Мохамед Халаф

Защо Китай няма да се притече на помощ на Иран? Юн Сен отговаря на този въпрос в статия , публикувана от списание Foreign Affairs , в която потвърди, че Китай няма да бъде ефективен помощник на Иран в настоящата война, започната от САЩ и Израел срещу него, защото Пекин се интересува повече от неговия петрол, отколкото от неговата защита.

Китай следи отблизо бомбардировките на САЩ и Израел срещу Иран, защото Пекин е най-значимият партньор на Техеран. Връзките между двете страни са укрепени от общата история и сходните цели, тъй като те са наследници на водещи незападни древни цивилизации и споделят недоволството от доминиращата роля на Запада в днешния световен режим.

Енергийната сигурност на Китай е свързана и с отношенията му с Иран. Повече от 55 % от общия внос на петрол в Китай през 2025 г. ще идва от Близкия изток (около 13 % от самия Иран), като по-голямата част от него преминава през Ормузкия проток.

Поради факта, че неотдавнашната ракетна кампания ще наруши доставките на ирански петрол и може да подкопае производството в държавите от Персийския залив, както и поради това, че може да застраши способността на Пекин да превозва петрол от региона, някои анализатори предполагат, че той ще се притече на помощ на Техеран или с пряка военна намеса, или поне с материална подкрепа, като например оборудване и части с му с двойна употреба, подобно на това, което Китай предостави на Русия във войната в Украйна.

Но не е възможно да се намеси въпреки опасенията си. След 12-дневната война на Израел срещу Иран през юни 2025 г. Китай не издаде нито едно изявление, което да подкрепи Ислямската република.

 По подобен начин в официалните изявления на китайското външно министерство на пресконференцията тази седмица най-силният език, който министерството използва, беше да осъди убийството на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, а не цялостното нападане срещу Иран.

Министерството призова засегнатите страни да „прекратят военните операции“ - искане, което включва Иран, САЩ и Израел, а изричната му подкрепа за зачитане на „суверенитета, сигурността и териториалната цялост“ на държавите от Персийския залив е препратка, че Китай се стреми да поддържа добри отношения с държавите от Персийския залив толкова, колкото и с Иран.

Този предпазлив подход към Иран се налага от дълго време. След 7 октомври 2023 г., когато Хамас нападна Израел, Пекин все повече се разочарова от възможностите и надеждността на Техеран като регионална сила.

Китайските стратези също така са загубили доверие поради това, което те виждат като склонност на Иран да капитулира пред западните искания, вместо да се съпротивлява, за което свидетелства продължаващата му готовност да преговаря с Вашингтон.
В крайна сметка Пекин не смята смяната на режима в Иран за най-лошия възможен сценарий. Китай е готов да работи с каквото и да е ръководител, който ще покаже след като ударите бъдат извършени, стига то да защитава петролните потоци и да дава приоритет на общите икономически интереси. Само ако тези интереси бъдат застрашени или ако продължителна война на изтощение наруши доставките на петрол през Ормузкия проток, Пекин ще бъде принуден да преразгледа консервативната си позиция и да реагира по-решително.
Стратегията на Китай за Иран се основаваше на предпоставката, че Техеран може да бъде ключ към интересите на Пекин в Близкия изток. През 2021 г., за да отбележат нарастващото си сътрудничество, двете страни подписаха 25-годишен договор за стратегическо сътрудничество на стойност 400 млрд. долара, който има цели за укрепване на икономическите връзки и връзките в областта на сигурността. Малко от проектите, предвидени в договора, обаче са осъществени поради опасенията на Техеран, че китайското влияние ще руши иранския суверенитет и независимост, както и поради разочарованието на Пекин от непоследователността и ненадеждността на Техеран. Сега Пекин стигна до заключението, че властта и революционният статут на Иран са най-измислени. Иран има десет пъти повече население от Израел и три пъти повече от Саудитска Арабия, но неговият БВП е само 90 % от този на Израел и 25 % от този на Саудитска Арабия.