повече - авторите й много искат да опровергаят студентските окупации и протестиращите срещу Орешарски, че няма кукловоди, а чадър не е разпънат над никого. Спектакълът „Станишев” има и друго бойно послание – щом може бившият червен премиер да бъде обвиняем, значи и Борисов не е свещена крава пред, която Темида да стои с вързани очи.

Станишев знае цената на „жертвата”, която поема, но и Цацаров е наясно, че от това дело нищо голямо няма да излезе и заради това го инициира. Отдавна топ юристи коментират, че вероятно обвинението трябва да бъде насочено към деловодството на Министерски съвет, което не е опазило секретните доклади. А и дори да се докаже някакво прегрешение на бившия премиер, най-много да се размине с административно наказание. 

Спектакълът „Станишев” обаче няма как да не лъсне и прашасалия имидж на държавното обвинение. След провала с аферата „Костинброд” на Цацаров също му трябва баланс в  наказателните акции и преди всичко алиби, че не е зависим от мандатоносителя на правителството. Главният обвинител на държавата обаче не дава отговор на други важни въпроси – защо трябваше Станишев да го разръчка, за да му поиска имунитета; защо 4 години досъдебното производство отлежаваше в Съдебната палата; защо няма наказан магистрат за това съмнително протакане? Цацаров трябва да обясни и не се ли използва това досъдебно производство сега като мюре, което да отклони вниманието от по-сериозни закононарушения и корупционни схеми, за които никой не закача Станишев и фамилията му, а в червената партия далаверите се знаят и коментират. Такива са аферата „Хохегер”, врътки в енергетиката, заменките на земи и т.н. Те

вонят на корупция за милиони,

а главните играчи са все бившият червен премиер и семейният му и приятелски кръг. По случая „Хохегер”  партньорът на Станишеви в Австрия вече е осъден на затвор, а в България обвинението се държи като глухонямо, въпреки сериозните медийни разследвания и констатациите на Агенцията за финансов контрол и специално създадената в предишния парламент Комисия.

Преди дни в открито писмо до главния прокурор Станишев писа: „Обществото има право да научи истината, аз също имам право да изчистя името си”. По някаква странна ирония преди 6 години по време на посещението си в България  американският президент Джордж Буш Младши нарече Станишев „Мистър Клийн” („Мистър Чистач”, б.р.). Сега човекът, на който Западът възлагаше надежда да изчисти България от корупцията и посттоталитарното й минало, се нуждае от чистач. Но евентуално дело за изчезнали 7 секретни документа вече няма да свърши работа нито на „Мистър Клиар”, нито на г-н Цацаров. Аферата „Хохегер” е входът на тяхното чистилище, а след това ги очакват поне още 9 порти. Но това е пътя и той не е постлан с червени рози.