Крум Благов, специално за Faktor.bg

Революцията изяжда децата си, казал френският адвокат Пиер Вернио, преди гилотината да отреже главата му през октомври 1793 г. Интригата пък изяжда родителите си, мисля аз. Точно това е главната причина за провала на Станишев и компания на евроизборите. Докато през 2009 г. съотношението на силите между ГЕРБ и БСП беше 5:4, сега то е 7:4. И основният виновник не е Георги Първанов, който дръпна само 4 процента от поддръжниците на лявото, а Николай Бареков –

политикът, заченат ин витро

на миналогодишните избори. След като му бяха подхвърлени „разкритията” за „грандиозната фалшификация” с бюлетините, разгласена от него точно в деня за размисъл, той реши от медиен да стане политически фактор, и то с лозунгите на самата БСП от преди двайсетина години. И дръпна над 10 процента от потенциалните избиратели на социалистите и на „Атака”.

Точно както предположих преди две седмици във Faktor.bg, Бареков зае двете депутатски места на националистите с резултат, близък до този на „Атака” през 2009 г. Сидеров пак щеше да вкара човек в европарламента, ако не се беше скарал с Валери Симеонов. През 2009 г. най-високо постижение „Атака” имаше точно в Бургас. Сега кумът (Симеонов кумува на сватбата на Сидеров с Капка Георгиева) е на път да изпревари кумеца. Но двете партии заедно вземат два пъти по-малко гласове от предишния път и причината е поддръжката на „Атака” за управляващите.

Избирателите разбират безпринципността и не я прощават. По същата причина – заради участието си в Тройната коалиция – замина в небитието и НДСВ. Само 13 години след връщането на „харизматичния лидер” Симеон Сакскобургготски „новите хора”, които той доведе във властта, си отиват. Е, не без резултат – някои изкараха комфортно по два мандата като народни представители или евродепутати, други, като самия цар, се сдобиха с имоти и са осигурени до края на живота си. Но митът за добрия цар беше развенчан завинаги. Симеон ще остане в историята като държавникът, прахосал най-бързо своя политически капитал – при това получен в наследство.

Реформаторският блок този път май прескочи бариерата, но това не е кой знае какъв успех. Преди пет години Синята коалиция взе 7,95 процента от гласовете, а сега двете партии в нея плюс Меглена Кунева, която на президентските избори обра протестния вот, и още няколко други формации получават само 6 на сто от гласовете.

Старите десни продължават да се свиват

и скоро може да изчезнат като НДСВ. Слабият резултат на реформаторите пак доведе до патова ситуация, сходна с тази след изборите миналия май. Въпреки успеха на ГЕРБ двете десни партии получават общо 8 от 17-те места на България и нямат мнозинство.

При това съотношение на силите решаваща става позицията на ББЦ. Бареков показа, че е извънредно повратлив и двамата с Борисов вече си размениха комплименти за получените резултати. Сближава ги общият интерес от предсрочни избори. Засега обаче не е ясно как може да се стигне до тях. Управляващите, както пролича от пресконференцията на Станишев, са се вкопчили във властта. Вотовете на недоверие са обречени, защото правителството пада само ако против него гласуват повече от половината депутати, което няма как да стане.

Приказките на Бареков за служебен премиер показват само, че той не познава основния ни закон, а идеята министър председател да стане вицепрезидентът Маргарита Попова е супер екзотична. Президентът може да назначи служебно правителство само ако Народното събрание не успее да излъчи друго. А конституцията позволява в рамките на един парламент да се съставят много кабинети, така че след Орешарски БСП и „Атака” могат да гласуват за програмно, експертно и всякакви други правителства а ла Беров, докато се съвземат от нокаута.

Станишев даже загатна, че ще има промени в политиката на правителството, сякаш то е виновно за провала му. Нищо чудно някой и друг министър да бъде сменен, но това ще бъдат не партийни фигури като Ангел Найденов или Хасан Адемов, а от другата, преобладаваща в кабинета Орешарски категория съвършено неизвестни лица. И с тях, и без тях – все тая.

Единственият възможен сценарий

водещ към избори, изглежда депутати-мишки да започнат да напускат потъващия кораб, както вече го направи Румен Йончев.

У нас прескачането на народни представители от партия в партия стана традиция. Имало е „люспи”, „мравки” и други отцепници във всеки парламент – като се почне от 36-ия, където пострада СДС, и се свърши със сегашния, в който най-много си изпати ГЕРБ. За 25 години само един от депутатите ренегати е напуснал и Народното събрание – Никола Николов от НДСВ. Този вариант не е много привлекателен, но е вероятен и ефикасен.

Следващият въпрос е какво би станало след предсрочен вот. Резултатът от него няма да изглежда като сегашния, най-малкото защото 4-процентовата бариера ще минат и привържениците на Първанов. Освен това делът на ДПС при по-голяма активност ще е далеч по-нисък, а на националистите – по-висок. Така че може да се получи парламент с небивал брой малки партии в него, където коалициите ще са трудно съставим. Но поне властта ще има някаква легитимност. А това е нещо, което не може да се каже за сегашната.