Мирослав Дърмов, Лексингтън, Кентъки, САЩ

Апаратчиците от „Позитано“ 20 обичат да определят лидера Станишев като голям тактик. Не прозорлив политик, притежаващ визия за бъдещето /то за това се изискват други качества/, а като майстор на малките победи. Впрочем, подобни описания за председателя не са новост за БСП. Жан Виденов също беше описван като виртуоз на тактиката, но след множество дребни успехи се сгромоляса с трясък, а и държавата беше сериозно дестабилизирана. Но поне му остана името на честен и некорумпиран, макар и провален политик. За Сергей Станишев, обаче, със сигурност ще остане само последното от горните определения, защото аферата с паспортите, заменките,  Хохегер, и т.н. , говорят за корумпираност с главно К.

Като става дума за тактика Станишев,  последната година е наистина изпълнена с поредица от малки сражения, резултатът от които той  може да определя като успех, но това по всяка вероятност е само неговото мнение. Като цяло, ефектът  на тези малки успехи е тотална политическа криза, нямаща еквивалент в историята на прехода. И това е резултат от елементаризирането и профанизирането на политическата тактика от ръководството на БСП. Илюстрация на това поведение може да се намери в поредица от политически действия  на Станишев през изминалата 2013. На първо място, поведението в предизборната кампания на извънредните избори на 12 май. Цялостната предизборна кампания на БСП се концентрираше в един лозунг: “Управляващите от ГЕРБ ще фалшифицират изборите“,  допълнен с обещания от рода на “всекиму каквото си пожелае.“  Впрочем,  по примера на Станишев много партийни лидери  в България започнаха да обещават какви ли не чудеса. Най-пресният пример - Николай Бареков.  Така се постави началото на следизборната коалиция БСП-ДПС-Атака посредством декларираното организиране на паралелно преброяване. Но това беше само формата, защото единодействието на ДПС и Атака имат своята основа още в генезиса на политическото им създаване. Като финал, истерията с фалшифицирането на изборите завърши  с „Костинбродската афера“ с бюлетините. Днес, осем месеца след случилото се, е еднозначно ясно колко жалка, безвкусна и страшна е разиграната сценка. Жалка, понеже

Станишев с мисленето на съветски номенклатурчик

възприема българското население като стадо, което ще тръгне натам, накъдето му посочи телевизорът. Безвкусна, защото се повтаря едно и също безсмислие хиляди пъти, и страшна, защото прокуратурата и ДАНС играха в този спектакъл и действята им бяха в противоречие с всякакъв професионализъм. Резултатът - отвращение на населението от демократичната процедура на изборите, и може би - малка победа за тактика Станишев да управлява в коалиция „всички срещу един“, само че месец след началото на управлението на странното формирование БСП-ДПС-Атака  хората излязоха на улицата. И когато съдът даде оценка на професионалистите, работили по делото „Костинброд“, авторът на сигнала до прокуратурата - Мая Манолова (интересно тя от къде е придобила информацията), почти като Хегел отговаря, че толкова по-зле е за реалността, която не съвпада с нейната представа, само че произнесено с маниера на

келнерка от кварталната кръчма

Внимание заслужават и тактическите прийоми на Станишев след формирането на правителството. Не се изисква особен интелект да се разбере, че след тактическата победа на Станишев при конструиране на парламентарното мнозинство, след като е загубил изборите, рейтингът на правителството ще да е обезкуражаващо нисък, а и протестите ще бъдат всеки ден. Това, което той предприе, и за съжаление сработи, е отлагане във времето до момент, какъвто са евроизборите, с надеждата, че нещо положително може да се случи. Тази тактика води до извода, че именно евроизборите и провеждането им от управляваща БСП са били целта на всички манипулации, предхождащи изборите от 12 май 2013. За постигането на тази цел, отлагане във времето на неизбежната оставка, Станишев предприема и поредица от малки тактически битки, сумаризирани в лозунгите: “Свалихме диктатора“, „ГЕРБ са престъпници“, „Правителството провежда социална политика“. Разбира се, се оказа, че медиите са контролирани и с отсъствието на каквато и да е критичност повтарят тактическите небивалици на управляващите. Но времето, което Станишев успя да спечели, не е пропиляно. БСП работи за провеждането на евроизборите и основният инструмент за манипулирането и фалшифицирането им е подготвяният Избирателен кодекс, основната философия на който е “Не е важно кой участва в изборите, важното е кой брои бюлетините“. И за реализирането на тази философия парламентарното мнозинство с желязна дисциплина ще наложи сталинските принципи на броене на бюлетините от „нашите“ хора в ЦИК. Паралелно с псевдо-законовата рамка, Станишев работи и за създаване на „изкуствените патици“ като новосъздадената партия „България без цензура“ и други подобни организации, които да абсорбират гласовете на неориентираните и недоволни избиратели. В допълнение към цялата тази активност, активистите на БСП отново похващат темата за вече фалшифицирани от ГЕРБ президенски избори, може би като някакво извинение за това, което планират да направят -

да подменят вота на евроизборите

Като че ли всичко вървеше по тактическия план на Станишев, докато сериозни фигури в партията като Г. Първанов, И. Калфин, Р. Петков и други не се разбунтуваха срещу безкомпромисното използване на БСП за личната кариера на Сергей Станишев, което убива партията. А той по всяка вероятност иска да се освободи от ангажиментите си в България, където дори децата разбраха, че той не е това, което се опитват да го представят слугинските медии. По всяка вероятност Станишев след евроизборите  ще се цели в стола на Ханес Свобода - президент на групата на Прогресивният алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и за това е толкова настойчив да оглавява евролистата на БСП. Станишев все още не е казал нещо опровергаващо подобна прогноза. Дори в последното си изказване в Бургас витиевато заявява, че той не се стреми към постове, а това е неговата политическа  ангажираност... Коментар не е необходим.

С възможността за алтернативна лява листа,

която въпреки планираните манипулации и фалшификации е нов, неконтролиран фактор в предстоящите евроизбори, а и настроенията в самата партия се оказват доста несигурни, тактическическите планове на Сергей Станишев като че ли се оказват с неопределен изход. И неговата реакцията съвсем не е социалдемократическа. В усвоен сталинистки стил недоволни партийци зоват за безпощадна разправа (приликата с аналогични политически разправи  в историята на СССР и НРБ не е случайна) и решението е на път да бъде взето. Несъгласните с лидера ще бъдат вън от партията и може би ръководството на БСП съжалява, че времената, когато изключването от партията беше свързано и с наказателно преследване са отминали. Може би слугинските медии ще свършат необходимото за политическата екзекуция. Ако успеят, разбира се, да повлияят на съзнанието на хората.

А какво ще се случи на евроизборите, зависи от мъдростта на българския избирател и възможността му да прецени последствията от тях за самия себе си, за децата му и за държавата. Колкото до тактика Станишев, то нещата там са ясни. Никой вече не му вярва.