Иван Сотиров

Писателят дисидент Георги Марков в превъзходното си есе „За голямата и малката правда“ описва методите на комунистическата пропаганда, чрез които, ГОЛЯМАТА правда - каузата на партията, смазва МАЛКАТА правда – правата на отделния човек. За съжаление можем да констатираме, че 27 години след падането на комунистическия режим, тези похвати се използват и то от тези наши партии, които се самоопределят като десни и антикомунистически. Нямам предвид тези, които се самоопределиха като произлизащи от онази България, в която всички са били членове на БКП, тъй като „такива били времената“. Имам предвид партиите от РБ, чиито лидери твърдят, че са от моята България, в която, в тези времена, не бяхме членове на БКП, а бяхме заклеймявани като „неблагонадежден“ и „враг“ или дете на „враг на народа“. Имам предвид реформаторите, които се афишират като защитници на евроатлантическите ценности и са с моралната претенция на десни политици, за които личната отговорност трябва да е императив. 

РБ издигнаха свой кандидат за президент със заявката, че дават решителна алтернатива на десните избиратели, които са против статуквото, против правителството на Бойко Борисов. Най-сериозните критики на Блока и на техния кандидат срещу кабинета са по отношение на геостратегическото му позициониране – 

снишаване и недаване на отпор на хибридната война, 

която води Кремъл срещу страната ни, и обвързаност с корупционните руски мега-проекти в енергетиката. За подсилване на това впечатление кандидатът на РБ ни се представя като човек, който е принесен в жертва от премиера Борисов на дирижирания от "Газпром" картел на горивата. Другите сериозни обвинения към правителството са за обслужване на олигархичния модел, погазването на свободата на гражданите и недвусмислени предупреждения, че изборите ще бъдат фалшифицирани в полза на ГЕРБ. Всичко това би звучало много убедително, ако зад кандидатурата на г-н Трайков не стояха един вицепремиер и още четирима министри от това правителство, някои от които са присъствали и при откриването на кандидат-президентската кампания на г-жа Цецка Цачева, а други двама не са се появили на откриването на кампанията. Трима от министрите на РБ отговарят точно за сферите на дейност, които РБ най-силно критикуват. Зад кандидатурата на г-н Трайков на откриването, дори на трибуната до него стояха двамата съпредседатели на парламентарната група на РБ, която официално стои зад правителството и твърдо защитава коалиционното споразумение с ГЕРБ за управление на страната. Надали има смисъл да изброявам още колко зам.-министри, областни и зам.- областни управители и десетки и стотици други лица, назначени от правителството присъстваха на откриването на кампанията на реформаторския кандидат в зала „България“.

Питам се - ако тези хора искаха толкова горещо да променят статуквото и са борци срещу него, 

защо просто не се оттеглят от властта, защо не жертват своите постове? 

Така те ще дадат пример на своите избиратели и ще ги накарат да повярват в тяхната искреност. Защо се иска от нас избирателите да правим компромис със съвестта си и да им простим „историческите компромиси“, в името на Тяхната ГОЛЯМА партийна правда, а те не искат да жертват своите привилегировани позиции във властта? 

Добре е лидерите на Блока да прочетат цялото есе на Георги Марков, то е прекрасно, заслужава си, но аз тук ще цитира само два пасажа:

„Да приемем все пак, че в България ГОЛЯМАТА правда се определя от интересите на строителството на комунизма, както поне се опитват да ни кажат другарите агитатори. Тогава не следва ли, че жертвите, които изисква тази правда, се отнасят до всички. И нещо повече, че онези, които имат по-високо обществено съзнание или заемат по-високи обществени служби, ще трябва да пожертвуват повече. Така например, когато ГОЛЯМАТА правда повелява повсеместни икономии, въздържан и скромен живот и строга отчетност, не е ли странно първият държавен ръководител да си строи фараонски дворец, а глезените синчета и дъщерички на колегите му да пилеят скъпоценната чужда валута за своите капризи? Не е ли много странно, когато ГОЛЯМАТА правда налага лишения на много хора, една малка група привилегировани граждани да живеят в най-провокиращ разкош? В името на какво милионите обикновени хора ще трябва да приемат наложените им ограничения и лишения? И в името на какво десетина хиляди властни хитреци ще бъдат освобождавани от тях? Струва ми се, че тази ГОЛЯМА комунистическа правда не изглежда много голяма.“

„Какво тогава представлява комунистическата ГОЛЯМА правда? 

Не е ли тя много недвусмислен превод на закона на джунглата „всеки има право толкова, колкото е силен“? Кой печели, кому служи тази ГОЛЯМА правда? И не е ли по-честно и по-справедливо, ако се нарече ГОЛЯМА неправда? Защото целият смисъл на ГОЛЯМАТА правда е да бъде оправдание на ГОЛЯМАТА неправда. Цинизмът, с който се пледира тази кауза, май няма равен на себе си в цялата човешка история. Косата ми настръхва всеки път, когато прочета финала на романа на Артър Кьостлер „МРАК ПО ПЛАДНЕ“. Там се разкриват драмата и краят на един фанатичен комунист по време на чистките в СССР през трийсетте години. Героят отказва да направи исканите самопризнания. Но в един драматичен разговор следователят го заставя в името на ГОЛЯМАТА правда да пожертвува своята МАЛКА правда. Тъкмо защото хората знаели, че героят е чист и честен комунист, неговите самопризнания щели да дадат на партията ново и силно оръжие за борба с враговете. Фалшивото самопризнание се оказва пожертвуване на МАЛКАТА правда. И когато изтезаният докрай затворник прави това с илюзията, че собственият му позор наистина ще послужи на ГОЛЯМАТА правда, следователят цинично му казва, че е герой.

И точно този герой на Кьостлер, който вероятно е имал хиляди прототипи в сталинска Русия, ме кара да мисля за огромната отговорност на човек да се бори и защитава своята МАЛКА правда.“

Скъпи лидери на РБ, в името на какво вашите избиратели ще трябва да са в опозиция, а вие да сте на власт? Вашите партийни агитатори от сутрин до вечер ме изтезават, за да направя компромис с моите убеждения и да гласувам за вас, за да дам на вашите партии силно оръжие за борба с враговете. Кои са враговете? Гоце, с когото довчера бяхте в коалиция или Борисов на чиято хранилка висите със страшна сила? Искате да бъда един от вашите Кьостлеровци, да се опозоря за да бъда ваш герой? Не, имате си достатъчно прототипи. Само вашето оттегляне от властта може да даде този тласък на кампанията, която да изведе вашият кандидат на водеща позиция. Постъпете така, тогава и аз ще гласувам и агитирам за вас, в противен случай моята огромна отговорност е да се боря за моята МАЛКА правда срещу вашата ГОЛЯМА измама!