Радио „Свобода“

Информационна агенция Ройтерс публикува наскоро разследване, от което става ясно, че Кремъл е разработил и развивал стратегия за въздействие върху американското обществено мнение по време не предизборната кампания в САЩ през  2016 година. Двата стратегически документа са били подготвени, според данните на агенцията, от Руския институт за стратегически изследвания. 
В РИСИ опровергаха информацията, а прессекретарят на Кремъл  Дмитрий Песков препоръча да не и се вярва.
Радио Свобода публикува подробно разследването на Ройтерс, както и резултати от свои  предишни разследвания.

"Трима настоящи и четирима бивши официални представители на Вашингтон разказаха пред агенция Ройтерс, че руското правителство е имало план за намеса в президентските избори на САЩ през 2016 година с цел да увеличат гласовете в полза на Доналд Тръмп и да подкопаят доверието на избирателите към американската система за избори.
Те се позовават на два секретни документа, разработени от Руския институт за стратегически изследвания. Именно този институт е съставил „пътната карта“ за влияние върху изборитге в САЩ и обосновава необходимостта от действия, които по-късно разузнавателните среди в САЩ определят като „масирани опити за намеса в изборите“. Американското разузнаване е получило тези документи след 8 ноември –деня, в който беше избран Доналд Тръмп.

РИСИ се управлява от офицери от външното разузнаване

в оставка и се назначават пряко от кремълската администрация. Първият документ представлява стратегически план, разработен през юни миналата година, и е бил изпратен на руското правителство, но не на някакво определено лице. Той съдържа препоръки да бъде започната пропагандна кампания чрез социалните мрежи и руските международни медийни организации, за да бъдат убедени американските избиратели да изберат президента, който ще заеме по-мека позиция спрямо Русия, казаха пред Ройтерс всичките седем източника.
Вторият документ е съставен и изпратен до правителствените структури през октомври. В него се съдържа предупреждението, че кандидатът на Демократите, Хилари Клинтън, най-вероятно ще спечели изборите. По тази причина, пише в документа на РИСИ, за Русия е по-добре да спре да води пропаганда в полза на Тръмп и да „превключи“ към кампания, която да подкопае доверието към системата на изборите, включително тиражиране на съобщения за подмяна и фалшификации, така че да бъде подкопана легитимността на изборния процес и да бъде нанесена вреда на репутацията на Хилари Клинтън, което в крайна сметка ще подкопае и нейния „президентски статут“.
Източниците на Ройтерс са се съгласили да дадат информация при условия за анонимност, доколкото руските документи са засекретени в САЩ. Те отказват и да съобщят как американското разузнаване е получило тези документи. Американските разузнавателни агенции също отказват коментар.
Отговор няма и от РИСИ, както и от прес-службата на президента Владимир Путин. Самият той многократно е отричал руска намеса в американските избори.
Но базирайки се на тези документи администрацията на Обама стига да извода, че Русия е реализирала кампания за „фалшиви новини“ и кибератаки срещу Думократическата партия на САЩ и Хилари Клинтън, смятат събеседниците на Ройтерс.
"Путин винаги е имал едно наум и той е поискал от РИСИ да му съставят „пътна карта“, разказва пред Ройтерс един от източниците и, бивш офицер от американското разузнаване.  
Четирима от събеседниците на агенцията отбелязват, че подходът, описан в юнския стратегически документ на РИСИ е разширяване на кампанията, която администрацията на Путин започна през март  2016 година. През март Кремъл заповядва руските държавни медии, включително международните RT и "Спутник", да публикуват положителни репортажи и новини за Тръмп и президентската му кампания.
От своя страна прокремълските блогъри разгръщат кампания в Туитър, като призовават да бъде поставена под съмнение честната победа на Клинтън.
Както се вижда от доклада на американското разузнаване RT и "Спутник" са публикували материали против Клинтън, докато блогърите работят в социалните мрежи в същата посока.
В доклада се отбелязва, че най-популярното видео на RT против Клинтън озаглавено " 100% от събраните средства за благотворителност са отишли в джоба на Клинтън“ е гледано 9 милиона пъти в социалните мрежи.

Докладът подчертава, че RT и "Спутник" "целенасочено са представяли Доналд Тръмп като жертва на нападки от страна на традиционните медии".
В доклада не се прави извод, за това дали усилията на Москва наистина са способствали за победата на Тръмп на изборите, доколкото американското разузнаване "не се занимава с анализ на политическия процес и американското обществено мнение".
Документите, подготвени от РИСИ, не споменават за разбиването на електронната поща на Демократическата партия с цел намеса в хода на изборите. Според източниците на Ройтерс това е отделна операция, проведена от Кремъл с помощта на специалните служби.
Откритата пропагандна кампания и тайната операция срещу сървъра на Демократите се допълват.
Едновременно с това, RТ и "Спутник" активно „информират“ за съдържанието на разбитата поща, която често съдържа неприятни и компрометиращи детайли.
Петима от събеседниците на Ройтерс описват РИСИ като

„домашния мозъчен център на Кремъл“

по външно-политически въпроси. 
По времето, когато са съставени документите срещу САЩ директор на института е Леонид Решетников, издигнал се след 33 година служба във външното разузнаване до чин генерал-лейтенант. След пенсионирането на Решетникв през януари, Путин назначи на негово място бившият премиер Михайл Фрадков, който от 2007 до 2016 година е директор на Службата за външно разузнаване.

