Д-р Любомир Канов, специално за Faktor.bg

Октомврийската “Революция”, която е всъщност преврат, се е състояла през ноември 1917 година. Всеки що годе информиран човек знае това. Владимир Улянов, наричан също Ленин, пълен със слама и консерванти, вече 83 годни продължава да лежи в Мавзолея на Червения Площад като свидетелство за болшевишката ерес, обожествяваща и до днес този свой тотем, докато мозъкът му, изследван в продължение на десетилетия от секретни институти, с цел откриване на специални глиални клетки и непознати дотогава пластове от неврони, за да обяснят гениалността на Вожда, днес тихо пребивава в някой шкаф, демонстрирайки единствено третичен луес на главния мозък, наричан още сифилис, с неговите характерни грануломатозни гуми и последващият мозъчен кръвоизлив.  

Да оставим убийството на Руския цар в Ипатиевата къща в Екатерининбург, заедно с красивите му дъщери и малкия царевич, бездруго обречен поради хемофилията си на ранна смърт. Това ни разказа един свещеник в Руската Черква в Монтреал, където с брат ми оплакахме и отслужихме панихида за майка ми, споминала се сама в далечната ни Родина, където невъзвращенци - като нас, не можеха  да се върнат дори за погребението на родителите си под страх от дълги години затвор. 

Ето какво каза той: 
“Бог взе ума на Государя Император и така той загуби Царството си...” 

Ние тогава бяхме загубили само майка си и Родината си. Но през 1917 година Планетата беше загубила, без да подозира, своят път и посока за цял век и беше навлязла 

в Ерата на Великите Злощастия

Днес, като се обърнем назад, можем да видим как, за да не загуби войната, Германия вкарва в Русия болшевишките конспиратори в пломбирани вагони и с много пари, за да разложат Русия и да я изведат от Антантата. Разбираме колко престъпно погрешна е била сметката на германците, довела не само до разгрома им, но и до Ньойския Договор, до Германската Октомврийска “революция” и до Ваймарската Република, през хиперинфлацията и непосилните репарации, та чак до катастрофата на Германия и до появата на Мусолини и Хитлер. Помним наизустяваните и изучавани в училище наши левичарски поети, хипнотизирани от “Червените Ескадрони”, в чийто устрем милиони били поглед приковали и как “На барикадата Йохан бе сам...след него припна плачуща жена, протегнала в ръцете си дете...” и прочие разлигавени дитирамби, написани в прослава на Новия Ред на планетата, възвестен от дребния калмик с каскета в ръка. Знаем и помним как двата престъпни социалистически експеримента - Комунистическият и Националсоциалистическият - първо си поделиха Полша и след това подпалиха най-кървавият военен конфликт в историята, наречен Втора Световна Война. Неописуеми са страданията понесени не само от руския, украинския и всички народи на бившата Руска Империя, превърнала се в Съветски Съюз, но и на всички народи, поробени от болшевишката напаст, между които и нашият, окупиран от Червената Армия без дори един единствен изстрел. Всички българи, един мирен земеделски народ, който начело с Царя си нито искаше като националсоциалистите да избие своите евреи, нито искаше да воюва с болшевишката империя поради исторически и културни причини, беше 

безпричинно поробен 

и заставен да влачи ярема на нахлузеният му на врата режим цели 45 години, погубвайки традициите си, земеделието и любовта към родната земя. А когато криминалната Империя на Злото се срина поради глинените си колене, нейните бандитски и чекистки метастази продължиха да формират това, което се нарича Посткомунистическо общество. То се движи по траекторията на престъпно преразпределение на ресурсите на обществото, по тангентата на беззаконието, насилието върху индивида и гаранциите му за лична свобода, собственост, право на достойнство, съвест и слово. Единствено средствата за всяване на страх са видоизменени, но беззаконието и произвола, започнали с превратът на Владимир Ленин, продължават по почти идентичен начин в Постсъветска Русия и в присъдружната по криминална линия България. Центърът днес може да е Прокуратурата тип Вишински, но подслушването, следенето, доносите и съдебно-прокурорския произвол, ведно с милиционерското МВР и ДАНС, продължават старата ленинско-сталинска линия, начертана още от ВОСР (така я наричаха навремето тази античовешка касапница, започнала с превземането на Зимния Дворец от шепа провокатори и пияни моряци). Глашатаите на Ленин и Сталин – Димитров, Червенков, Живков и на онези, дето “червеното знаме роди ги” не са се усмирили и продължават да чертаят бъдещето на България, което според техните въжделения трябва да изглежда точно както изглеждаше тоталитарното минало на България. Само с едно изключение - тези които в миналото бяха идеологическите гаулайтери, чекисти и  сатрапи на комунистическия марксистки идеал - сега да бъдат капиталисти и милионери. 

Така наречената Октомврийска или по-точно Ноемврийска Революция, която по същество беше един антимонархически  преврат, е 

глъбинно криминално явление

То преобърна издъно почти невъзможната да съществува нормално Руска Империя в нещо много по-лошо - в Империя на болшевишкото Зло. Това донесе неизчислими беди на цялата планета и то продължава да се разстила и да трови атмосферата на всички континенти. Не е глобалното затопляне истинският риск днес, а отровните метастази на онова пожарище, запалено от дребния злодей с каскета, родено от възпаления му от спирохетите мозък и подклаждано и до днес от неговите съмишленици, като се започне от любимеца на Владимир Илич, така нареченият Бронщайн -Троцки, през Сталин и наследниците му, та се стигне до дребният днешен негов изотоп - Владимир Путин. 

Мистичният монах Распутин, толкова трудно убит и удавен от царедворците на последния руски император, се смята за човекът, който с мистичните си предсказания и привидни излекувания на болния царевич с баене и магии, е успял да вземе ума на императрицата тогава, а по този начин ума и на самият Император по почти свръхестествен начин. Сто години по-късно Путин успя да направи нещо още по-невъзможно - успя да вземе ума на 86% от сегашните руснаци. Глината се стовари сама върху себе си, затрупа една шеста от световната суша и се превърна в една необятна и непроходима руска кал. Твърди се, че Господ е направил човека от кал. Комунизмът успешно превърна човека обратно в кал. В превод от руски, кал означава лайно. Господ да ни е на помощ, ако тази кал се разтече отново по цялата земя. 

Амин!