Светослав Пинтев 

Стори ми се, видях сълза в окото на руския президент Владимир Путин на една от снимките, увековечили срещите му с нашите държавници. 
Вероятно е било сълза на обида, че така сме го прецакали около проектите по „Големия шлем“. 

Особено един човек 

А очите на повелителя на руския свят, към който мнозина така искат да ни присъединят, топли, човешки. Нали така казваха едно време за тези на „гениалния“ Ленин? Едва не се разплаках и аз.  
Не знам само как тази сълза не я описа колежката, сложила незабравимото заглавие: „В очите на Путин... хлад и недоверие“. И започнала материала си така: „ Все пак, с познатото руско великодушие към малките, които са сгрешили, Путин отвори пред Борисов вратата."
Но говорехме за онази бисерна сълза, която се дължи основно на един злодей, престъпен тип, на един истински демон, ако се вярва на войнстващото войнство на „експертите“. 

Кой ли е той?

Периодично се удивлявам, виждайки как най-разнообразни индивиди  - политици, социолози, политолози, журналисти и тролове зъбати се нахвърлят с настървение върху президента Росен Плевнелиев, обиждат го, ругаят го, тръшкат се, че бил „лапцалото на прехода“, „вечен слугинаж“, като понякога си мисля, че  навярно му приписват собствените си качества, но това е работа за психоаналитик. 
  Някои са по умерени и описват нещата с хладен ум и горещо сърце, като само интелигентно обясняват колко вреден бил за страната ни, обръщайки фактите наопаки, сякаш по старата рецепта на КГБ. 
Да не говорим за онези, които обвиниха в лъжа, когато още като действащ президент цитира думи, на Апостола на свободата, документирани от Захарий Стоянов, записал ги по сведения на съратници на Левски:  „Който ни освободи, той ще ни пороби“.  
Как само в хор отрекоха тези пророчески думи, как се задавиха с тях, как без срам заклеймиха президента като фалшификатор… Чак жал да ти стане за такива хора…
 В подобни моменти обикновено се сещам за това как през 1996 г., ако не се лъжа, Майк Тайсън отхапа солидна част от ухото на Ивендър Холифийлд и го изплю на земята, плувнало в кръв. Направи го, обзет от животински бяс, от безсилие, че и в срещата реванш

не може да го победи на ринга 

А  това го превърна в Животното, както и без това го наричат. 
Безсилието и озлоблението са ключовите думи тук. Те са мощен стимулатор и на креативността на цял легион борци за комунизъм, превърнали се по волята на партията във видни капиталисти. И на цялата им там глутница.     
Ако горната алюзия с бокса ви се вижда малко брутална, ще ви дам един още по-брутална.    
През граничната за нас 1989 г. беше произнесена първата смъртна присъда за литературно произведение в ново време (като изключим секретната на Александър Литвиненко заради данните изнесени в книгата му „КГБ взривява Русия“-б.а. ).
 Водачът и върховен лидер на т.нар. ислямска революция в Иран аятолах Хомейни издаде фетва с обвинения в богохулство в романа „Сатанински строфи“, заповядвайки екзекуцията  на писателя от пакистански произход Салман Рушди, който се крие в миша дупка и до днес.  Даже преди две години вдигнаха наградата за главата му с едни 600 000 долара
Религиозният водач се спомина няколко месеца след това, но наследниците му  потвърдиха фетвата, която и сега не е отменена. Тук ключовата дума е фанатизъм, гняв, че един простосмъртен се заиграва с религиозните догми, което е съвсем разбираемо, когато говорим за  лидер на ислямската революция и хората му. 
Ярост, избликнала от поставянето на 

Върховния авторитет в различна светлина

Не е разбираемо обаче, когато подобни механизми движат  съвременни европейски граждани, често били в управлението на държавата ни,  експерти, които ги канят в телевизиите, за да осветляват проблемите и да предлагат решения, хора, които списват рубрики в сайтове и вестници, колкото и да е условно последното понятие в наше време.
  Имам чувството, че много от горепосочените се изживяват като върховни съдници, като 

Великия инквизитор

И не го правят само заради личните си зависимости…
 „Разбира се, че не убивахме, защото трябваше да спасим Революцията, а заради чисто човешкия кеф, че наказваш…”, беше споделил навремето  Фидел  Кастро. Дали не ги движат подобни мотиви, макар и напъхани в демократични премени?
Е, те не могат да убиват физически в настоящия исторически момент, но раздават правосъдие и формират обществено мнение на ненавист срещу всеки дръзнал да се опълчи срещу Върховния авторитет от Север, да „убиват“ с думи . Поне така си мислят. Тролските вождове пък го правят с гнусни колажчета, най-долнопробни лъжи и клевети.  
Някои хора приемат достойното поведение, смелостта да се опълчиш срещу подобен Върховен авторитет, какъвто е Путин в техните очи, като 

лична обида

А за сълзата биха проливали кръв. Стига да можеха. 
 Разбира  се, има такива, които професионално и спокойно си вършат работата. А тя е именно да обръщат представата за ценностите, да наричат черното бяло.
Слушах размислите на прочут с много неща социолог по БНТ и имах чувството, че  е дълбоко засегнат от това, че един български президент може да прояви достойнство, да се противопостави на Кремъл. Нямам предвид Румен Радев, разбира се. 
Този човек го удари на чувства даже.  
„Руснаците обаче се тежко обидени. Ние видяхме поведение на тежко обидени хора. Получихме студена реакция и причината се казва Росен Плевнелиев. Тази цена плащаме сега", констатира в ефира  социологът. 
Политологът Огнян Минчев реагира бързо и отговори. Във Фейсбук, по вестниците не биха го пуснали. Написа така: 
„Не стига, че били "обидени", ами се обидили заради Росен Плевнелиев. Това фалшиво чувство за вина добре кореспондира с фалшивото чувство за благодарност - "Газпром" бил платил за тръбите, останали неизползвани в Бургас. Първо, тръбите си ги взеха, и второ - от несъстоялия се "Южен поток" липсват не 800 милиона, а четири милиарда. Заради тях фалира и КТБ. Кой на кого какво е разрешвал и защо е енигма. И с благодарността не бързайте, както и с "вината" за Росен Плевнелиев. Не обичам да говоря лошо за колеги, но човек трябва да има малко срам - каквото и да работи, за когото и да работи. 
Трябва , но точно срам нямат никакъв.