В края на май 2020 г. в Пекин се проведе 3-тата сесия на 13-ия състав на Всекитайското събрание на народните представители (ВСНП). Ежегодните сесии на свиквания веднъж годишно парламент на Китай преглеждат и одобряват правителствените доклади за годината, плановете за следващия период, подготвят и приемат нови закони. Съвсем неочаквано на дневен ред се появи точка относно подготовката на Закона за националната сигурност в Хонконг, пише руското издание „Московский комсомолец“ в материал, представен "Фокус" без редакторска намеса.

Една от причините за „стратегическата толерантност“ на органите на КНР по време на безредиците през 2014 и 2019 г. в Хонконг беше именно липсата на законодателна рамка за възстановяване на реда чрез решителни мерки. Приемането на местен закон за защита на сигурността беше предвидено в китайско-английското споразумение от 1984 г. за прехвърлянето на Хонконг в КНР. Текстът е подготвен през 2003 г., но се сблъска с протести и не бе приет. Създаденият законодателен вакуум беше използван от организаторите на безредиците.

Не е изненадващо, че депутатите от ВСНП, след като обсъдиха предложението, почти единодушно решиха да приемат закона за Сянган (Хонконг) възможно най-скоро. В същото време китайските лидери подчертаха, че законодателството няма да бъде насочено към ограничаване на политиката на „една държава - две системи“, в нарушение на основния закон на Хонконг, неговата, така да се каже, мини-конституция. Правата на жителите няма да бъдат нарушени. Ограниченията ще засегнат само любителите на хулиганството и по-сериозната публика - подстрекателите за отделяне от КНР, организатори на актове на саботаж и тероризъм.

Освен това редът и стабилността ще позволят на Хонконг да си възвърне репутацията на „сигурно убежище“, което е толкова необходимо за финансовите операции, с които е известен. „Конете ще бягат по-бързо и танцовите партита ще станат още по-добри“, каза Ся Баолун, ръководител на Службата на Държавния съвет по въпросите на Хонконг и Макао, шегувайки се по време на среща с депутати от Хонконг. Той префразира думите на Дън Сяопин, казани в навечерието на прехвърлянето на Хонконг в юрисдикцията на КНР през 1997 г.: „Конните надбягвания на хиподрума ще продължат, танците няма да спрат“.

Обявяването на новия закон обаче предизвика ново избухване на насилие в Хонконг, хиляди младежи отново излязоха на улицата, имаше сблъсъци с полицията и арести. Реакцията на западните страни също не беше изненадваща - чухме изявления, осъждащи мерките на китайските власти. Най-суровата реакция естествено дойде от Вашингтон. Президентът Тръмп, позовавайки се на Хонконгския закон за гражданските права и демокрация от 2019 г., обяви прекратяването на специален митнически режим поради липсата на „достатъчна автономия в Хонконг“.

Шокът от неочаквания край на обичайния ред на нещата и настъпването на нова реалност е разбираем. Но дори и след приемането на обещания закон за сигурност, другите закони на Хонконгския специален административен регион няма да се променят. Малко вероятно е начинът на живот на жителите на този уникален град да се промени. Не без причина в първите дни след началото на обсъждането на закона около милион души се подписаха на петиция в негова подкрепа, уморени от вълненията и страхувайки се с основание да не загубят специалното положение на Хонконг в света и свързаните с това значителни ползи.

Ролята на Хонконг като финансов център със световно значение, транспортен и търговски „докинг център“ далеч не е изчерпана. Отраснал точно на границата с Хонконг, огромен модерен Шенжен също има пристанища и международно летище, модерни международни търговски центрове и богати банки. Има борса, съизмерима в оборота с Хонконг. Но всички тези предприятия и институции действат според китайските закони, към които Западът продължава да има недоверие. Хонконг доскоро се разглеждаше като „азиатски Лондон“ като оазис на справедливостта и стабилността.

Нежеланието да се заколи „кокошката, снасяща златни яйца“, беше само една от причините за голямото търпение на Пекин. Втората е в стремежа да се изпълнят обещанията, дадени от самия „архитект на реформите“ Дън Сяопин. По време на преговорите с Маргарет Тачър през 1984 година той обеща твърдо да не променя реда в Хонконг най-малко 50 години. Отброяването започва на 1 юли 1997 г., когато британският флаг е свален.

