Христо Марков

Нищо в родната политика не е така както изглежда. От тази максима се родиха и следващите няколко реда. От един квартален спор, завършил с облог, който загубих. Поводът са изборите и лошата кондиция на сините – нашата красива любов от началото на 90-те. Тежко синият от 1990 г. съсед Гечо Паздерката твърдеше, твърди и сега, че най-голямото зло в дясното е била Надежда Михайлова-Нейнски, че тя е и най-убеден слугинаж на комунистическата Държавна сигурност. Аз все пак оспорих. После седнахме и два дни преглеждахме официалните доклади на Комисията по досиетата. Загубих облога и почерпих, освен Гечо и един значителен остатък от някогашното СДС в Кършияка.

Преди да разкажа за  проучването, понеже още съм

гневен от загубата

ще започна по-отдалеч.

През 1989 г. в Испания на 94 г. умира деятелката на международното комунистическо движение, създателката на испанската комунистическа партия, носителката на Ленинска награда Долорес Ибарури или La Pasionaria, което буквално се превежда като „Цветето на страстта” или пък „Пламенната”. Също през 1989 г. в България Надежда Михайлова започва своя поход към властта от радикалдемократическия вестник „Век 21”. Също като Ибарури е изкушена от словото и превода, дори е превела едно стихотворение на Вапцаров на испански: „Mi primavera, mi primavera blanca”. Дори секретарства в Съюза на преводачите на Леда Милева и Анна Лилова. Когато Ибарури завършва пътя си, веднага започва своя българския и вариант  Надежда – „Времето е мое” или „El tiempo es mio”. Опирайки се винаги на подходящата мъжка ръка - Мишо Неделчев, Филип Димитров, Алексей Петров, Петър Стоянов, Иван Костов - тя го докара до външен министър на България и полетя на правителствения самолет. Когато слизаше за малко от него на земята дифинитивно ръсеше глупости като ония в Ловеч през 1999 г.: „Стоичков от Ловеч ли е?”, „Нахранете журналистите”, „Тоя е ебати катила!”. Но синята приказка/hada azul/ за нея сякаш нямаше край…

В сините, приказни времена Надежда назначаваше посланици на България по света. Ударно и безалтернативно.

И сега – внимание! Гечо твърдеше, че тя е изпратила най-много агенти на Държавна сигурност из амбасадите по света, аз скромно отричах. И седнахме с помощници два дни да броим. Внимателно и след паралелни справки. Загубих баса. Ето какво говорят официалните документи.

Синята Пасионария Надежда

е външен министър на България в периода 21.05.1997 – 24.07.2001 г. През това време е изпратила да представляват България по света точно 67 агенти на ДС !!!

И за да сме по-точни. Комисията по досиетата е проверила за принадлежност към комунистическите тайни служби 462 дипломати и от тях 190/41.1%/  са безспорно установени като агенти на ДС. От тях 67 са дело на Надежда Михайлова-Нейнски или точно 35.3 % !  Синьото правителство и  „антикомунистката” Надка са проводили повече от 1/3 от всички крайно долнопробни „рицари на плаща и кинжала” да ни представляват по света. С космически за нашите условия заплати, със семействата им. Сладък живот за избрани. Vida dulce para seleccionar ! Който не вярва да сяда и да брои, това е положението! И сред тези 35.3% липсва тогавашния заместник на „Синият ангел” и настоящ служебен премиер Марин Райков – агент на РУМНО. А трябва ли да подсещам, че почти всичките надини довереници са били и членове на БКП като „приятеля на семейството” Михаил Антов?!

Не приемам категорично дежурното обяснение: „Те/Надка и Костов/ не са знаели, че предложените и назначени са агенти на ДС.” И ще приемам всеки, който твърди това, че е на границата на дебилността. Всеки, който познава атмосферата по онова време, психопортрета на управляващите, стила им, склонността към контрол и правителствените отношения знае, че това обяснение е абсурдно, невъзможно и детинско. /Сигурно и Костов не е знаел, че основния му пиар Мишо Михайлов е агент „Пешко”?!/Нима няма десетки сини активисти, които бяха свидетели, че същата Пасионария Надка през 2005 г. за първи път въведе практиката да се продават избираеми места в листите на СДС?! Като как станаха депутати от СДС тогава Праматарски, Мара Мисса, Тагарински, Яне Янев, Ася Михайлова, които нямаше да ги  изберат и за домоуправители, ако не се яхнаха в сините листи? Скоро с Костов се скараха пак за пари и въобще тази жена проявява усилна, но нездрава склонност към финикийските знаци. И правехме ли въобще информиран избор през годините? Мъчно ми е, че такива като Михайлова-Нейнски го докараха до там

дясното да е лишено от шансове,

а хората от площадите преди 20 г. да се гънат от неудобство и горчивина/и аз бях в това състояние, когато брояхме агентите-посланици на Надка/.

Този криптокомунизъм ни докара да се въртим в мрежите на назначения псевдо-елит, а ония като Пасионария да са все в ресторанта на  „фабриката за луксозни съдби”/заместника на Надка Орешарски е кандидат за червен премиер и пак ще има и за ручок, и за вечеря/. Или както се изрази сполучливо приятеля Антон Тодоров: „Човек и добре да живее, става в един момент разочарован син избирател”. Трябва сериозна лична деградация, за да го докараш от „Синият ангел”/Angel azul/ до „Гаражната принцеса”/Garaje princesa/ !!!