До 2009 година РИСИ е част от Службата за външно разузнаване, а след това става отделна структура чийто учредител и основен поръчител е администрацията на президента на Русия. Това е доста разклонен институт с многобройни интереси и филиали. Интересите на РИСИ се разгръщат от евро-атлантически и отбранителни изследвания до Близък Изток и икономика. В него работят около 200 души.
На сайте на института в раздел "контакти" обаче не е отбелязан

филиалът на РИСИ в Белград,

открит през 2013 година с благословията на Сръбската православна църква. В Белград организацията е регистрирана като асоциация, занимаваща се с издателска дейност с цел „укрепване на научно-техническата работа и други форми на сътрудничество“.  На телефонния номер на асоциацията не отговаря никой.
Животът на бившия директор на РИСИ Леонид Решетников е тясно свързан с Балканите – той е работил в региона почти 16 години: седем години в България, пет в бивша Югославия, три години в Гърция. През последните години Решетников е чест гост не само в Белград, но и в Република Сръбска, Босна и Херцеговина, чието ръководство постоянно се заиграва със сепаратистки идеи. Тук Решетников получи една от най-високите награди – орденът на крал Негош – и обеща от името на „патриотичните сили на Русия да защитава правата и възможността за независимо развитие на Република Сръбска“.
През май 2016 година в Сърбия е представена книгата на Решетников "Да се завърнеш в Русия. Третия път или задънените улици на безнадеждността“, издадена на сръбски език. Както обикновено участват представители на Сръбската православна църква, включително митрополит Амфилохий, известен с екстремистките си възгледи и разпалването на ненавист.  
Докторът на историческите науки Александър Ситин, който 10 години е работил в  РИСИ публикува в интернет статията си: "Анатомия на провала: За механизма на вземане на външно-политически решения в Кремъл". 
Ситин пише: "Още по времето, когато e работил на Балканите Леонид Решетников станал "църковник". У генерала от бившето Първо главно управление на КГБ, комуниста Л. Решетников това взема крайна форма, увлечение по Бялото братство – да не се бърка с учението на Дънов , бялата православна идея, фиксидея за духовното и териториално възраждане на империята ".
 „Още в службата за външно разузнаване, а след това и в РИСИ, на Решетников силно му е липсвала оперативната работа“, отговори Александър Ситин на въпроса на Радио „Свобода“ биха ли могли в РИСИ да изготвят документите, за които пише Ройтерс.
Според него, Решетников постоянно се опитвал да се върне към тази работа в една или друга форма.
„Но не стига, че самата работа не е свършена особено квалифицирано, но и от моя опит в РИСИ мога да ви кажа, че те не умеят дори емелентарно да работят с хора, те дори не познават хората, с които работят. Затова си мисля, че това изначално е било обречено на провал. А най-големият провал е да се допусне всичко това да изтече в медиите, както стана с публикацията на Ройтерс“.

– Тоест,  изтичането е от Института? 

– Най-вероятно. Защото ми е много трудно да си представя да „изтече“ от администрацията на президента. Разбира се, всичко е възможно, но …едва ли.

– А този Институт действително ли се занимава със САЩ?

– Ами не, всъщност и американското, и европейското направление са много слаби. Там се назначават основно млади хора, но това, което винаги ми е правило впечатление, че тези хора никога не са били в съответната страна, за която работят или са били като туристи. Вторият момент - тези хора не са свързани с никакви аналитични центрове, с никакви експерти, те нямат никакви връзки. И, съответно, всичко се пишеше по интернет и медиите. Но след това тези „анализи“ отиваха при директора и, разбира се, в администрацията на президента. 

– А на кого и за какво е нужен този институт? 

– Той се появи като подразделение на Службата за външно разузнаване, но в неговите задачи влизаше работата с така наречените „открити“ източници. Затова и той беше създаден като смесено военно-гражданско подразделение. 
На основата на изучаването на открити източници се съставяха анализи, а понякога и по-мащабни разработки. След това институтът беше преформатиран и стана аналитично подразделение  в администрацията на президента. Още по времето на президентстването на Медведев Инситутът се заяви като крайно традиционна, крайно дясно ориентирана формация.  Ако ИНСОР (Институт за съвременно развитие, създаден от президента Дмитрий Медведев) се смяташе за по-демократичен, то ние … Както казваше Решетников "ИНСОР шепне в лявото ухо на президента, а ние му шепнем в дясното". А резултатите ги виждаме“, каза Александър Сытин.
Според сайта за държавни поръчки на РФ през 2017 година институтът е похарчил 204 446 рубли и 37 копейки за абонамент и доставка на печатни периодични издания от САЩ.