Мисля, че има и друга, може би най-важната причина. Същият Дън Сяопин, за да обясни твърде необичайното съществуване на територия в състава на социалистическата страна Китай със закони на капиталистическа държава, създава концепцията „една държава – две системи“.

Верността на тази политика е изключително важна за Китай, предвид перспективата за обединение с друга силно развита и особена територия - Тайван. Пекин категорично обещава на 22 милиона души на острова да поддържа реда и начина на живот, които са се развили през десетилетия на автономно съществуване. Не е изненадващо, че в Тайван следят с особено внимание всички възходи и падения в Хонконг и коментират активно както действията, така и бездействието на китайските власти. Законът за сигурност в Хонконг вече е в центъра на вниманието.

За Вашингтон, Хонконг и Тайван станаха два педала, въртенето на които може да доведе до Студена война с Китай. За Пекин проблемите на Хонконг и Тайван също са взаимосвързани. По отношение на тези проблемни територии се прилага политиката на „една държава - две системи“ и стратегията на „един Китай“. Пекин изисква те да се съобразят с предишни споразумения, писмени и устни. За Хонконг това е необходимостта от приемането на закон за вътрешната сигурност, който беше записан по време на англо-китайските преговори през 1984 г. За Тайван това е „консенсусът от 1992 г.“, който предполага признаването от двете страни на единството и уникалността на Китай: „Китай и Тайван не са отделни държави“.

През последните няколко месеца надеждата за ненасилствено развитие на събитията се стопи пред очите ни, но все още я има. Във Вашингтон изглежда търпението на Пекин се възприема като слабост и там се опитват да увеличат натиска върху най-чувствителното му място. Буквално в навечерието на откриването на майската сесия за ВСНП, на 19 май, държавният секретар на САЩ Майк Помпео поздрави ръководителя на тайванската администрация Кай Инвен с повторното му встъпване в длъжност, обръщайки се към нея с „госпожо президент“. Материален подарък беше споразумението за продажба на Тайван на партида от 18 тежки торпеда MK-48 Mod 6 за 180 милиона долара. Това беше „черешката на тортата“ - миналогодишната партида танкове и ракети „земя-земя“ за 2,2 милиарда долара и модернизирани изтребители F-16 за 8 милиарда долара.

Търпението на Пекин очевидно се изчерпва и Вашингтон пристъпва все по-близо до червената линия, към открита подкрепа на сепаратизма. Още през 2005 г. Китай прие закон за борбата срещу сепаратизма, който предвижда използването на целия военен потенциал на КНР в случай на намерение на някакви сили да се отделят от Поднебесната империя. Китайците очевидно не искат да прилагат този закон, те изпращат предупредителни сигнали с различна сила.

Силен сигнал беше законът за националната сигурност за Хонконг. Показан на 19 май, денят на встъпването в длъжност на Кай Инвен, и станалият хит в китайските социални мрежи видеоклип с подробна симулация на тоталната атака на ВВС и китайския флот в Тайван е друг сигнал. Редакцията на влиятелния Global Times, рупорът на войнствените кръгове на китайската общественост, е още по-важен сигнал. В него се казва: „Конкуренцията на силите в крайна сметка определя развитието на ситуацията в Тайванския проток. Военната сила на континентален Китай е в състояние надеждно да преодолее силата на тайванската армия и да изплаши американската армия. Сега САЩ и Тайван правят малки и евтини трикове. Наивни са. Ще ги накараме да изпитват болка на места, за които дори не са си помисляли“.

Предупредителните сигнали стават все по-силни. Но най-значителният дойде от устните на главнокомандващия Си Дзинпин на 26 май по време на среща с военните - членове на парламента. Заповедта е ясна и разбираема. „Съзнателно се подгответе за най-лошия случай, изградете военно образование и бойна подготовка, своевременно и ефективно се справяйте с всякакви трудни ситуации и защитавайте решително суверенитета, сигурността и интересите на развитието на държавата“.

Чашата на търпението на китайското ръководство преля. Болезнените търговски санкции и антикитайските изявления за коронавируса, безкрайната поредица от малки, средни и големи мръсни трикове около Хонконг, Тайван, Синдзян и други точки на болка създадоха ефект на синергия.

Китай вече не се страхува от противопоставяне „острие срещу острие“. Точката, от която няма връщане назад в китайско-американските отношения, вече е премината.