Полина Паунова

Когато бях първи клас съобщих гордо на родителите ми – двама доктори, баща ми свирил на цигулка 10 години, че желая страстно да свиря на пиано. Отидохме с него в Младежкия дом в Хасково и известих една учителка, че искам да се присъединя в класа й.

Разбира се – започнах. Майка ми и баща ми не бяха никак екзалтирани, противно на ентусиазма им граничещ с досада, когато сама реша да върша нещо.

Вкъщи имаме хармониум – сещате се – нещо като умален орган, с орнаменти, дърворезба и прочие. Усилено 7-годишната Полина дрънкаше на него „Мери има малко агънце“. И така докато един ден не се прибрах от училище и заварих доктора-цигулар в битка с едни големи кадастрони и фулмастри. Оказа се, че татко ми конструира пиано – нарисувано, което не издава звук. Само и само да не блъскам по хармониума и да не се гавря с инструмента.

По-късно, когато станах по-голяма дойде моментът на истината – нямам никаква музикалност. Музикален мазол. Истински провал. Оттогава избягвам дори да си пея под душа.

Не защото съм комплексирана от хартиеното пиано. А защото истински уважавам музиката, няма защо да я загрозявам с вой на койоти или измъчени звуци, изтръгнати буквално с изнасилване на инструмент.

Точно 20 години по-късно в съседния до Хасково град – Димитровград по заповед на някаква си директорка насичат роял Блютнер, за да си варят компотите на дървесината му, а някой от палачите на инструмента, за награда, че е свършил работата, да си скове маса.

На тая маса ще пие ракия и ще яде домат нарязан на вестник. На тая маса, скована от роял ще стои и дистанционното, с което палачът ще усилва звука на телевизия „Планета“.

Гади ми се. Не искам да напиша изречението

„Ненавиждам тази държава“

И ще се опитам да не го сторя.

Безкултурна, необразова и свирепа текезесарска нация. Разбирате ли, точно днес на независимостта, че няма как да има независимост ако си зловещо прост? Независимостта означава да имаш избор по различен от това дали да слушаш Алисия или Екстра Нина, или там които чалгаджийки са модерни сега.

Да имаш избор означава да имаш хоризонт. Сега хоризонт няма – в Димитровград има Митьо Пайнера, роял – няма.

Независимост означава да си изстрадал и осмислил свободата си. А нашият катарзис е Пеевски…

В тоя ред на мисли – не случайно това се случва в Димитровград – изкуствено създаден център на работническо заводската комунистическа класа. Съзнателно обезкулурявана.

Това е метафора на държавата ни, пълна с палачи на ума. Които първо насичат рояла, после влачат куче с колата си, а след това отиват да гласуват. И избират Бойко Борисов. Или избират нереформираната БКП, защото искат някой прост, човек от народа да ги държи на къс повод и да им казва, че да са прости е хубаво.

Затова мислим за сметките за ток и 20 ст. намаление. Затова ни харесва изречението „Вие сте прости и аз съм прост и се разбираме“  по Бойко Борисов. Затова ни харесват мантрите на Станишев за отрудения български народ по малките населени места.

Затова в Нисана пред мен вчера шофьорът плюеше тиквени семки през прозореца.

Затова

18% от младите българи искат да живеят в комунизъм

Защото независимост без интелигенция няма. По тези географски ширини интелигенцията е умишлено обезкървявана и методично принизявана. За да се стигне до насечения Блютнер и компотите. Защото така няма независимост. Защото по този начин не искаш да имаш избор и не знаеш какво да правиш със свободата си.

Затова независимостта, която няма да напиша с главна буква, остава само календарен празник. Защото в тази държава живеят свине, с преклонени и празни глави.

Впрочем, днес секат рояла, утре за подпалки на компотите ще ползват и Солженицин. А догодина не 18, а 28% от младите българи ще искат да живеят в комунизъм.

И няма значение с кое име ще кръстим новия ни комунизъм дали с Бойково или Станишево.

Димитровград ще е сит от зимнината.

 *Преди дни гръмна скандалът, че по нареждане на директора на читалището в Димитровград роял от известна марка е разбит вандалски на парчета и подготвен за изхвърляне и подпалки, за компоти и лютеница. Аристократичният музикален инструмент пречил от години в читалището, бил неизползваем и даже опасен! Вероятно неслучайно убийството на един роял се случи именно в града, носещ все още името на зловещия комунистически вожд Георги Димитров. Скандалната история взриви България. Faktor.bg предлага коментар за новите варвари от блога на Полина Паунова.

{youtube}figfuuTN148{/youtube}