Петър Марчев

Всички тези 33 години на демократични промени у нас показват едно - в България още не се е родил куражлия като Стамболов, който да каже на Москва: „Ръцете долу!“ Причините за това са основно две. Първата: русофилството, чиято етимология се крие в рублофилството. /Макар че, ако трябва да сме коректни, нашите продажници никога не са работили за рубли – Руската империя доказано е плащала във франкове, а и Съветският съюз е плащал на Вапцаров и неговите другари в конвертируема валута./ Ето защо в съвремието нашите политици говореха за големи шлемове, за някакви атомни електроцентрали, за някакви тръбопроводи, по които текат газови и парични потоци /за когото трябва/…

Втората причина да нямаме такъв юнак като Стефан Стамболов е русофобията. Буквалният превод на словосъчетанието е „страх от Русия“. И той е съвсем основателен – всеки нашенец вижда и знае, че Кремъл разполага със стрелящи чадъри и новичок, подвижната му „сладкарница“ предлага чай с полоний и други гастрономически изкушения. И най-важното – самозваният руски император няма морални скрупули да използва тези смъртоносни изобретения по предназначение…

Ето защо в България, поне през следващите 50 години, едва ли ще се намери български политик, който да посегне на Паметника на съветската армия, на Альоша и на Тройката в Бургас. /Грозилището във Варна пък върши добра контра-пропаганда на идеята за българо-съветска дружба./ Третата причина за това е и съпротивата на БСП, чиито членове като едни матросовци бранят с голи гърди тези „светини“. Защото Съветската армия не освободи България от никого, но подари на тепсия властта на храбрите борци срещу фашистките мандри - дядовците на днешните бесепарски активисти.

Но нека говорим по същество: Паметниците на съветската армия, пръснати из нашата страна, са унизителни за достойнството ни като суверенна нация. Едва ли има честен българин, който да не признае това.

Какво можем и трябва да направим?

Вместо да се събарят, не е ли по-разумно те да се преформатират като паметници на българо-киево-руската духовна близост. Най-удачно би било на върха на МОЧА вместо войника със „шпагин“ в ръка, да се поставят фигурите на светите братя Кирил и Методий – с Кръст и Азбука в ръце. Специално място трябва да се отреди и за св. Климент Охридски – фактическият създател на Кирилицата… А бронзовите фигурални композиции в подножието могат да изобразяват покръстването на народа на Киевска Рус. Важно място в тях трябва да има за света равноапостолна княгиня Олга-Елена, за чийто български произход има достоверни исторически източници. В Лаврентьевския списък от 1377 година, в краткото житие на Олга се казва: „Ольга родом Плесковитяныня”. Гаврил Кръстевич в историята си, написана преди 150 години, нарича столицата ни Плиска точно така – Плисков.

„Игоре же жени на Болгарех, пояте за него княжну именем Олгу. И бе мудра вельми.“ Така пък в един ръкописен сборник от ХI век, съхранен от големия руски археолог А. С. Уваров, се коментира довеждането на българка за жена на младия киевски княз. Това прави баща му Олег, който има тесни връзки с българския цар Симеон. Олга е близка родственица /племенница/ на цар Симеон Велики. В езическата тогава Киевска Рус тя пристига 19-годишна, получила завидно за времето си образование и възпитание в християнски дух, запозната и с тънкостите в държавното управление. На тази „мудра вельми“ /много мъдра/ българка се дължат ред финансово-административни, търговски и съдебни реформи в Киевска Рус. Тя усилва крепостите и установява западната граница с Полша и конните застави на юг. След 945 година, когато умира княз Игор, вдовицата му Олга става фактическа владетелка на Киевското княжество. От нея започва и процесът на покръстването на киево-руския народ, довършен от нейния внук, свети княз Владимир.

Другата знакова личност, за която трябва да се отдели специално място при преформатирането на съветските паметници, е свети Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия. В продължение на 17 години този високообразован българин заема най-високия пост в йерархията на Руската православна църква (РПЦ) като възприема и прилага реформите и концепциите на патриарх Евтимий Търновски. Фактически той обединява под своята власт разделените части на Московската митрополия и до самата си кончина през 1406 година я управлява в качеството си на митрополит на цяла Русия.

Представете си, вместо автоматчика Альоша, над Пловдив да се извиси благославящата фигура на св. Киприян…

Някакви възражения?

Б.а. Да, има решение на СОС за преместване на МОЧА. Което означава – запазването на ненавистния монумент. Затова преформатирането му на досегашното възлово и представително място би било по-удачният вариант.