Анастасия Успенская, ВВС

Независимо от крайната предпазливост в действията  и реториката на молдовските власти от самото начало на руското нахлуване в Украйна, заплахата Молдова да бъде въвлечена в конфликта става все по-реална.
Кишинев разглежда като преднамерена провокация сериозното обостряне в Приднестровието.
Само за 48 часа на територията на Приднестровието се случиха серия взривове и обстрели, в резултат  на които пострада сградата на Министерството на държавна сигурност (приднестровска институция, която няма отношение към структурите на Молдова) и бяха изведени от строя вишките на радиотелевизионния център, собственост на руска компания.
"Целта на тези инциденти е създаването на предлог за изостряне на ситуацията в сферата на сигурността в Приднестровския регион, който не се контролира от конституционните власти на Молдова“, се казва в изявление на правителственото Бюро по реинтеграция.
Кой стои зад събитията в Приднестровието? И какво смята да прави Молдова?

Русия. Странното съвпадение 

Eскалацията в Приднестровието съвпадна с изявлението на командващия войските на Централния военен окръг генерал  Рустам Минекаев. На 22 април той обяви, че Русия е навлязла във „втората фаза на спецоперацията“, чиято цел е – не толкова установяване на пълен контрол над Добнас, а окупирането на цяла южна Украйна.
"Контролът над южна Украйна е още един подстъп към Приднестровието, където има факти за тормоз над рускоезичното население“, заяви руският генерал.
Позицията на автора на толкова сериозно изявление, както и мястото, където то е направено (на събрание на Съюза на предприятията от отбранителната промишленост) предизвиква много въпроси.
Може ли думите му да бъдат смятани за промяна в концепцията на руската военна кампания в  Украйна? Съгласувани ли са с Кремъл? Как това съвпада с предварително заявените цели за „защита на населението на Донбас“?
В коментар на последните събития в Приднестровието заместник-министърът на външните работи на Русия Андрей Руденко заяви, че „Москва се надява да не бъде принудена да се намеси в урегулирането на ситуацията в региона“. И тези думи бяха приети в Молдова като неприкрита демонстрация ва истинските намерения на Кремъл.

Молдова. Да не допуснем 9 май 

Рускоезичната и проруска прослойка в Молдова не изключва, че Кишинев сам е устроил провокациите, за да повиши нивото на терористична заплаха в страната и на това основание изцяло да забрани всякакви чествания на 9 май.
Президентът Майя Санду подписа закон, забраняващ използването на така наречените „георгиевски ленти“ в контекста на военната агресия на Русия против Украйна, както и „публичната демонстрация“ на символите "Z" и "V". Нарушението на закона предвижда големи глоби.
Санду подчерта, че забраната няма нищо общо към символите на войната със 77-годишна давност – Втората световна, а засяга сегашните събития в Украйна.
Но социалистите и комунистите в Молдова и техният рускоезичен електорат твърдят, че истинските цели на правителството са пълното оскверняване на историята на „Великата отечествена война“, както я наричат в Русия и опит да бъде лишена голяма част от гражданите от техното „културно-историческо наследство“.
Те припомнят, че в настоящия момент в Парламента е внесено предложение от пропрезидентската партия „Действие и солидарност“ за забрана на съветски филми за войната.
Левите в Кишинев твърдят, че властите ще използват ескалацията в Приднестровието като повод да отмени всякакви масови прояви на 9 май.
Това вече се случи в самото Приднестровие, където е въведено най-високото „червено“ ниво за терористична заплаха за следващите 15 дни и властите трябваше да отменят планирания за 9 май Парад на победата.
След спешното заседание на Съвета за сигурност на Молдова президентът Мая Санду заяви, че по информация, с която разполагат властите в ескалацията са задействани сили от самото Приднестровие.

Преднестровието. Да се ускори идването на руските войски

С началото на войната в Украйна темата за „тормоз на рускоезичните граждани“ на Молдова отново започна активно да се преувеличава.
Руското посолство в Кишинев заяви, че в страната са зачестили случаите на дискриминация на национална, езикова, културна, религиозна и друга основа и призова „сънародниците“ в случай на заплаха за здравето и живота им да се обръщат към посолството.
Споменатият преди генарал Рустам Минекаев в прав текст заяви, че придвижването на руската армия към Приднестровието е необходимо,  защото „там тормозят рускоезичното население“.

