България вероятно ще завърши годината с икономически растеж от 4.5% от брутния вътрешен продукт (БВП), което при спад през 2020 г. от 4.2% от БВП би трябвало да означава завръщане на икономиката на нивата от преди пандемията, пише "Дневник".

За 2022 г. се очаква почти същият ръст от 4.4%, което обаче може да се тълкува и като предупреждение, че няма да се състои очакваният качествен отскок догодина от началото на реализирането на Плана за възстановяване и развитие, чиято цел е и да реформира икономиката. Българският план ще бъде внесен в Европейската комисия в петък, а страната вече пропусна заради бавното му подготвяне и преработване срока да получи първите средства още през 2021 г.

Прогнозният растеж се съдържа в доклада World Economic Outlook (WEO) на Международния валутен фонд, разпространен днес. Тази година той се нарича "Възстановяване по време на пандемия. Здравни проблеми, прекъсвания на доставките и ценови натиск".

На практика няма корекция спрямо пролетната прогноза на МВФ, когато бяха посочени по 4.4% ръст за тази и следващата година.

В текста е посочено, че прогнозираният растеж на българската икономика през настоящата и следващата година е с най-високия темп от 2013 г. Но също така в 5-годишната прогноза - при всичките условности на средносрочните изчисления - данните показват ръст от 2.8% от БВП за 2026 г., което може да е повод за обсъждане колко устойчив ще се окаже импулсът, създаден от възстановяването след пандемията.

Икономистите на МВФ са изчислили, че тази година инфлацията в България ще е 2.1%, което е чувствителен скок спрямо 1.2% през 2020 г. За догодина те очаква малко по-ниска инфлация от 1.9%, което би могло да се тълкува и като предупреждение, че ускоряването на ръста на цените през втората половина на 2021 г. няма да се забави чувствително през 2022 г. (Пролетната прогноза бе за 1% сега и 2% догодина.)

Спрямо други източноевропейски страни с валути, които не са обвързани с еврото, обаче България стои по-добре - за Румъния прогнозата е за инфлация от 4.3% сега и 3.4% догодина, за Унгария - 4.5% (3.6%) или Полша - 4.4% (3.3%), а за Турция да не говорим - 17% (15.4%). В Гърция, където продължават да почиват хиляди българи, е обратното - МВФ очаква дефлация от 0.1% за 2020 г. и лека поскъпване от 0.4% догодина.

Гърците биха могли да завидят на българите за безработицата, сочи докладът. Тя е 15.8% за 2020 г. и ще намалее официално до 14.6% догодина. В България прогнозата е за 5.2% безработни тази и 4.7% - през 2022 г., а това са показатели, по-скоро потвърждаващи, че работодателите трудно намират нови служители.

Като цяло МВФ леко коригира - спрямо юли - надолу прогнозата си за световната икономика - на ръст от 5.9% през тази и 4.9% през следващата година. Но от фонда подчертават, че възстановяването се случва сред растяща несигурност и сложни политически решения. Прекъсването на веригите за доставки се оказа по-продължително от очакваното и това повиши инфлацията в много държави.

Символичната корекция за 2021 г. прикрива сериозното забавяне в някои държави, най-вече развиващите се икономики с ниски доходи, където пандемията се влошава. При развитите държави стана по-несигурно да се прогнозира какво ще се случи в близко време, но пък изглежда по-сигурно, че икономики, разчитащи на добив и износ на суровини, ще спечелят повече от очакваното досега.

Тревога започва да създава разликата в темпото и откъсването напред на развитите икономики - общото им производство ще се върне догодина на нивото преди пандемията и ще има ръст от почти 1% през 2024 г. Развиващите и възникващи пазари обаче (без Китай) е останат и през 2024 г. на 5.5% под нивото от преди пандемията.