Сръбско-руският център в Ниш, недалеч от българската граница, ще получи ново модерно оборудване за гасене на пожари и нов тренажор на полигона на центъра. Това стана ясно след среща в Белград между представители на Министерството на вътрешните работи на Сърбия и Министерството на извънредните ситуации на Русия.

Сръбско-руският център бе създаден преди 14 години чрез междудържавно споразумение. Русия го определя като „най-значимия свой център на Балканите“ за реагиране при извънредни ситуации и природни бедствия.

Според западни държави и спецслужби „става въпрос за опит за създаване на разузнавателна и военна база“. През последните години Сърбия е отделила около 2,3 милиона евро за финансиране на центъра. Властите в Белград не дават обяснение за какво точно се изразходват тези средства в центъра, който се намира на около 170 км от София. Неговото предназначение и до ден-днешен остава неизвестно.

Чрез този „Сръбско-руски хуманитарен център“ са регистрирани директни доставки на руско оръжие, включващо съвременни ПВО системи „Панцир С“, изтребители МиГ-29 и модернизирани танкове. На 20 октомври 2009 г. Русия и Сърбия решават да си сътрудничат при извънредни ситуации, свързани със стихийни бедствия, техногенни аварии и ликвидирането на техните последици.

Три години по-късно, на 25 април 2012 г., центърът става факт след подписването на двустранно правителствено споразумение. То е скрепено с подписите на сръбския министър на вътрешните работи и на руския министър на извънредните ситуации генерал Сергей Шойгу, бъдещ министър на отбраната, един от архитектите на руското нашествие в Украйна и един от най-близките сътрудници на президента Владимир Путин още от 1999 г. Заедно с подписването на споразумението се утвърждава и уставът на центъра. Поради потайния характер на базата край Ниш тя многократно е била обект на критика от страна на Запада. В началото на 2017 г. заместник-помощник държавният секретар на САЩ Хойт Брайън Ий при срещата си с Вучич открито заяви, че Вашингтон „е загрижен от това, в което може да се превърне Руско-сръбският хуманитарен център в Ниш“.

Почти по същото време американският посланик в Белград Кайл Скот предупреди: „Не знам какво точно правят там, но според мен има достатъчно причини за безпокойство“.

След предупрежденията от страна на ЕС, че съществуването на СРХЦ може да попречи на предприсъединителните преговори на Сърбия с Брюксел, Вучич на 17 юни 2017 г. каза: „Сами ще решим какво да правим по този въпрос“, относно искането на Русия нейните служители да получат дипломатически статут. На 15 ноември 2017 г. командирът на американските армейски части в Европа ген. Бен Ходжис заяви следното за СРХЦ: „Не вярвам, че това е хуманитарен център. Това е фасадата, но не това е неговото предназначение. Трябва да има малко повече прозрачност и бих се радвал на покана да отида там и да го посетя“.

На срещата си през май 2021 г. със сръбския министър на вътрешните работи Александър Вулин Евгений Зиничев, бивш заместник-директор на Федералната служба за сигурност на Русия, заяви, че СРХЦ е единственият и най-голям център по рода си на Балканите, а посланикът на РФ в Сърбия Александър Боцан-Харченко го нарича един от най-важните проекти между двете братски страни.

Разположен е на второто по големина сръбско международно летище „Константин Велики“ и в случай на необходимост може да се превърне в база, откъдето да се контролира територия в радиус от поне 300 км, в който освен Сърбия влизат Косово, Черна гора, Република Северна Македония и части от Босна и Херцеговина, Румъния и почти половин България. Кремъл многократно е настоявал Сърбия да предостави на СРХЦ специален статут на руския персонал, работещ в центъра, чрез споразумение за дипломатически имунитет, условия на живот и привилегии, което да го приравни с дипломатическа мисия.

В края на 2025 година известната социоложка и журналист Оливера Сашек Радулович съобщи, че посред нощ има оглушителен шум от самолети „Антонов“ над Ниш. „Гражданите и институциите трябва да знаят какво се прави там и кой го финансира. Вместо това ние в Ниш мълчим от много години по отношение на този център.

 Какво можете да си помислите, когато се събудите посред нощ от оглушителния шум на самолети „Антонов“ над Ниш и в същото време този полет официално не съществува във Flightradar24, световната мрежа за проследяване на полети, която показва на живо въздушния трафик от цял свят? Всякакви неща, защото обществеността редовно е лишена от информация защо най-големият руски самолет е кацнал на летището в Ниш и какъв товар той пренася“, подчерта Оливера Сашек Радулович. „И когато Центърът се разглежда от тези ъгли, мисля, че няма да е трудно да се направи заключение, основано на здравия разум, а не на стереотипа, че руснаците са наши братя“, каза още Оливера Сашек Радулович.

След руската агресия срещу Украйна Сърбия е единствената държава в Европа, която отказа да подкрепи санкциите срещу Русия, да осъди инвазията и увеличи въздушните полети между Белград и Москва. | БГНЕС