По какъв начин в проруски анклав тормозят руснаците генералът не обясни.
Молдова поиска от руската страна да се въздържа от изявления, водещи до напрежение в обществото, наричайки ги неоснователни. Но в Кишинев признават, че Приднестровието е било и си остава инструмент на Москва в решаването на геополитическите въпроси в региона.
В приднестровските градове има малко надписи на молдовски език, тук всички говорят руски и твърденията на руската страна, за тормоз на руснаците звучат странно.
След анексирането на Крим през 2014 година мнозина в Приднестровието започнаха да се надяват, че Русия „ще дойде и за тях“.
На територията на непризнатата република са постоянно разположени около 1 500 руски военни и, по мнението на експерти, те са в състояние да осигурят безпрепятственото преминаване на руски танкове на територията на Молдова.
Според официалната версия на Тираспол (столицата на Приднестровието) зад нападенията стоят „украински диверсанти“, чиято цел е да въвлекат Приднестровието в конфликта. 
Защо това би било нужно на Украйна лидерът на региона Вадим Красносельки  също не обяснява.
"Приблизително половината от населението на Приднестровието подкрепя действията на Русия в Украйна, още една четвърт не разбира напълно какво се случва. Мнозина са аполитични, но преследват свои икономически интереси, други са изплашени от перспективата да се окажат в условията на военни действия", обяснява анализаторът Николай Кузмин.
Според него, да се твърди, че приднестровците чакат идването на руската армия е преувеличение.

Украйна. Достъп до склад за боеприпаси

В приднестровското село Колбасна, недалече от границата с Украйна, се намира най-големият склад за боеприпаси в Източна Европа. Той е създаден още през 40-те години на 20 век, но основната част от оръжията са докарани тук за съхранение след изтеглянето на съветските войски от ГДР, Чехословакия и другите страни от бившия комунистически блок.
Затова беше пусната в оборот версията, че Украйна в условията на остър недостиг на въоръжения има интерес да завладее този склад.
Тази версия не издържа проверка преди всичко защото в условията на сегашната война Украйна най-много се нуждае от най-воните противотанкови и зенитни системи, които по определение не се намират в склада със съветските боеприпаси.
Експертите обясняват и, че след дълга консервация никаква гъсенична или колесна техника няма да потегли веднага. 
И най-важното, казват експертите, преднамерена провокация в собствения тил, на западния фланг, когато всички сили са мобилизирани на изток, би  било пълно безумие от страна на Киев.
Въпреки това, на Запад смятат, че складът в Колбасна заслужава незабавно внимание.
"Това са 22 хиляди тона боеприпаси, намиращи се под охраната на руския контингент, само на два километра от украинската граница. А сега Приднестровието, както виждаме, може да получи възможност да открие четвърти фронт“, казва Айзък Еванс, експерт в областта на „замразените конфликти в международната организация  OWP, занимаваща се с разработването на миротворчески стратегии.
Според него, складът в Приднестровието представлява заплаха за целия регион, включително за Киев, и Молдова трябва при първа възможност да се върне към обсъждането на неговата утилизация.
Великобритания също нееднократно е обръщала внимание на Запада за наличието на проблем с този склад.
"Ние призоваваме Русия спешно да даде предложение за възобновяване на процеса на извозване и унищожаване на боеприпасите от Колбасна“, нееднократно е заявявал ръководителят на британската делегация в ОССЕ Нил Буш.

Какво следва?

Президентът на Молдова Мая Санду проведе спешно заседание на Съвета за сигурност, на който беше решено да бъде усилено патрулирането по границата между Молдова и Приднестровието, да се повиши нивото на охрана на обектите на инфраструктурата и институциите, отговарящи за обществения ред и сигурност.
Евросъюзът е крайно притеснен от възможността за нова ескалация на напрежението между Кишинев и Тираспол.
На фона на ескалацията в региона в близките дни в Молдова ще пристигне делегация на ОССЕ.
Според политолога и депутат в парламента на Молдова Оазу Нантоя, при анализа на всички вече изброени сценарии трябва да се попитаме - Cui prodest? (На кого е изгодно?)
"Ние трябва да си зададем въпрос за кого е от полза тази ситуация. Република Молдова? Определено не. За Украйна? Не, защото Украйна трябва да концентрира всичките си сили в зоните на бойни действия срещу Русия. За режима в Тираспол? Като имаме предвид, че този режим е по-скоро мафиотски, отколкото представляващ интересите на Русия, също не“, смята Нантой.
Според него е възможно Русия да дестабилизира източните райони на Молдова, за да принуди част от украинските сили да се предислоцират от сегашните зони на военни действия към юго-западните си граници, за да ги охранява.
"Това е моят опит да намеря поне някаква логика. Аз смятам, че докато Молдова, Украйна и режимът в Тираспол не са заинтересовани от дестабилизацията на ситуацията, тези провокации няма да имат сериозни последствия“, прогнозира експертът.
Превод: Faktor.bg