Андрей Врабчев*

През последните дни имаше поредица от изказвания на политици от Сърбия, Косово и Гърция, които ясно показаха тенденция за дестабилизация на Балканите. Накратко Зоран Заев  бе критикуван първо от бившия външен министър на Гърция, подписал договора от Преспа Никос Кодзиас за изказването му, че може да се изучава македонски  език в Гърция, последва го външнополитическият експерт на главната опозиционна партия „Нова демокрация“ Йоргос Кумуцакос, който  заяви, че договорът от Преспа ще бъде преразгледан, ако не влезне за обсъждане в сегашния парламент, след това подобно изказване направи и лидерът на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис, а
министърът на отбраната Панос Каменос 

обяви договора за мъртъв

В рамките на два дни премиерът на Косово Харадинай отправи две сериозни предупреждения към ЕС, че не обръща внимание на сигналите за руска намеса на Балканите чрез Сърбия и че Федерика Могерини, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,  е превърнала преговорите между Сърбия и Косово в диалог за територии, което е стряскащо. Всичко обаче стана твърде заплашително, когато министърът на отбраната на Сърбия, която с предложенията си за размяна на територии с Косово на практика разпалва албанския национализъм, извади любимото сръбско плашило и инструмент за създаване на напрежение в Македония – велико албанската заплаха,  при това в изказването си той говори за сръбски национални интереси в Македония като за едва ли не изгубени национални територии. Тази игра е взривоопасна и може да потопи в кръв Македония. Именно за това, за да се пресекат опитите за дестабилизиране на региона незабавното ѝ приемане в НАТО е абсолютно наложително. За да илюстрирам последствията от подобна политика трябва да кажа , че при една размяна на територии Македония ще загуби граница със Сърбия, България може да се окаже граничеща с Косово. Частите на Македония, които имат албанско и смесено население, ще бъдат заобиколени от Косово и Албания с което идеята за присъединяването им към Албанска държава по подобие на Прешевската долина може 

да потопи Македония в чудовищен конфликт

 и вероятно ще я разкъса. От сценарий за дестабилизиране на Македония печеливши са ВМРО-ДПМНЕ на Груевски и покровителите им от Белград и Москва.
Защо обаче няма никаква реакция на случващото се от страна на българското правителство?
Защо единствено в нея се включи Каракачанов – на грешната страна, засилвайки напрежението и риска от сценарий водещ изолация и разпад на Македония. Защо не последва санкция срещу него? Напомням, че неделима Македония е един от българските национални интереси. С други думи защо българският натовски министър заплашва, че ще се  противопостави на реализирането на два национални интереса, при това общи и с тези на Македония – териториална цялост и етнически мир и бърза Евро-атлантическа интеграция. Без това да се сбъдне няма условия да бъде постигнато сближаване и напредък по спорните въпроси. Поведението му е абсурдно предвид това, че нито той, нито партията му взеха участие в оформянето на каузите на договора за добросъседство, от 89 та година насам, не са провели никаква политика с реални резултати за българо-македонските отношения - икономически, инфраструктурни и културни, дори не внесоха законови промени, които да премахнат унизителните процедури и условията за корупция при получаването на българско гражданство от македонските българи.

Македонският въпрос бе само предизборна шашма  за печелене на гласове

Защо не чуваме заплахи към Сърбия с нейните „национални интереси, граничещи с териториални претенции или когато президентът Вучич наскоро ни обвини, че винаги сме срещу Сърбия? Защо г-н Каракачанов не критикува унгарския премиер Виктор Орбан за това, че приюти един Груевски, който очевидно е анти-европейски и антинатовски настроен? Атака към македонската Евро-атлантическа интеграция през договора за добросъсдество проведе и президентът (2002-2012 г.) Първанов, искайки анекси към него, отново без да е участвал с предложение преди подписването.Той наложи тезата, че  името Северна Македония е заплаха за националния ни интерес, но също така не направи усилилия в посока на това България да е част от спора за името и така да защити интересите си.

Случилото се има и едно по-тривиално обяснение, което разбира се не премахва зловредността на стореното. Връзките на Каракачанов в Македония са застрашени от реформите и чистката, провеждани от Заев, както и от скандалите с Държавната агенция за българите в чужбина  у нас. Целта му е била с един рязък ход да постигне три цели: Да се отчете дейност пред Москва; Имайки предвид нестабилността на „Патриотите“да мобилизира националистическия електорат около себе си и подкрепяйки опозицията в лицето на „антиквизаторите“ от ВМРО-ДПМНЕ да изпрати предупреждение до новата власт.

Каракачанов  е наясно,че не е популярен сред македонските българи, а те не се и притесняват да го показват. Наясно е и че с изгубването на старите си връзки с ВМРО-ДПМНЕ политическото му бъдеще е обречено. Също така отлично знае,  че непознатото за „паспортната мафия“ в България е обществена тайна в Македония. Схемата за получаване на български паспорти е добре известна там и за никой не е тайна, че я ръководи лицето П. Колев, който беше координатор на ВМРО-БНД в Македония. Видно е и на  снимката направена 2016 г. на честване на македонски българи. Ако в разследването се включи и Скопие доста 

нелицеприятни истини ще излязат наяве, 

което ще е оздравително и за българския политически живот. Уви, до момента съдействие от Скопие не е поискано, както заяви и премиерът Заев.

Снимка: личен архив на автора

Има и радостна констатация, ползите от договора за добросъседство вече са видими.

Настъпила е огромна промяна в нагласите от двете страни на границата. Нямаше псевдо патриотична истерия, а доста добри коментари. Това показва,че посоката на подкрепа и разбирателство е правилната и несъмнено ще доведе до резултати. Впечатление прави реакцията от македонска страна. Поведението на Каракачанов бе отразено само в анти европейски и близки до бившия премиер Груевски и неговата ВМРО-ДПМНЕ медии. Много точно определи събитията отговорът на Македонското външно министерство като „отличен повод за контра отговор“  с което показа, че е наясно с технологията, с която ВМРО-БНД и ВМРО-ДПМНЕ съгласувано създаваха омраза и напрежение през последните 10 години.

Накрая искам да кажа нещо за езика, който разпали страстите.
Хората говорят на един език, когато са намерили „общ език“   – общуват помежду си и се харесват.

Това не се постига със заплахи, нито е възможно когато хората са разделени в два геоплоитически блока какъвто беше случая с Българя и Р Македония до скоро. За това колкото по-скоро влезне Македония в НАТО И ЕС, толкова по-скоро ще говорим на един език.

*Авторът е  магистър по национална и международна сигурност, скулптор и общественик, член на фондация „Татковина“.

  Коментарът е съвместна публикация на Priorities.bg  и Faktor.bg